Д-р Куцаров

Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб.

Проблемът е особено актуален за нашата страна, като данните сочат, че в България на всеки 3 човека 2 умират от сърдечно-съдови заболявания миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност.

Основна причина за тяхната поява, развитие и настъпващи усложнения не може да се посочи просто така, защото причините са много и комплексни.

Именно затова от BurgasNews се погрижихме да създадем рубрика „ Гласът на  кардиохирурга“ в която ще ви срещаме периодично с един от най-изявените и доказани специалисти в България  – доктор Севдалин Куцаров от болница „Токуда“.

С него ще говорим за значими проблеми свързани със здравето на сърдечно съдовата система, профилактиката и лечението на тези заболявания, както  и за всички „заболявания“ на  здравната ни система.

Доктор Севдалин Куцаров  завършва медицина в МУ-София, през 1992 година.  Придобива специалност „Хирургия“ през 2000 г., „Кардиохирургия“ – през 2005 г. Преминал е специализация в Япония и Германия.

През 2000 година работи и специализира в Националния сърдечно-съдов център NCVC в Осака, Япония. Има 15 годишен опит в отделението по „Кардиохирургия“ на Националната кардиологична болница. В МБАЛ „Токуда Болница София“ е от средата на 2007 г.

Професионалният му интерес е в областта на клапната хирургия и в тази сфера и редица преминати курсове в Барселона, Милано, Бад Оуенхаузен, Прага и др. През 2013 година придобива магистърска степен по „Здравен мениджмънт“.

Едно изключително светило в медицината, което строго се придържа към нейният основен принцип – хуманността.

С кардио хирурга разговаря журналистът от BurgasNews Янчо Николов.

Доктор Куцаров, излезе една плашеща статистика, че в България на всеки 3 души 2 умират от сърдечно съдови заболявания. Има ли нещо вярно в това?

Да, така е. По статистика е така, но не само. За голяма жалост сме на първо място по сърдечно -съдови заболявания. Тези заболявания са световен фактор по смъртност, но това се дължи на занемарена профилактика. Няма как да не сме на първо място ние, българите, след като сме най-бедните и здравеопазването струва много пари. Наличието на недобре организирана здравна система също подпомага това. Не е добре структурирана и развивана нашата здравна система. Има много пукнатини в нея. Това е така, защото обществото ни е такова, а и всички останали области са така.

Вие, като кардио – хирург, с кои сърдечно -съдови заболявания се сблъсквате най-често в практиката си?

Лечението на исхемична болест на сърцето. В клапните заболявания, които са обект на моята работа, това е често срещано. В годините се променя само тежестта им, а сега, с това, което се сблъскваме най-често са заболявания, които са достигнали до нас, изискват оперативно лечение.

Последните 30 години пациентите са се увеличили. На срещите и конгресите това, което се докладва е плашещо. Някои пациенти дори не подлежат на оперативна интервенция, а трябва да бъдат трансплантирани. До такава степен са тежки някои случаи. При нас в България трансплантационната част е много слабо развита и ние можем да им предложим единствено поддържащо лечение, за жалост.

Целта на хирургията е да подобри качеството на живот и да предпази човек от внезапна смърт. Някои път обаче операцията не успява да подобри качеството на живот и това е отчайващо, както за нас, така и за пациента.

Кои са най-честите причини за появата на сърдечно- съдови заболявания сред хората и как, според Вас, може да бъде намален този риск?

Липсата на профилактика е основния проблем. Липсата на навременно лечение болестите на сърцето. Не когато вече има изявена симптоматика, а е важно те да бъдат открити навреме. Превенцията  е много важна за сърдечните заболявания. Това е основното. Иначе има добре развита база за лечение на заболявания, която помага. Има много добри инвазивни кардиолози в страната. Има и много центрове в които се спомага за откриване на сърдечно- съдови заболявания и за тяхното адекватно лечение. Много колеги в страната са на много добро ниво специалисти.

Според Вас, МНЗ разполага ли с добра стратегия за превенция на сърдечно -съдовите заболявания и какво трябва да се направи в тази посока?

За съжаление вече не знам дали в това министерство има вече стратегии. Тези проблеми ги повтаряме с години, говорим едно и също, а няма резултати. Не виждам каква е стратегията. Не виждам и стратегия. Много колеги непрестанно говорят и казват какви са основните проблеми, посочват, как могат да бъдат решени, но не виждам нещо да се върши в правилната посока.

Защо България изостава в борбата със сърдечно-съдовите заболявания? Явно е, че сме на първо място в Европа по смъртност от точно такива заболявания?

Ние изоставаме във всичко и следователно лечението на сърдечно съдовите заболявания няма как да бъдат остров, оазис на здравеопазването.  Има много иновативни техники, които се правят, създават, но те искат финансиране.

Естествено, че касата не финансира всички иновативни неща, а те трябва да поевтинеят за да могат да са достъпни. Вкарват се доста техники, които се ползват от кардиолозите, кардио хирурзите. Те постепенно намират своето място и приложение, но трябва да мине време.

Ако в Германия определена техника е навлязла преди 10 години, на базата на една богата държава, то, за да си го позволим това при нас, ще мине доста време. А пари за тези иновации и технологии се искат много. Те са скъпи. И тогава вече опираме до въпроса – „Кой може да си го позволи“?

Финансирането идва от две страни – Здравната каса и Министерството на здравеопазването. В последните години се направиха много неща в тази посока, но не са достатъчно. Преди 2016 година бяхме на първо място мисля, че само Словакия даваше повече пари от нас, като процент от ВБП за здравеопазване. И тази нереформирана система, която имаме и която е в застой. Не позволява за правилното разходване на средствата. Не се оползотворяват адекватно.

Доктор Куцаров, има ли според Вас и пръст неравномерното разпределение на лечебните заведения в страната? Не е ли това също основен проблем свързан с достъпа до медицинска помощ и съответно  – лечението на сърдечно- съдовите заболявания?

Според мен, такава липса няма.  Болничната помощ е осигурена. Сърдечно съдовите специалисти – кардиолози, кардио хирурзи са достатъчно на брой за да има адекватно лечение на сърдечно съдовите заболявания в страната.

Отделенията в болниците разполагат с достатъчно специалисти, но липсата е на по-долно ниво. Проблемът е в крачката преди да достигне един пациент до болничната база. Той проблемът си е очевиден.

Достигайки до който и да е център, може да получите адекватно лечение. Смея да твърдя, че специалистите, като цяло, са на едно много добро ниво. Но до там, това е проблемът. Тази крачка. Изпращането на пациента до кардиолога е проблемът.

Пациентите достигат до специалистите на един много късен етап. Дали става въпрос за инфаркт или клапни заболявания, това закъснение с изпращането до специалист води до тежки последствия за сърцето.

Профилактиката, колкото и банално да звучи е много важна. Скрийнингът на тези заболявания е лош. Превенцията куца, а това оскъпява и последващото лечение, защото нещата са се усложнили вече. И едно лечение не свършва само с интервенциите направени в болниците , то продължава и след това. Нека не забравяме тази важна подробност.

Има ли пръст и неравномерното разпределение на лечебните заведения в страната? Този дисбаланс оказва ли своя негативен фактор? Не е ли това основен проблем, който е свързан с достъпа до медицинска помощ и съответно лечението на такива заболявания?

Естествено, че има. И този проблем е обусловен от финансовите интереси. Има такава диспропорция, която между другото се отнася за цялата медицина. Тук не говорим само за сърдечно-съдовите заболявания, ами за всички. Има едно хаотично разпределение на болнична и до болнична помощ. Липсата в малките населени места на до болнична помощ води до всичко това. Така се е развило през годините- хаотично. Всичко е бизнес.

Превърнаха ли се здравните заведения у нас в хъбове на фармацевтичните предприятия? Пиарка на известна бургаска болница буквално си го каза в прав текст: „Болниците са хъбове за търговия с лекарства, всичко е един голям бизнес, а лечението си е между другото“. Не звучи ли това цинично и вулгарно?

Пиарката най-добре знае и може да си позволи тези думи. Действително, това са огромни финансови и икономически интереси. Дали са през лекарствата, дали са през консумативите, парите са много важен и движещ фактор, за жалост.

На много места лекарите се превърнаха и в брокери на консумативи и лекарства, което е доста трагично. Тук е виновен и начина на контрол, който е на занижено ниво или липсва. Липсва разпределение на функциите вътре, в здравната система.

Има огромни финансови интереси. Някои хора, които притежават болници, дори затвориха кръга. Освен болници се сдобиха и с фармацевтични предприятия. Това е много трагично и драматично, защото първо има конфликт на интереси. В тези болници не се лекува с най-доброто, а с твоето си. Има и такива вериги болници.

Нека сега кажем, кои са най-модерните методи за лечение на сърдечно -съдови заболявания?

Медицината, като цяло, върви към намаляване на инвазивността при процедурите. По отношение на кардио хирургията  – минимализиране  на достъпите.  не със срединна  стернотомия. Правят го няколко клиники, включително и нашата.

Това е от полза и от гледна точка – естетика редуцира възстановяването. Човек преминал такава манипулация се възстановява много по-бързо. Говорейки за жени тук, козметиката има голямо значение. Намаляване на инвазивността, използването на нови клапни протези с по-голям живот гарантираща адекватна функционалност по дълго време Въобще има с какво да се похвали медицината от гледна точка – напредване на технологии и методи на манипулации.

Колко излиза лечението на едно сърдечно-съдово заболяване по здравна каса и колко трябва да доплати здравно осигуреното лице от своя джоб? Защо става така?

Лечението е преди, по време на болничното, продължава и след това. Ако говорим за  пролежаването в нашата клиника – не се вземат никакви пари от пациентите. Поне при нас в „Токуда“ е така. Гарантирам го. Не се изискват никакви пари за болнично лечение.

Самото болнично лечение е между 11 – 20 хиляди лева, а може да излезе и по-скъпо. Това, което заплаща, покрива касата е между 11 и 16 хиляди лева, една операция. Това е без да броим имплантите. Те се плащат пак от Здравната каса, но отделно. Една клапа струва 3600 лева с ДДС. Една пътека е между 10 – 16 хиляди лева. Толкова плаща държавата. Затова и ви казах, че излиза много скъпо закъснението. Ако това лечение се е провело на ранен етап, резултатът щеше да е друг, цената също.

Има ли нужда от драстични промени в закона за здравеопазването и къде точно? Не се ли превърна медицината в търговия на „Живот и Смърт“? Ето, в тези несигурни времена на безработица, инфлация и кризи. Много българи остават без сигурни средства и не могат да намерят работа. В един момент стигат и до Вашите услуги, а нямат осигуровки, Какво правят -умират? Защото на практика никой няма да ги допусне до Вас, без да са си платили осигуровките?

По отношения на спешността няма как да върнеш пациент. Това е по закон. Не може да се върне. Има голям процент хора, които не плащат здравни осигуровки – 10до 14%. Това на база 6 милиона население си е много голям процент. Това са 600 000 – 700 000 души, които не са здравно осигурени. Но това пък е най-справедливата социална система. Няма друг вариант, който да бъде направен.

Впрочем има, но е много скъп. Примерно шведската здравна система. Там държавата плаща, но е много скъпа система. Има и друга – „Лична ангажираност“, Сингапурска здравна система. Но там се отделят от 20 до 30% от доход за здравеопазване. Ще намерим ли тук някой, който да е съгласен да се раздели с такава сума, само за здравеопазване. Тя много добра, но изисква много пари.

Нашата система е подобна на немската система. Ние вървяхме според нея и трябваше да бъдем с този вариант.

Основното нещо, с което трябва да започне реформирането на здравната ни система е демонополизирането на Здравната каса. Това е задължително за да се подобри контрола. Има начини и варианти, но нека не влизаме в много дълбоки подробности за това, как да стане. Има начини.

Демонополизацията на НЗОК ще доведе до контрол на изразходваните средства. Ще доведе и до контрол над качеството на медицинските услуги. В момента това липсва. Няма как и няма начин, никакъв в момента, да се контролира това.

Освен да влезете в някой сайт БГ МАМА , МАМИТЕ или някой подобен и да ви упътят, кой лекар бил най-добър, къде работел и т.н. Това е несериозно да бъде държавна политика. Липсата на контрол и качество.

Освен това един много важен момент е, че трябва да има оценка на труда. Тогава ангажираността на служителите ще бъде различна. Никъде не се говори за стойност на една услуга, не се говори за стойността на положения труд.

Наличието на големия брой болници, които да предоставят качествено здравеопазване, а те не могат да бъдат контролирани по никакъв начин.  Наличието на няколко фонда ще гарантира решаване на проблема.

Правиш нова болница и веднага сключваш договор със Здравната каса. А кое ще гарантира, че тази болница ще ти бъде осигурено качество на лечението.

Това е някакъв нонсенс – правиш баничарница и ти гарантират, че ще ти изкупят продукцията. Но тук не е баничарница, а заведение, в което се спасяват човешки животи и се лекува. Тук такива компромиси не трябва да се допускат. Доказваш качество и експертност  – получаваш договор  с НЗОК.

Наличието на тези директни плащания /това са парите които вадим от джоба си различни от плащането на осигуровки/ са над 50% от всички пари, които се наливат в здравната система изключват цели групи – бедни, етнически групи, групи, които имат скъпо лечение. Защото те не могат да си позволят лечение на базата на тези допълнителни плащания, които има.

Има една здравна система със застрахователите. Тя е американската здравна система. Но там стойността на едно лечение излиза с 30-40% по-скъпо. Влизането на застрахователите в здравеопазването ще е най-голямата грешка.

Реформата в Нашата система някак си спря. Ако беше развита до нивото на немската, това щеше да е най-доброто за България. Но да не забравяме, че сме най- бедната европейска държава, която за жалост може да си позволи това, което имаме като ресурс.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви