Родът и семейството са най-скъпите неща, които човек притежава още от раждането си. Откъде започва моята, твоята история!? Защо началото ни започва точно в този род!?
Въпроси, въпроси, които трябва да получат своите смислени отговори. Търсим родовите си корени, разтваряме страниците на миналото, събираме разпилените мигове. Думите род и семейство, родословен корен събуждат любопитство.
Днес в рубриката ни „Родологът отговаря“ ще говорим по темата за „Родовия корен и неговата сила“.
Повече по темата с нашият журналист Янчо Николов и родови-терапевт Росица Гергова.
Родови-терапевт Гергова, какво представлява по своята същност Родовия корен и каква е неговата сила, значение, функция?
Когато човешката душа решава да се преражда, го прави в род и земя, където по най-добрият начин ще си научи кармичните уроци, ще си изпълни родовите задачи. Родът на този човек (душа) и неговите родители, майки, бащи, сестри, братя са му най-добрите учители и съратници. Защото душата си ги е избрала предварително.
Земята, по която стъпва, ходи и живее човек е неговият най-добър помощник и най-голямата му сила. Именно и затова се нарича – родно място. Това е коренът.
Коренът се създава от душата. Тя е тази, която избира къде и в коя държава, земя, род и места да се очовечи. Много е важно нашите действия да съответстват на стремежите сдържащи се в родовата памет, да изпълняваме заповедите на предците си и да почитаме традициите си. Така само придобиваме общо съзнание. Тоест, ще можем да ползваме родовата памет и всичко, което е натрупано в нея, ЗАЩОТО ТАКА ДЕЙСТВАМЕ ПО ПРАВИЛОТО.
От какво зависи хармонията в един род, когато говорим за родови корен и неговата сила?
Абсолютно! Има три важни завета на които се основава равновесието в рода, успеха и благополучието на роднините. Чрез спазването им, всеки от нас може да подпомогне добруването на близките си в своя род и народ, като цяло. Заветите са уникални по своя смисъл и съдържание.
Първо -любов към рода. Всеки от нас е отговорен да има вяра в себе си, да цени чувствата и мислите си, и да носи отговорност. Целите ни да са насочени към създаване на нещо добро. Защото, ако изгубим вяра и хармония в себе си – губим връзка с рода. Ние сме неизменна част от този род.
Второ – родно място. Най-важното нещо е родният дом. Там където сме се родили. Домът на нашите родители. Ние трябва да милеем и тачим родното си огнище и да обичаме родния си край. Това включва – цялата територия наоколо, грижата към природата, да почитаме места и улики, да съхраняваме и пазим старите дървета, които са засадени от нашите предци. Така се свързваме с корените си и използваме силата им. Задължени сме да любим и тачим държавата в която сме се родили. Скъпо и свято е мястото на което сме живели през последните седем години.
Ако живеем в чужбина?
Именно затова е казано – през последните седем години. Дори да си в чужбина, си длъжен да спазваш тези правила. Да се грижиш за природата наоколо, да е чисто, спретнато и красиво. Трето-Любов към своя народ и почитаме предците си, дедите си. Да се гордеем с произхода си, да славим народа си . Това са трита завета, които трябва да се спазват.
Има ли такива хора, които не са така силно с корените си? Какво се случва с техния живот?
Има хора, които родовата повеля им е да останат в роден дом и роден край. На тях им е абсолютно трудно да живеят далеч от родина, роднини и близки. На такива хора, коренът е толкова силен, че ги дърпа към родната земя и огнище.
Тези хора, ако отидат в чужбина не могат да издържат дълго време. Те дори се разболяват. Тяхната сила, призвание е за тук, в родината, в родния край.
Има обаче хора, които родът ги призовава да странстват по света и донасят знания, опит от чужди култури, традиции. Или общо казано – да посяват семето навън, в други държави, в други градове и села. Тези хора много трудно виреят в родния си край. Там нищо не ги привлича и задържа. Те са призвани от рода, от родовата повеля. Тяхното призвание е да странстват, пътуват далеч от роден дом. В това няма нищо лошо.
Какво бихте посъветвали хората в чужбина, които са там по неволя, а им е изключително тежко за роден край, род и огнище? Какво да правят? Как да привикнат с чуждото място и да направят така, че да им е по-лек престоят там?
Ако има хора, които живеят далеч от роден край, далеч от България, а чувстват много силна привързаност и им е много свидно родното място.
Ако тези хора искат да се върнат, а не могат, препоръчвам следното. Отидете си до България или до родното място, там където е била къщата на дедите ви или бащиният дом. Намерете най-старото дърво, ако има такова, което е засадил дядо, прадядо, баща. Намерете това дърво и вземете шепа пръст от корените му. Разровете до ствола на дървото и загребете шепа пръст. Отнесете пръстта у дома си, като я поставите в текстилна торбичка в цвят – зелен, червен, бял или кафяв. Нека тя да бъде редом с вас. Само така ще можете да се свързвате с корените си.
Вашата душа ще може да се свързва със земята в която сте се родили. Така ще ви стане по-леко. Ако няма пръст или нямате достъп до такова място, можете да отидете отново в родното село, град и някъде около река да си вземете камъче. При липса на река, може и само едно камъче от родното си място. Така животът ви ще стане по лек.
Защо? С какво ще помогне това?
Защото един народ изглежда, като дърво – корените, дънера са нашите предци. Стволът и клоните са сега живеещите роднини, а малките клонки са потомците. И всички клони, клонки, листа, корени са взаимно свързани с един ствол и общи корени. Колкото повече знаем и тачим родовата си история, имаме добри отношения с роднините си, толкова дървото става по-силно, а родът по-сплотен. Корените укрепват и стават мощни.
Повече по темата може да видите на страницата на нашия родови-терапевт във Фейсбук:https://fb.watch/fSfoB5tcxX/
А за консултации предоставяме тличния елефон на родовия-терапевт: 0877740117 Росица Гергова.
