Лозана Василева

Днес от BurgasNews ще Ви запознаем с най-тежко страдащия сектор, който е от жизненоважно значение за България – Земеделският.

Преди 30 години България беше на челните места в света, в сферата на Земеделието и животновъдството. В настояще време земеделския сектор е занемарен и меко казано престъпно неглижиран.

Нашият събеседник е изключителен експерт и доказал се специалист в областта на Земеделието.

Д-р Лозана Василева е на 43 г. Доктор по  аграрна икономика от УНСС. Има поредица от научни публикации на тема „Икономически ефекти от биологичното производство в земеделието“.. През 2003 г. и 2004 г. д-р Лозана Василева работи като старши експерт по агростатистика в Областна дирекция „Земеделие и гори“ в Пазарджик.

От 2009 г. е директор на Областната дирекция на ДФ „Земеделие“  –  Пазарджик. В периода 29 август 2014 г. – 27 ноември 2014 г. заема длъжността изпълнителен директор на Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие“, а от 27 ноември 2014 г. д-р Лозана Василева е назначена за заместник изпълнителен директор на Разплащателната агенция към  ДФ „Земеделие“ до 2017г.

Пътят и преминава през министерството, където през  май месец 2017 година до 2021 година е заместник министър на земеделието, храните и горите в кабинета Борисов 3.

Владее английски и френски език.

По всички належащи и тежки проблеми в сектор ДФ„Земеделие“, д-р Василева разговаря с журналиста на BurgasNews Янчо Николов.

Какви проблеми имаше в Министерството на земеделието през изминалите 10 години? С кои проблеми най-често се сблъсквахте Вие, като експерт и заместник министър?

Министерството на земеделието е една мега институция, която обхваща много сектори земеделието, храните, горите, рибарството, множество агенции и областни структури, в това число и ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция.

Това е тежък сектор с множество проблеми, които се опитваме да разрешаваме през годините, както с национални средства, така и с европейски. Мога да кажа, че за четири годишния ми мандат като заместник министър сме използвали всички възможни мерки за подпомагане на земеделските производители, преработватели, рибарския сектор за да съхраним отрасъла и да повишаваме конкурентоспособността му, включително и по време на ковид кризата.

Потъва ли и секторът на земеделието, както потъват и много други сектори в настоящия момент?

Политическата нестабилност още от първите редовни избори миналата година, честата смяна на министри и политически кабинети доведе до липса на стратегически политики в сектора, което резултира до най-голямото намаление в последните години в производството, особено на зеленчуци и животни. Вследствие на приетите решения на правителството на ПП за увеличаване на осигурителните вноски, намаля броя на земеделските стопани.

Кои са най-сериозните проблеми днес и какво ще се случи, ако не бъдат решени в най – скоро време? До къде биха довели?

Според мен най-важното в момента е да се осигури адекватно подпомагане с целенасочени мерки за различните сектори, но за съжаление тази политическа криза доведе до огромно забавяне в изготвянето на Стратегическия план за развитие на земеделието и развитието на селските райони за периода 2023-2027 година и в момента започва стопанската година без одобрен план, без яснота при какви условия и какво ще бъде подпомагането през следващата година и занапред.

Заради реваншизъм и популизъм бяха освободени доказани експерти без каквато и да е партийна принадлежност, което доведе до загуба на административен капацитет, граден с години. Това провокира забавяне във всички плащания, във всички мерки за подкрепа на стопаните за компенсация на растящата инфлация, високи цени на енергоносителите, на материалите и суровините за производство, за фуражите. Необходими са спешни мерки, вземане на политически стратегически решения за сектора за да предотвратим тези негативни тенденции и съхраним родното производство.

Има ли ясен, адекватен Стратегически план за развитие на сектор Земеделие и селските райони в перспектива?

Това е голямата ми болка, в началото на 2021 година имахме разработен вариант на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 година, провеждахме регулярни срещи на Тематичната работна група, в която имаше широко участие на всички заинтересовани страни и в спешен порядък отразявахме препоръките и коментарите им в активен диалог с бранша при пълна прозрачност. Но този процес беше прекъснат и последва огромно забавяне в подготовката по Стратегическия план, който бе върнат от службите на ЕК с рекорден брой бележки. На прага на новия период България няма одобрен план и земеделските производители нямат никаква яснота как и какви политики ще се подкрепят през следващите години.

Получиха ли земеделците средства от Национален фонд за възстановяване и устойчивост? За какво са нужни тези средства? Кои са най-належащите дупки, които трябва земеделците да запълнят с тези пари?  Ако не се получат в близко бъдеще, какво следва, според Вас? До какви проблеми би довело тяхната липса?

Освен голямото забавяне на Стратегическия план и на практика не приемането му в този вид, друг стратегически за развитието на страната ни документ Националният план за възстановяване и устойчивост се оказа без средства за земеделие. Политиците на „Промяната“ изключиха големия проект за земеделието в него, включващ средства за пълното възстановяване и рехабилитация на напоителните и отводнителните системи в България, за да ги замени с батерии, докато съседите ни Гърция и Румъния вече използваха значителна част от бюджетите на техните планове за подобряване на напояването в своите страни.

Виждате предвид климатичните промени, засушаването, природните бедствия, наводненията са проблем не само за земеделците, но и за населението, но това не беше важно за управляващите.

 Има ли европейски средства, отпуснати за българското земеделие и защо още не са разпределени, усвоени? Кога ще се случи това? Кой е виновен, ако няма такива и защо?

Към момента се изпълнява Програма за развитие на селските райони, като за първи път след далечната 2008 година България е пред реален риск от загуба на европейски средства, което предвид кризите и острата нужда от подкрепа е меко казано престъпление.

Факт е, че администрацията спира да работи при политически нестабилности, което у нас продължи повече от година и половина. Масови уволнения на ключови експерти в Министерството на земеделието и честите смени в ръководството на ДФ „Земеделие“ доведоха до забавяне в договарянето и разплащането на средствата.

Необходимо е спешно да се върне нормалния ритъм на работа на експертите, да си изпълняват задълженията без политически натиск и без страх от уволнения, администрацията да изпълнява политиките в полза на хората.

Има ли бъдеще земеделският сектор в България или вече е на доизживяване? Как

може да съживи? Как Вие, като експерт, виждате бъдещето му? Предложете алтернативи?

Разбира се, че има бъдеще. България е земеделска страна и земеделието е поминък на много хора у нас, имаме прекрасни условия за развитието на сектора, но без адекватна подкрепа от страна на държавата не може да се развива.

Силно се надявам, че след предстоящите избори ще се сформира управляващо мнозинство, което знае как се излиза от кризи, как се управлява една държава и ще предприеме спешни мерки за възстановяване на сектор Земеделие. Необходимо е с експертиза и професионализъм да се преработи Стратегическия план за да отговори на нуждите на бранша и да бъдат защитени интересите на родните фермери пред ЕК, както и да се включи отново проекта за хидромелиорация в Националният план за възстановяване и устойчивост.

Трябва да се осигури целенасочена подкрепа за малките и средните стопанства, възстановяване на животновъдството и акцент към чувствителните сектори – зеленчукопроизводство, овощарство, биологично производство и развитието на младите фермери, подпомагане на пазарно ориентирани, конкурентноспособни земеделски

стопанства, подкрепа на екологосъобразни практики и производство на чисти и здравословни храни, въвеждане на мерки, гарантиращи административното облекчаване на дейността на земеделските стопани, мерки за адаптация на сектора към изменението на климата чрез диверсификация на системата за управление на риска, създаване на условия за по-добър пазарен достъп и реализация на родната продукция, фермерски пазари, къси вериги на доставка, онлайн търговия, подобряване на модела на управление на горите и още много други мерки в подкрепа на бранша.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви