Някой ви дължи пари – институция, фирма или частно лице, а не сте сигурен, как и дали ще си получите парите.
На този въпрос ще ви отговори експертът по право на BurgasNews Юлия Николова, в нашата специална рубрика „Журналистът пита, адвоката отговаря“.
Адвокат Николова е от София с над 20 години стаж в правната система. Зад гърба си има хиляди спечелени дела. За да ползвате над 40 часа видеа на правни теми, последвайте страницата на Адвокат Николова във Фейсбук Юлия Николова – Адвокат | Facebook
С адвокат Юлия Николова разговаря журналистът от BurgasNews Янчо Николов.
Адвокат Николова, как да сме сигурни, че след като осъдим някого, ще си получим парите, които някоя фирма или физическо лице ни дължат? Има много схеми, чрез които длъжниците се измъкват, като обявяване на несъстоятелност, фалит, прехвърляне на собственост и сметки на други лица и т.н.
Въпросът е много резонен. Много хора се страхуват, че докато водят делата, длъжниците им ще продадат имотите, ще изтеглят парите от банковите сметки и ще спрат да се осигуряват на високи суми и съответно накрая няма да има откъде да им се съберат сумите, на които са осъдени. Това е за физическите лица. А при фирмите понякога е още по-страшно: те са източени, във фактически или юридически фалит.
Но…има лекарство и за това! За това ще си поговорим днес!
Това само за фирми ли се отнася, или и за физически лица?
Отнася се и за двата вида лица и за физическите и юридическите. Знаете, че при юридическите лица за задължения на дружеството не можете да търсите собственика на дружеството. А при физическите лица често те укриват доходите си до края на живота си, а след тяхната смърт наследниците им правят отказ от наследство и реално, няма кой да плати натрупаните дългове.
Ето защо страховете и притесненията на започващите дела са напълно реални – даваш пари за държавни такси, вещи лица, адвокатски хонорари и накрая, когато вече честно си спечелил делото, не знаеш дали ще можеш да си събереш парите и се чувстваш сякаш длъжникът ти се смее в лицето.
Но, за да не се стига до този несправедлив резултат, законът е измислил варианти да се обезпечи предварително вземането. Тоест, налага се една мярка преди влязло в сила решение, понякога още преди да сте завели делото. И аз горещо ви препоръчвам да ползвате тази мярка, това производство.
Каква е тази мярка? Как се нарича и как работи?
Тази мярка се нарича „Обезпечение“. Законът дава възможност обезпечението да бъде направено преди да започнете самото дело и по този начин поставяте в изненада другата страна и имате реален шанс да запазите имуществата.
Обезпечението може да бъде направено и при вече започнато дело, в рамките на самото дело, но тогава се губи ефекта на изненадата. Когато се прави обезпечение, преди да е започнало делото говорим за „Обезпечение на бъдещ иск“. По този начин ние обезпечаваме един още незаведен, бъдещ иск.
Какво представлява по своя смисъл обезпечението на бъдещ иск?
Това е отделно съдебно производство, което се прави преди самото дело. Пуска се молба до съда, която много внимателно се подготвя и обмисля от адвоката.
В нея се казва – „ Смятам да заведа дело срещу лицето или фирмата „Х“ за това, че ми дължи сума пари „Y”и моят иск, който ще заведа е вероятно основателен, защото следва излагане на всички доводи и се представят писмени доказателства.
Освен това в тази молба се казва, че съществува обезпечителна нужда. На обикновен език звучи така – „Притеснявам се, че докато приключат делата длъжникът, който може да е юридическо или физическо лице, може да се изплъзне от задълженията и аз няма да мога да си взема парите. Затова искам от съда да наложи следните обезпечителни мерки и ги посочваме.
Кои са тези обезпечителни мерки?
Те могат да бъдат: възбрана върху недвижим имот или запор на банкови сметки. Това са най-честите обезпечителни мерки. Има и други обезпечения, но това са най-честите.
И в случая съдът, като разгледа документите и види, че този иска ще заведем е вероятно основателен / съобразно представените документи/, иска сам по себе си е разумен, че съществуват подобни опасения че длъжникът може да се разпореди с имуществата си – най-често съдът уважава обезпечението и издава определение, с което налага обезпечителната мярка.
За да не се злоупотребява, обаче с тези производство обикновено съдът изисква внасяне на 10 % гаранция върху исковата сума.
Какво представлява тази парична гаранция, къде и защо се внася?
Тази парична гаранция обикновено е в размер на 10 % от исковата претенция и се внася по набирателна сметка на съда. Целта на тази сума пари е да докаже, че ищецът не е злоупотребява, не е направил фалшиви документи, които да представи пред съда, не е скрил други, които са от съществено значение и т.н.
А ако ищецът е злоупотребил с това право, загубил е същинското дело срещу него, могат да се водят дела за причинени вреди, а тази парична гаранция служи за обезпечаване на тези искове. В практиката си не съм виждала, реално да се водят такива искове, защото който заведе това дело за обезпечение на бъдещ иск и внесе 10 % обикновено не злоупотребява.
Така – искаме обезпечение, съдът ни допуска обезпечение. След внасяне на гаранцията, ни се издава и обезпечителната заповед. И забележете – длъжникът все още нищо не знае за това, че срещу него върви някакво производство.
Тези документи на този етап не се връчват на длъжника и той е в позиция на процесуална изненада, за да не реагира и да не се разпореди с имуществото си.
В определението за допускане на обезпечението, съдът дава и срок в който самият иск трябва да бъде заведен. Този срок е не повече от един месец, като обикновено е месец.
Какво се случва на практика, адвокат Николова?
На практика се случва, че в голям процент от случаите, съдът допуска поисканото обезпечение. Прави се запор на банкова сметка или недвижим имот и тогава вече се уведомява длъжника. С една дума му казваме – „Виж сега, наложихме тази мярка върху твоето имущество, тя ще тежи до края на делото. Започваме дело, не искаш ли да се споразумеем?“ Много често виждайки, че парите и/или имотите му са блокирани, самият длъжник търси споразумение. И по този начин, понякога се избягват големите, тежки дела.
Обезпечението е подходящ инструмент и се ползва както срещу физически, така и срещу юридически лица. Особено подходящо е при търговски отношения, защото там действа повече търговската логика, а тя казва, че щом парите са запорирани – то те не могат да се ползват и е най-добре да се стигне до споразумение.
Това накратко е процедурата за налагане на обезпечение и аз смятам, че трябва да се ползва по-често.
Преди няколко месеца, ползвайки обезпечение на бъдещ иск, стигнахме до споразумение по тежко търговско дело с цена на иска шест цифрена сума. Но това не означава, че не може да се ползва и срещу физически лица.
Скоро имаше едно дело – непозволено увреждане. Това означава, че са се сбили, нанесени са средни телесни повреди, но който е набит има право на парично обезщетение.
Преди да заведа делото, направих обезпечителна мярка, обезпечително дело. Поисках възбрана върху единствения имот на подсъдимия.
При непозволено увреждане единствения имот е също секвестируем, така че аз поисках възбрана. Делото продължи няколко години, подсъдимия се бори до последно, но ако не бяхме направили възбраната лицето щеше да си продаде имота и ние нямаше от къде да си вземем парите. Реално успяхме да го осъдим, имота чакаше и в крайна сметка го продадохме на публичен търг. Взехме си парите. И за това казвам, че тази мярка е много хубава и трябва да се ползва.
В следващата рубрика с експерта ни Юлия Николова ще разговаряме по темата “Може ли банка или кредитна институция да ни вземе единствения имот след натрупване на тежки задължения, без да имаме ипотечен кредит“.
С адвокат Юлия Николова може да се свържете директно на личния и телефонен номер: 0888 76 38 89, както и да посетите личната и Фейсбук страница за консултации – Юлия Николова – Адвокат | Facebook
