Колко български интелектуалци могат да се похвалят, че са едновременно актьори, композитори, музиканти , певци, филмови режисьори и поети, и то доказани.
Днес от BurgasNews ще ви срещнем точно с такава мултифункионална и поливалентна личност от българския културен свят.
Подобни на нея “екземпляри“ са вписани в „червената книга“ на изчезващите видове. Несъмнено има много талантливи, креативни иновативни личности от духовния, интелектуален и артистичен свят, но не всеки може да се похвали с разностранните си и многопосочни творчески постижения така, както Стефан Вълдобрев.
Звездата на Вълдобрев изгрява още през 90-те години на миналия век, когато младокът от Стара Загора се налага основно на музикалната сцена със своите песни. Те се превръщат в хитове, и го правят изключително популярен на българската музикална сцена, както и в чужбина – донасяйки му две поредни награди за най-добър изпълнител от Телевизия ММ.
Въпреки любовта му към музиката, за Вълдобрев приоритетна е актьорската кариера.
Той взима участие в голям брой жанрово разнообразни представления, поставени от някои от най-изтъкнатите български режисьори на сцените на Народния театър, Театър „Българска армия“, Младежки театър, Ла Страда, Сатиричен театър, Драматичния театър в Пловдив.
В същото време Стефан проявява траен интерес и към театралната, и филмова музика. За кратко време е написал партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, които му спечелват признание и професионален престиж.
През 2000 г. получава първата си „Златна роза“ за филмов дебют за саундтрака към филма „Пансион за кучета“. През 2008 г. композира музиката за филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, донесъл на екипа завиден брой международни награди и достигнал до шортлистата за „Най-добър чуждоезичен филм“ на Американската филмова академия „Оскар“.
В началото на века Стефан Вълдобрев постепенно се отдалечава от театралната и музикалната сцена и въпреки че продължава да играе в значими представления като „Много шум за нищо“, „Братя Карамазови“, „Майстора и Маргарита“, „Комедия на слугите“, „Евридика“, „Предградие“, „Хамлетмашината“, той взима решение да концентрира усилията си основно в киното.
През 2004 г. прави силен дебют във филма на Станимир Трифонов „Изпепеляване“, за който получава втората си „Златна роза“, този път за най-добра мъжка роля. И до ден днешен Вълдобрев е сред най-обичаните и гледани български актьори.
Повече за неговия творчески път, цели, желания и съкровени мечти от BurgasNews с известния български творец разговаря нашият журналист Янчо Николов.
Господин Вълдобрев, актьор, композитор, музикант, певец, филмов режисьор трудно ми е да ги изброя. Има ли още нещо, което не споменах? От къде е тази мултифункционалност?
Мисля, че поет не споменахте, а аз много държа на това. Зашото това е първият вид творческо изкуство, с което започнах да се занимавам. С поезия започнах да се занимавам още от ученическите години, когато всички ние по време на тия години правим опити да понапишем нещо. Но аз имах в поезията краен интерес. Първите творчески актове, които съм имал е било с писане на поезия, а и първите ми признания и успехи са в това направление на изкуството.
В Стара Загора имам публикувани материали в местните издания от онова време, в София – списанията „Родна реч“ . Така че поезията мисля е важна част от моя творчески път.
Само поезията ли Ви е важна част? А къде забравяме актьорската Ви дейност, композирането, пеенето или те са на второ място, след поезията?
Гледам на актьорството, като на моя център. Това е моята професия, моето академично образование е актьорско майсторство. Там се чувствам най-уверен и подготвен. Всички останали неща, които изброихте – писане на музика, композиране, писане на текстове и т.н., пречупвам през актьорската си природа. Няма начин, приел съм го и така ще бъде. Актьорството е моята фундаментална, изходяща основа, отправна точка, центъра на всичко.
Защо решихте да се отдалечите от театралната и музикална сцена и да се съсредоточите вашите усилия в киното? Какво открихте в него, което в театъра и музиката липсват?
Това беше първоначалния ми импулс. Да, така е. Всъщност киното е причината да поискам да стана актьор. Когато в края на гимназията реших да кандидатствам в театралната академия и да се занимавам с актьорство, моят импулс, моето вдъхновение, моята мотивация бяха филмите, а не театралните постановки.
За разликата от много мои колеги, когато попаднах в златния клас на Тодор Колев и професор Данаилов, казвам златен,защото там бяхме Камен Донев, Мариус Куркински, Калин Стоев, Митко Маринов , който замина за Холивуд и се качи на подиума със статуетка, Койна Русева и много други талантливи днес български творци.
И когато попаднах в този златен клас, много мои колеги бяха с настроени с едно обожание към театъра, където днес се раздават изключително успешно. Аз обаче влязох в този златен клас с едно особено отношение към киното. Затова винаги актьорският ми път, като че ли е бил по-целенасочен в киното.
Заговаряйки за киното, няма как да не Ви попитам, това ли е целта на всеки един актьор по света – Холивуд?
Целта на всеки млад актьор, който е на двадесет – тридесет години. В това няма нищо лошо. Човек трябва да има високи цели и мечти. След тези години идва едно помъдряване през което си казваш, че всъщност не е това основното. Основното е да направиш хубава роля, да напишеш хубав текст, да направиш хубава песен и да развълнуваш един единствен човек в крайна сметка. Да накараш този човек да се разстрои, да се зарадва, да се усмихне, да предизвикаш с една дума неговите емоции и емпатия. Да накараш този човек да те запомни, да заобича изкуството, да се вдъхнови, да помечтае. Накрая всичко е за един конкретен човек. Всичко е за този вълшебен миг между теб и него. Или два часа на цената между теб и него, това е нашият, на артистите вътрешен Холивуд.
Какви качества са нужни на един артист днес, за да пробие в киното, театъра, музиката? Или качествата не са толкова важни, колкото да познаваш точните хора и да си на точното място в подходящото време? Качества, късмет и какво още е нужно на един артист по пътя на известността?
Основно качества, умения и постоянна работа върху себе си. Спартански режим, отдаденост, любопитство към ситуациите и детайлите, реакциите на хората. И когато притежаваш всички тези и неща и си готов вече няма начин да не бъдеш забелязан. Тогава знаеш, че някъде те чака твоята роля, която да изиграеш.
Както Вие направихте своята дебютна роля във филма „Изпепеляване“? Силен дебют, който ви отворя пътя в киното. Кои са ви любимите роли, които сте изиграли с удоволствие? Имате ли такива, или сте на принципа артистът не подбира, играе всичко, каквото му се каже и даде?
Ето тук мога да спомена за тая разлика между театър и кино. Между кино ролите и театралните роли. В киното няма такава нелюбима роля. Всичко, което съм изиграл съм постигнал, очаквал и съм бил подготвен за него.
Понякога даже не съм бил първи избор на режисьорите, но е станало така, че тази роля мога да я изиграя само аз. Както и роли, които други колеги биха направили и са само за тях. Така че ролите, които съм достигал, изиграл в киното до една са ми любими. В театъра обаче имаше един такъв период, когато бях на държавна работа, в който нямаш право на избор. Виждаш името си някъде, разпределен, защото в театъра има един такъв термин – разпределение. И тогава вече има неща, които да изиграеш с нежелание. Когато усетих този момент си казах, че не бива да си позволявам такива компромиси със себе си и прекъснах, напуснах държавната работа. Заминах да уча две години кинорежисура.
Има ли роля, която не бихте изиграли никога поради някаква си причина?
Не, такива роли нямам. Може да има лошо написана роля, но да се прави от страхотен режисьор. Може пък да е прекрасна ролята, а режисьора да не е добър, но такива крайности не бих предприел. Не се сещам за такава роля в този момент.
Завършили сте кинорежисура в Прага. Кои са най-големите ви постижения в тази посока?
Аз нямам чак толкова дълъг път в кинорежисурата. Това стана по мой избор. Започнах с няколко видеоклипа, след това режисирах спектакъла на моя любим учител – Тодор Колев. За неговата годишнина бях направил един спектакъл наречен „100 години Тодор Колев“. Работил съм и върху други проекти, но те стават много бавно, а времето лети бързо. Направих един документален филм „Манчестер Юнайтед – Свищов“. Това беше един период на вдъхновение за мен, но когато се случи това с внезапната смърт на Тодор Колев, аз реших да се оттегля временно. Да Ви кажа, че и направата на един филм изисква дълги години посветеност, търпение, минава много време. А аз съм нетърпелив човек и за това време мога да напиша примерно три албума музика, да изиграя пет роли в киното и театъра, да напиша няколко красиви стихотворения. Казах си, че това бавене е малко несправедливо за мен. Ощетява ме от към време.
Като кино режисьор, коя ви е била мечтата? Какво винаги сте мечтали да заснемете и защо не сте го заснели? В определен период това Ви е било фикс идея – кинорежисурата?
Ако трябва да бъда честен, когато спрях с тези кинорежисьорски стремления. От тогава не съм си позволявал в тази посока. Вътрешно зная, че ще дойде моментът, когато спра да се занимавам с рокендрол, ще играя по-малко и ще се раздавам по-малко в различни посоки. Тогава просто ще седна и ще се посветя изцяло на киното, на правенето на филми. И тогава ще си кажа -“О.К направи много важни неща, които те вълнуват“. И ще направя тези неща, които просто не могат да останат ненаправени. Но засега не мечтая в тази посока, защото пътя на един филм е много дълъг, а аз нямам много време.
На какво ниво са театъра и киното в България? Защо не се правят повече филми, които да ни популяризират, като народ, нация? Защо се загърбиха историческите филми например.
Аз лично смятам и това е мое мнение, че България има добро кино. Има жанрово многообразие. През последните години съм ходил на доста кино фестивали, включително и като жури, затова и имам наблюдения, че другите кинематографи от Източна Европа правят много еднотипни филми. Докато в България всеки режисьор има собствен поглед и почерк. Това се забелязва по фестивалите. Вие говорите за тези исторически филми, на които държавата не обръща внимание, затова пък се отвори една ниша от такива собствени продукции, които дават повече свобода, творческа свобода. И в момента има такава ниша, която е все по-разработена и много хора я използват. Така киното започна да има още по-голямо жанрово многообразие.
Знаете ли, че аз съм фен на българското кино. Гледам почти всичко – 90% от филмите, като фен, зрител, който иска да види, каква е ситуацията на киното. И сравнявайки го с други кинематографи от други държави , които са направили много успешни филми да кажем полските, скандинавските и т.н. Нашите филми са прекрасни и не са никак зле. И тук имаме филми, които събират по 100 000 души гледаемост. Развива се добре киното според мен.
Може би развитието се забавя и поради липса на достатъчно средства от страна на държавата към културния сектор? Къде и по какъв начин греши министерството на културата според Вас?
Да, така е. И всички се питаме защо става това, защо се получава така. Не разбирам от политика, технологии, начини на вземане-даване, разни бюрокрации и машинации. Аз не членувам в нито една организация, не се занимавам с политика, но мисля, че по-скоро въпрос на личностен фактор. Ако отиде човек, който настоява да му се отпуснат средства да направи нещо свързано с културата, който е със силен характер и е приел нещо, като кауза, която иска на всяка цена да осъществи. Тогава смятам, че няма начин да не се случат нещата. Според мен е въпрос на личност.
Заговаряйки за личност, как да не Ви попита човек, защо сте толкова непредсказуема личност? Постоянно правите разни завои в творчески посоки. . Ето, поредният Ви пирует е със завръщане на музикалната сцена през 2012 година, а бяхте загърбил музиката. Как става така?
Да, следвам поривите и инстинктите си. Това, което ми казва душата, това правя. Винаги правя така. Имах нужда от едно завръщане в музиката. След дълго композиране, работа със симфонични оркестри, театрални, кино роли почувствах, че душата ми има нужда от рокендрол. Имам нужда да създавам музика, песни. Правя песента през деня, репетираме вечерта, а на другия ден имаме очертанията на песента, за да може след три дни да я изпеем, запишем. Имах нужда от тази лекота и бързина на рокендрола. Сега пък започнах репетиции, усилено да снемам. Усетих, че трябва да надградя и актьорската си професия. Това са пориви в мен. Не програмирам, подавам се на интуицията.
В крайна сметка сега къде сте се съсредоточил? Върху какви нови проекти работите? Какво да очакваме скоро време от Вълдобрев?
Сега репетирам една нова пиеса в „Народния театър“. Прекрасна драматургия с много силни актьори. Нямам много право да разкрива засега около сюжета, но това ще бъде нещо грандиозно, с което ще започне сезона на „Народния театър“. За мен е чест да се снимам в нея. Нека бъде изненада за всички любители на театъра. След нея веднага започваме да работим по ново представление. То ще е по текст на Яна Борисова с която работим дълги години и имаме едно прекрасно творческо сътрудничество. Нейните три пиеси в „Театър 199„ – „Малка детска пиеса“, „Приятно страшно“, „Хората от Дос“ са с едни от най-красивите думи, които съм произнасял. Така, че ще има какво да покажем ново, прекрасно, увлекателно и да изживеем приятни мигове с публиките.
Стихосбирка да очакваме ли?
По-скоро засега не. Трупам някакви неща, които са повече спорадични. Когато се събере повече материал – тогава. Мислил съм си го.
Нещо да кажете на финал за Бургас? Какво мислите за града, неговите жители, публики?
Искам да благодаря на Бургас. Това беше градът с най-многото ни срещи тази година. Прекрасен град, прекрасни хора, прекрасна публика. Винаги е било прекрасно да се срещнеш с Бургас. Като говорихме за поезия искам да кажа, че връзката ми с Бургас е именно, чрез поезията. За мен това винаги е бил градът на поетите още от ученическите ми години и в представите ми.
Тази връзка с Бургас, която имам е много мила и топла за мен. Още повече последния албум „Жълт код“ и всички помежду си го наричаме бургаския албум. Той беше писан миналата зима, когато си прекарвах хубави моменти край Бургас, Созопол и околностите. Помня всяка фраза от думите на албума с коя улица е свързана в Бургас, каква е била гледката пред мен. Вълшебен град, с който имам прекрасна връзка.
