Има хора, които се раждат, за да станат звезди, има и такива, които се раждат звезди. Такава е и нашата гостенка в BurgasNews днес – Нона Йотова.
„Многоликата Йотова“ я наричат някои хора сред елита на обществото. И не защото Йотова е лицемерна, напротив, точно обратното, а защото е носителка на много интелектуални образи – актриса, музикант, композитор, поетеса, активен общественик и политик.
Нона е всестранно развита и изключително интелигентна напук на това, че е блондинка, което автоматично счупва балканското клише за русите жени. По принцип талантливата дама мрази клишета, цитати и заучени фрази. Вярва в любовта и силата й да спаси света.
Родена е на 25 октомври 1966 г в семейството на писателя Кръстьо Кръстев. Баща и е написал повече от 20 книги. От него Нона наследява дарбата да пише стихове и музикални текстове. Бабата на Йотова ѝ е народна певица, майка ѝ също се занимава с музика, двамата братя на майка ѝ са музиканти – тромпетист и перкусионист. Това обяснява генът за музикалните наклонности на Йотова и любовта и към музиката. Освен музиката, друга голяма страст в живота на Нона е театърът. Това е причината да завърши ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Елка Михайлова.
Заедно с режисьора Николай Георгиев основава Първия български женски театър. Първа играе в него, а първата и роля е на Сирано дьо Бержерак в едноименната постановка. Благодарение на тази роля, Йотова получава покана от Театър „Българска армия“ през 1992 г., където играе роли в пиеси на Марсел Паньол, Юджийн О’Нийл, Иван Радоев, Антон Чехов, Николай Гогол, Деян Дуковски, Уилям Шекспир, Сам Шепърд, Артър Милър и много други. Освен в този театър, Нона Йотова има участия и в театър „Възраждане“ и в Свободен театър. Играе и на сцената на Театър 199 в спектакъла „Влюбена, сгодена, изчезнала“ от Щефан Фьогел, режисьор – Елена Панайотова. Отпечатъците ѝ са на Стената на славата пред Театър 199.
Има роли и в два игрални филма: „La Donna E Mobile“ на Нидал Алгафари и „Емигранти“ на Ивайло Христов. Участва и в епизодите от „Къде е батко?“. Йотова е българският глас на злата кралица в дублажа на анимационния филм „Снежанка и седемте джуджета“. Йотова композира и изпълнява авторска музика. Издава пет албума:
През 2003 г. води научно-популярното предаване за археология, „Непозната земя“ по БНТ. През 2015 г. участва в третия сезон на „Като две капки вода“, където завършва на 7-о място.
През март 2017 г. е избрана за народен представител в XLIV народно събрание. Йотова е представител на БСП от 24-ти многомандатен избирателен район, София, въпреки че тя не е член на партията.
С Нона Йотова разговаря нашият журналист Янчо Николов.
От семейство на музиканти и писател сте. Няма как да не са повлияли на Вашият избор в живота. Но Вие, като че ли сте решили да комбинирате и разширите семейния диапазон – музикант, певица, поетеса, актриса, че и политик. Нещо пропуснах ли?
Да. Рисувам много хубаво и сериозно се занимавах с класически балет, преди да порасна.
Кога и къде бяха първите изяви на Нона Йотова? В коя от всички изброени области направихте първите прощъпулки? Да не би да е в балета?
Точно в балета. Пазя си палците мънички и очукани. Рисувах непрестанно. Като научих няколко акорда на китара и започнах да пиша песни. После тръгнах на театрална школа и така.
Голямата страст театъра – защо него? Защо да не речем музиката или писането, балета, рисуването? От къде това влечение точно към театъра? Нона ли избра театъра или той нея?
Театърът ме избра. Той е много взискателен. Трябва да си талантлив, да прескачаш рампата, както се казва на наш език, да си сценичен и хората да ти вярват. Театърът не можеш да го излъжеш. Много киноактьори катастрофират на театрална сцена. Тя или те допуска, или не. Магия е.
Кога се качихте на голямата сцена? Кога изгря театралната, сценична звездата на Нона Йотова?
Още преди НАТФИЗ отидох в Габрово във Вариететния Театър. Там работих с Хачо Бояджиев, с Николай Георгиев. Бях и в балета и в актьорския състав. После като записах първите си песни и заснеха някои по телевизията.
Кои качества са най-важни за един артист, за да бъде успешен и забелязан в наши дни? Има ли нещо вярно в „научната хипотеза“, че трябва да познаваш подходящите хора, на подходящото място, в подходящото време?
Не. Нищо вярно няма в това. Или имаш талант, или не. Ако нямаш, който и да познаваш не може да ти го даде. И то е очевадно. Е, едно е да се родиш в Англия, друго в България. Но това е съдба. Обожавам родината си и ще продължавам да давам всичко от себе си за нея.
Смятате ли, че българското кино и театър, българската музика са на ниво? Не мислите ли, че през последните години ни заливат по-скоро с „изчанчени халтури“ отколкото с качествени продукции? На какво се дължи това?
Огромни са проблемите. Докато България не надрасне шуробаджанащината, политиканстването и посредствеността в културата, нищо не може да се случи. Ще си гледате едни и същи сериали с едни и същи артисти.
Защо, според Вас, парите за култура в България никога не стигат, а и самата сфера никога не е приоритет за политиците ни?
Защото пари за култура се обещават само предизборно. Единствено при Стефан Данаилов процентът за култура е бил над един. Не ги интересува. И не се сещат, че така губим националната си идентичност.
Кои са най-големите проблеми пред българската култура днес? Как може да се решат, според Вас? Има ли надежда, или всичко, което и за което говорим си е обречена на провал кауза? Има ли някой интерес от това, българската култура да е „немила-недрага“ и да затъва в блатото на опростачването?
Още от древни времена силните и способни траки са били трън в очите на този така апетитен кръстопът, на който се намираме. След Людмила Живкова нищо не е направено за опазване, развитие и разпространение на уникалната ни култура. Има закон за меценатство, но той не работи. По телевизията в почти всяка реклама на хазарт лъжат, че дават пари за култура. Образованието отиде по дяволите. Трябва да се оправят учебниците, да се спре пренаписването на историята. В училищата трябва да има театрални състави, ръководени от професионални артисти и режисьори. Публиката се възпитава, не се слиза на най-низките нива на човека. Музиката не може да е в ръцете на три големи компании и всичко останало да мре.
Вие сте човек на културата, артист с доказани качества. Влязохте и в политиката? Защо се получи тази практика през последните години – много артисти станаха политици? Политиката ли е голямата сцена, към която всички се стремят и защо? Всички играем роли в ежедневието си, но политиците като че ли са родени артисти. Политиката ли е висшият пилотаж на актьорското майсторство? Казвам го, защото Вие, актьорите играете само на сцената, а политиците играят и в живота. Има ли нещо вярно в моята теория? Защо политиците ни са все отрицателни герои, според Вас? За 33 години едно голямо НИЩО.
Огромна грешка е да се бърка театъра и политиката. Към политиката се отнасям много сериозно. Както към Театъра. Няколко пъти правих бележки на Евгени Будинов от трибуната на Народното събрание, когато излизаше и плещеше тъпи смешки. Обяснявах му, че тази трибуна не е поредната халтура в провинцията, а последна инстанция. В следващите кратки Парламенти се засили това поведение на незачитане на институцията, в която си попаднал. Аз никога не играя в живота. Театърът е храм. А истинския политик също не играе, той живее с идеологията си, ако има такава. Аз влязох в политиката, защото знам, че мога да направя нещо за хората и културата.
Защо избрахте БСП? Какво Ви допадна в доктрината на тази политическа партия?
Аз съм дъщеря на писателя Кръстю Кръстев, роден 1921-ва година. Отиде си на 93, сега щеше да навърши 100. С две смъртни присъди, участник в двете фази на Втората Световна. Със всички възможни ордени. Стигнал е с армията ни до Клагенфурт. След фронта веднага го пращат във военната академия Фрунзе в Москва.
Парадокс е, че две години преди девети септември 1944, преди да мине в нелегалност, го приемат с пълно отличие в школата на Народния Театър. Така че, баща ми пряко е участвал в събитията, които сега кой ли не интерпретира както си иска. А, аз ги знам от Баща ми. От един истински революционер, така че въпроса защо БСП е излишен.
Крум Зарков ми предложи да вляза в листата на гражданската квота. Аз съм човек с леви убеждения, социалист. Но това БСП, което сега участва в изборите не е моето, не е и на Баща ми. Така че, този път няма да получат моя глас, нито те, нито никой. А по-голямо съсипване на държавата от Иван Костов и Бойко Борисов, могат може би само предишното правителство.
Вашият съпруг е генерал Богомил Бонев. Бивш министър на вътрешните работи по време на кабинета Костов. Разделени ли сте на два лагера у дома? Той син, Вие червена? Има ли домашни дебати по различни политически проблеми или ги оставяте пред входната врата? Или пък се стига до „специални военни операции“?
Аз съм от ЦСКА, баща ми и генерал Гетман са го създали. Богомил е от ЛЕВСКИ. И? Никога не сме имали пререкания по политически въпроси. Той никога не е бил член на СДС, аз никога не съм била на БСП. Дори сме давали интервюта по темата. В момента сме от една партия, на тези, които няма да гласуват. Получават шамар от нас. Българите трябва да се научат да ценят личностите. Няма лидери в тези, които се състезават за власт сега. Костов се отнесе с Богомил така, както се отнесе с мен Корнелия. Богомил ме предупреждаваше в интерес на истината.
По какви културни проекти работите или на този етап не са Ви приоритет?
Културата е моя живот. За какви приоритети може да говорим. Играя няколко чудесни представления, на 18-ти октомври започвам репетиции на Тенеси Уилямс в Театър 199 с уникален екип. Пред завършване съм на музикален проект, наречен ЛОВЦИ НА БИСЕРИ, по стихове на българските символисти с моя музика и книга с техните стихове.
