Иво Инджев
Иво Инджев

Темата за войната в Украйна не спира да вълнува целия свят. Днес по тази тема от BurgasNews ще разговаряме с нашия колега и приятел Иво Инджев.

Той е български журналист, блогър и автор на публицистични книги. Член на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз. Бил е главен директор на Българската телеграфна агенция и телевизионен водещ на предаването „В десетката“ по bTV.

Иво е доказал се професионалист, който е отразил от мястото на събитието няколко  военни конфликти в близкия изток. Инджев е изключителен политически и журналистически анализатор.

За войната в Украйна, руската агресия и до какви върхове ще ескалират военните действия разговарят нашият журналист Янчо Николов и колегата ни  Инджев.

Г-н Инджев, какъв е Вашият поглед върху развоя на военните действия в Украйна? Задъха ли се прословутата руска военна мощ? Или никога не е имало такава, а само един добре рекламиран мит?

Една от най-мечешките услуги, които руският режим направи на репутацията на руската мечка, удря по най-важната за руснаците черта: уважението към силата. То се възпитава от векове в тази част от света, където са пропуснали да възпитат уважение към човека, неговите права и към закона.

Руският народ, доколкото има такъв ( защото само руският език обединява като “народ” разноликото население на Руската федерация), е подминал Просвещението. По това си приличаме, но за щастие ние все пак сме много повече в Европа и все по-малко с Ориента. Докато евразийците от двете страни на Урал продължават да се гордеят, че са пропуснали епохата на хуманизма.

Наричат резултата от този ненаучен урок “руски свят”. Виждаме неговата проекция в проявите на евразийското варварство в една страна, която неистово се стреми към Европа. Силата е на руския пиедестал. Това се опитваше да внушава режимът с военните паради, с мултипликационни филмчета за силата на руското оръжие и прочее автореклама. Куха във всяко отношение, както се видя по бойните полета на Украйна.

Руски танк влачен от украински фермер с трактор. Руски пленници хленчат без да са малтретирани. Руски войници и офицери бягат по бели гащи. Буквално.

Това са образите на руската война, които сринаха претенцията Русия да разполага с “втората по сила” армия в света. Сринаха на историческо дъно и продажбите на руско оръжие по света. Руският милитаризъм се гръмна в крака, както казват в Америка.

Ефектът се вижда от отношението на т.н. руски съюзници към самия диктатор Путин, демонстрирано с поредица от жестове на неуважение към него в узбекския град Самарканд на 15 и 16 септември в рамките на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество ( ШОС).

Китайският уж другар на Путин Си Дзинпин дори отказа да вечеря с него. А лидерите на Киргизстан и домакините от Узбекистан заставиха Путин да ги чака. Както и турският президент Ердоган ( вече за пореден път). Тези знаци са много значителни, особено според традициите на Изтока.

Какво цели последната заповед на Путин за частична мобилизация? До къде ще стигне руският президент в своето упорство? В Русия избухнаха множество протести и много руснаци бягат от Русия за да се спасят от въвличане във военни действия. Как ще свърши, според Вас, всичко това? Ще бъде ли разпарчатосана Украйна или руската армия ще се изтегли посрамена и разбита от нея?

Когато ме питат за мнението ми, по правило, не се крия зад чужди авторитети. Ще направя малко изключение като цитирам световната величина в очите на руските читатели, писателя Борис Акунин, чиито книги са преведени в милиони тиражи на многобройни езици. Според него, в Русия предстои революция. Изглежда правдоподобно като прогноза, базирана на циклите в русата история след военно поражение на империята.

Става дума за Руската революция от 1905 г. след поражението от Япония, малка и осмивана по онова време страна в Далечния изток.

Същата (само)разрушителна реакция предизвиква руския крах през Първата световна, довел до свалянето на монархията през февруари 1917 -та, а след това до болшевишкия метеж и гражданската война, наричана революция.

През 1989 г. Империята на злото загуби Студента война и на следващата година се разпадна. На ред е военно унижение на Русия от Украйна, чиято столица Киев руските завоеватели тръгнаха да “освобождават” като на парад. Буквално.

В някои от пленените от украинците останки от руската военна техника бяха открити парадни униформи.

Състоящата се от 120 националности Руска федерация няма как да избегне турбуленцията и разпада, още повече, че във фронтовата месомелачка бяха хвърлени целенасочено униформени представители на малките националности, чиито бъдещ бунт от този откровено расистки (под)ход е неизбежен.

Господин Инджев, Путин изрично обясни, че на територията на Украйна се намират минимални част от руската платена армия. Освен това подчерта, че техниката, която се използва там е остарялата и амортизирана в руските армии. Тоест, новите технологии още не са влезли в сила. За отстъплението от руския генщаб дадоха обяснения, че се извършва със стратегически военни цели. Тези аргументи не Ви ли се струват показателни, че може наистина да се касае за добре планувана, щадяща операция?

Путин обяви, че на територията на Украйна била разположена една минимална част от руски военни сили, които спазвали всички военни правила щадящи цивилното население и инфраструктура, както и се използвала старата, амортизирана руска техника. Поради тази причина руснаците напредвали много бавно.

За последното отстъпление на руските войски под украинските контраатаки Кремъл заяви, че се прави със стратегически военни цели – обхващане в клещи на украинските части и други подобни стратегии.

Има ли според Вас нещо вярно в това?  Как не!

Толкова е вярно, колкото “няма да нападаме Украйна” или “няма да има мобилизация”. Не че в Русия под оръжие не се намират близо един милион мъже и жени, но най-боеспособните от тях вече минаха през месомелачката на “невойната”.

Само Росгвардия наброява повече от половин милион души, но те са заети да усмиряват протестите в самата Русия, а онези от тях, които бяха хвърлени в боя в Украйна, изгоряха в камиони с дървени каросерии, в предполагаемо бронирани машини без бронирани стъкла прочее “потьомкински” имитации на съвременно въоръжение.

Колкото до бягството на хиляди окупатори при септемврийското контранастъпление на Въоръжените сили на Украйна ( при това на предимно нейната териториална отбрана, а не на най-отбраните й части), то без съмнение е руско прегрупиране.

Въоръжените руски наемници, които воюват за пари, се прегрупираха в невъоръжена тълпа. Както се шегуват в Украйна по повод пленените техни големи арсенали и изоставени въоръжения, Русия се включи в лендлиза за Украйна, попълвайки запасите й от оръжия.

Възможно ли е в краен случай Путин да прибегне към използване на модерни технологии и наистина военни действия?  Към настоящия момент се говори, че руските сили извършват военна операция, а не война с Украйна. Да очакваме ли масово нахлуване на редовни военни сили в Украйна и официално обявяване на война?

Моля? Какви модерни оръжия? Онези от мултипликационните филмчета или като танкът “Армата”, произведен в един екземпляр, който аварира на парада на Червения площад и го извлякоха на буксир?

Ако Русия разполагаше с въпросните оръжия и с “редовна армия”, способна да се бие и сломява все по-силната украинска военна съпротива, щеше да го направи отдавна. Вместо това режимът обявява мобилизация на запасняци с някакъв военен опит ( военната служба в Русия е 1 година, страшен “военен” опит, няма що).

Това е акт на отчаяние и протакане с надежда да се случи някакво чудо. И по този показател Путлер напомня на Хитлер, който до последно се надявал на оръжие – чудо и вкарва накрая “народно опълчение” от деца и старци.

Вие сте отразявали и сте свидетел на не един военен конфликт. Какво мислите кой печели в момента войната?

Позволих си още в първите мигове на руското нападение да прогнозирам, че Русия няма да срази Украйна и няма да я окупира. Това е най-голямата по територия държава в Европа с 44-45 милионна население, силно мотивирано за съпротива. Фронтът на украинска територия е дълъг колкото разстоянието от най-южната точка на Италия до Балтийски море на север.

Не можеш да окупираш и да задържиш такава страна с руския ресурс от 1.7 БВП от икономиката на света, в който т.н. “колективен Запада” разполага сумарно с 35 процента от тази икономика, застанала с потенциала си зад нападнатата Украйна.

Днес това вече виждат всички.

Въпросът е само кога и на каква цена Русия ще колабира така, че туловището на този месояден динозавър, лишен от възможността да се храни с късове съседна територия, да не затисне болезнено при падането си твърде много невинни отвъд владенията му.

Русия обяви, че е спечелила войната на икономическия фронт, а всички санкции обявени срещу нея не са сработили в нейн ущърб. Вярно ли е това твърдение на Кремъл, като виждаме и кризата в ЕС, какво да си мислим ?

Откакто съм жив и съм почнал да разбирам какво се говори и пише, помня как Западът загнива и бере душа, а СССР и социалистическия му (конц)лагер неминуемо ще победят капитализма. Нищо ново под сибирското слънце.

Какво бъдеще прогнозирате в развитие на българо-руските отношения? Ще продължи ли според Вас, нашата силна зависимост от Русия?

Вече казах, че за съжаление няма да се преборим сами с дълбоко проникналата навсякъде у нас руска подривна сила, която цели да държи България слаба, колебаеща се като западен съюзник държава, за да е все така лесна плячка на руската мечка.

Имаме нужда от Втори фронт в тази неравна битка. Тя силно напомня на необявена гражданска война, при която врагът атакува най-потайните кътчета на нашата съпротива просто защото е сред нас.

За тези свои мисли съм бил подиграван, обиждан и заплашван системно от години наред. Сега поне не малко българи, включително сред пишещите и говорещите в медиите, прогледнаха, че ни най-малко не съм преувеличавал.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви