Устата

Истинското му име е Иван Георгиев Динев, но почти никой не го нарича така. Феновете му  го познават като Устата. Но не знаят историята на прякора му. Ще я видите по-долу.

Роден е на 10. 10. 1977 г. в Стара Загора. Завършва  математическа гимназия в родния си град. По-късно завършва висше образование в  УНСС. Но никога не работи по специалностите , които придобива – стопанско управление и застрахователно дело.

Динев следва мечтата си – да бъде музикант и певец. Под псевдонима  Устата, започва да се занимава с музика от 1995 г. За първи път се появява на сцената през 1993 г. в предаването „Като лъвовете“, където печели наградата на публиката.

През 1998 г. пристига в София и се запознава с DJ Станчо по време на организираните от него „black партита“ в клуб „Домино“. Тогава започват интензивните му  изяви  на хип-хоп фестивалите в дискотека „Индиго“. Пет години по-късно , през  2004 г. Устата печели наградата „Най-добър рап изпълнител“ на „МелоТв Мания“. През същата година  издава дебютния си албум „От уста на уста“. Отново  година печели наградата на телевизия ММ „Най-добър рап/хип-хоп албум“ и „Най-добър рап изпълнител“ – „МелоТвМания“, БНТ.

През есента на 2004 г. Устата, Румънеца и Енчев основаха собствена музикална компания, а година по-късно, Устата влиза във финалната петица на конкурса „Евровизия“ с песента „Всички дрехи ми пречат“.

Следва запис в интересна колаборация с поп-фокл певеца   Азис –  сингъла „Точно сега“.

Кариерата му върви шеметно нагоре, когато през 2006г. списание „Блясък“ награждава него и ромския славей –  Софи Маринова  с приза „Звезда на годината“. Наградата е за  хитовете на най-успешният поп-фолк и хип -хоп балкански дует “Бурята в сърцето ми”, “Точно ти“, „Мой си, дяволе”. Песните на двамата се   въртят неуморно по българските радиа, дискотеки и музикални канали.

Днес от BurgasNews ще ви срещнем с ексцентричния изпълнител за да открехнем завесата от личния му и творчески път, биография и бъдещи планове. Иван Динев – Устата е и с ново амплоа – театрален актьор.

Разговарят нашия журналист Янчо Николов и култовият изпълнител и „новороден театрален актьор“ Иван Динев – Устата.

Нека първо уточним един интересен въпрос свързан с прякора. От къде действително е този етикет Устата? Кой е кръстникът и защо?

Легендата, която подържах дълги години е, че момичетата са ми го измислили, моите гаджета, защото съм се целувал много хубаво.  Това обаче винаги е било в кръга на шегата. Устата е прякор измислен преди повече от 25-30 години, когато започнах да се занимавам с хип-хоп музика. Тогава измислянето на рими и рапирането, което правех доведе до този прякор. От там тръгна прякора Устата. Първо беше поразяващата Уста, все едно мисля много хубави рими. От там остана само Устата.

Завършили сте математическа гимназия, а после УНСС. Явно сте били силен в точните науки. Защо избрахте кариерата на музикант и певец, а не да кажем инженер, бюрократ-администратор на някое топло, скатано, уютно бюрце, в някоя приятна институция?

Завършил съм и математическа гимназия, и УНСС със специалности, които нямат нищо общо с музиката. Едното ми висше е специалност – „Икономика и организация на труда – управление на човешките ресурси“, другото „Застраховане и социално дело“. Това да се захвана с музика и шоубизнес стана изключително случайно. Винаги ми е било удоволствие да карам хората да се усмихват и забавляват. Всичко това взе превес над математики, икономики, застраховки.

Господин Динев, бил сте шампион на България по брейк, в добрите стари времена. Повлия ли ви това течение в музиката във вашата кариера? Имам предвид, че брейкът и хип-хопа явно имат допирателни точки. Брейкът ли ви запали към хип-хопа?

По принцип хип-хопът  е съставен от няколко компонента. Едното е рапирани, графити, други още много, но един от основните компоненти е брейка.

Танцът брейк и танца хип-хоп винаги са вървели ръка за ръка. Винаги са вървели заедно през годините. Аз започнах със танците. Знаете, че в тийнейджърските години всеки оформя своя музикален вкус. Някои слушат рок, други хип -хоп, трети поп-фолк.

Тогава поп-фолк нямаше де. Аз много харесвах Майкъл Джексън. Направо ме радваше, как танцува. Първо започнах да го имитирам. После попаднах на този брейк-денс и си зададох въпроса – „Как е възможно човешкото тяло да се движи по такъв начин под ритъма на танца“!? Много тренирах, репетирах. Даже веднъж си счупих крака. Много време отделях на това и станах добър. И все още ме бива, не съм ръждясал толкова много.

Кога Ви бяха първите прощъпулки в хип-хопа? Къде Ви бяха първите изяви? Какви песни пеехте и кой Ви пишеше римите?

Сам си ги пишех, а първата ми песен беше преди повече от 30 години. Написах я като урок по история. Помня, че имахме урок по история за Ейбрахам Линкълн, който трябваше да знам за изпит по история, аз го направих в поезия, рими.

И учителката по история, като ме вдигна започнах: „Произхожда от семейство в Кентъки щата, бил е президент, даже два мандата. Като наемен работник от начало се хванал, пощенски служител след това станал“ и т.н. Цялата история на Линкълн, урока разказах в рими. И на учителката и падна ченето. Помоли ме да и дам оригинала, който съм написал. Искаше да си го има, да си го чете пак, и пак. Писа ми не една, а две шестици.

А кога изгря истинската Ви звезда на голямата цена? С кое изпълнение?

Първият ми голям пробив през 2004 година. Тогава за първи път в България бяха направили „Евровизия“. БНТ направиха конкурс в който всеки да кандидатства с някаква песен. Аз бях направил една и майка ми вика – подавай в конкурса. Казвам и, кой ще ми обърне внимание на мен. Но въпреки всичко подадох заявление и стана така, че тази песен изигра решаваща роля в по нататъшното ми развитие, като изпълнител. Спечелих българското представителство на Евровизия, а тогава ме забелязаха страшно много хора и ми дадоха шанс, както се казва.

Какво мислите за рапа в България? На какво ниво са нашите рапъри? Какво изкуство е да пееш за курви, наркотици, тъпи ченгета, голи баджаци, престрелки и каране с двеста, като си се напил зверски?  Не носи ли рапът повече отрицателни послания, колкото положителни?

По принцип хип-хопа тръгвайки от Щатите е бунтарска музика. Там се пее по скоро за равноправие, дискриминация. В България хип-хопа почти няма. За съжаление няма развлекателен хип-хоп. Агресията в хип-хопа, отрицанието е взело връх и в момента рапът в България е на много ниско ниво. Казвам го в такъв аспект, че не всички изпълнители са такива, но повечето.

Тези на които попадам не ме очароват с нищо, напротив. Това между другото не е само в България, но и в световен мащаб. Една музика, която премине своя пик в стремежа си да бъде разнообразена, да бъде направена по-интересна и за по-новите поколения, нещата се прецакват.

По-скоро рапърите се хвалят кой каква кола кара, кой с коя е спал и въобще нищо не можеш да научиш, не може нищо да те развесели в една песен. Тези нови рап изпълнения не може да те накарат да се мотивираш към нещо положително, да възпитат нещо в теб.

По едно време бяхте започнали да правите дуети с ромския славей Софи Маринова. Защо ги прекратихте? Софи Маринова правеше дуети с известния по онова време Слави Трифонов. Той беше в зенита на славата си. Вие даже в една своя песен споменавате – „Крайно време е да запретна ръкави и да сложа край на дуетите ти със Слави“. Явно сте сложил край с дуетите им, но прости ли Ви Слави тази рима?

По принцип в хип-хопа иронията, която съм прокарал в текстовете си, защото имам такава възможност, а и повече ти го позволява самия жанр, съм си позволявал да иронизирам не само Слави, но и много мои колеги. И разбира се това не е лично. Това беше направено с цел слушателят да се засмее. Слави много се забавляваше на тази рима и по-късно разбрах, че в същност, това, което съм правил през годините, като рап изпълнител, пренасям към новото си поприще.

А то е?

Днес активно се занимавам със „Стендъп комедия“. С една дума съм по-скоро на театралната, отколкото на музикалната сцена. И сега ми предстои турне, което тръгва на 28 септември от първата театрална сграда построена в България – театъра Видин.

Турнето ще завърши на 4 ноември в театър “Сълза и смях“. Аз да си кажа. Едно хубаво турне, което ще обхване 10 града.

Като заговорихме за турнета, изпреварихме малко и следващия ми въпрос – Върху какви точно проекти работи Устата днес?

Правя първото си национално и емоционално „Стендъп комеди“ турне, където  ще представя на театрална сцена моя авторски комедиен спектакъл „Звездите отзад“.

Хайде пак отзад!? Това отново лакърдии във Ваш стил – ирония?

В моя спектакъл се разказва за български шоу -бизнес и абсурдите в него. Ще мина през десет града, но за съжаление през Бургас няма да мога да мина. Ще премина през Видин, Монтана, Габрово, Търново, Русе, Казанлък, Ямбол и ЕДИН МНОГО ХУБАВ, НО КРАЕН КВАРТАЛ НА БУРГАС- ВАРНА. Ще завърша в София.

Първи стъпки в актьорството  или може би втора стъпка, защото се бяхте снимали преди време в една продукция на НОВА ТВ – „Кафе пауза“. Там сте в ролята на рапър, бивш пандизчия. Как да го разбираме, Устата сменя амплоато си? От артист – актьор? Загърбваме ли вече музикалната сцена?

На сцената дали си актьор, изпълнител, танцьор, магията на сцената е неописуема. Не зависимо с какво амплоа си на нея, ако даваш всичко от себе си, значи си истински професионалист и си струва това, което правиш. Важното е да развеселиш, да накараш хората да се отпуснат, да забравят за миг това тежко ежедневие в което живеем.

Да ги накараш да се освободят от негативизма, да разпуснат за миг и да се разведрят от това, което ни заобикаля – уродливата реалност. Положението в момента е такова, че стигнахме дотам, да се мъчим да не гледаме новините, за да не се товарим. Новините, по принцип, би трябвало да носят информация, а те носят само страх.

Заговорихме за амплоа. Няма как да не споменем, че обичате да провокирате аудиториите. Поне такива са моите наблюдения. Това част от Вашето артистично амплоа ли е, сценарий или сте си просто такъв –атрактивен  ексцентрик?

Не, това си ми идва от вътре. Сега с премиерата, която стартира, я направих и в Сливенския женски затвор. Отидох в женския затвор и я направих. Така бях решил, така усетих, че трябва и така ми щукна на ума. Хората ми казват понякога, че съм ексцентрик, но аз смятам, че е нормално да пея и в затвора.

В предизборна кампания, мои колеги пеят на хора, които са за затвора. Аз пък подкрепям хора, които са вече в затвора и излежават присъди, и изкупуват греховете си.

Типично за Вас е подобна история, както и тази да наложите ново течение в рапа, като го съчетавате с поп-фолк. Много Ваши колеги рапъри Ви заклеймиха за това. Хи-хоп и поп-фолк!? Какво мислите по този въпрос? Май нещата не се получиха много добре?

Напротив! Много добре се случиха. По-скоро исках да направя нещо по-балканско да звучи. Само че тогава хората казаха -“О, Боже, как може“!? Сега в наши дни, двата стила да вървят ръка за ръка си е нещо нормално. Вече на никого не му прави впечатление. Проблемът беше, че аз го направих преди 15 години. Изпреварих времето.

А как сте с политиката. Кой Ви е любимият политик в исторически план? На едно награждаване се изтупахте като Хитлер. Той ли Ви е любимеца?

Не, не харесвам човек, който е бил такъв жесток сатрап и е насаждал расизъм. В расизма няма нищо хубаво, а и Хитлер е личност, която определям, като еквивалент на злото по света.

Кой Ви е любимия политик, е много интересен въпрос. Защото сега се замислих, какво всъщност е политиката!? Това висша форма на актьорска игра ли е, защото в България определено на там клони. Въпреки това, нямам нито един любим български политик. В интерес на истината нямам представа, как може един човек за една година да обещава 5 различни неща и 5 пъти да прави съвсем различни.

Всеки един български политик е такъв. Не мога да разбера политиката по своята същност в България – „Защо е такава“? Може би това, че преходът е толкова противоречив, лъжлив и не сме обръщали внимание на човешките ценности – морал, почтеност.

Не знам. Само знам, че обикновено на политиците на които трябва да се доверяваме, а те да мислят най-доброто за нас, правят така, че ни лъжат и правят най-доброто за себе си, не за нас.

Кога ще Ви видим пак на бургаската сцена?

Това лято, както и миналото, в Бургас имаше фестивал, който се нарича „Златния микрофон“. И двете години взех участие, и двете години взех втора награда. Бях подгласник на победителя. Беше страхотно. Това е причината да не го сложа в турнето, защото скоро бях при Вас.

Като изпълнител, нямам представа кога ще дойда. Може би, когато вече съм се отказал завинаги от музикалната си кариера, а по-скоро направя нещо наистина нещо, което да ми хареса. Когато поизпипам нещо готини ще направя и турне, като изпълнител.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви