В поредицата ни „Журналистът пита, адвокатът отговаря“ ще ви срещнем с нашия експерт по право – адвокат Юлия Николова.
С нея ще разговаряме по темата за застраховките и какво най-важно трябва да знаем за всичко свързано с тях.
По темата е от изключително значение да се говори, защото въпреки, че към настоящия момент не са масов продукт в България, те в скоро време ще станат такъв.
Припомняме, че част от застраховките, които съществуват са задължителни, друга част не са.
Много хора неглижират застраховането и в последствие съжаляват, че не са се подсигурили.
Застраховката е много полезна и в много случаи може да ви е от полза при сблъсък с непредвидими обстоятелства и бедствени състояния – катастрофални наводнения, пожари, заметресения и т.н.
За най-важната информация по темата, журналистът от BurgasNews Янчо Николов разговаря с експерта по право и правни въпроси Юлия Николова.
Адвокат Николова, за застраховките знаем, че са нужни и необходими. Много хора не го разбират и в последствие се убеждават по възможно най-зловещия начин. Какво трябва да знаем обаче и за застрахователите? Защо много граждани нямат доверие в тях?
Действително застраховането е замислено да бъде нещо изключително добро и полезно, което препоръчвам на всеки гражданин. Последните пример с наводнените села показват, че застраховката е абсолютна необходимост и действително трябва да повишим застрахователната си култура и да се застраховаме много по-често.
Проблемът възниква от това, че част от застрахователите не са достатъчно добросъвестни и не изплащат точно и в срок дължимите застрахователни обезщетения. Постъпвайки така, неплащайки при действителна щета, самите застрахователи убиват застрахователния пазар в България. Кой би искал да се застрахова, ако предходната година неоснователно не са му заплатили застрахователно обезщетение?
Последните години имам множество дела срещу застрахователи, заради незаплатени огромни застрахователни обезщетения по земеделски застраховки. Част от земеделците обработват обширни територии, съответно искат да ги застраховат и плащат огромни застрахователни премии на застрахователите, а при настъпило събитие, най –често градушка и проливен дъжд -никой не иска да им плати щетите по реколтата. Имайте предвид, че щетите не покриват действителните им загуби, а само направените разходи , тъй като са застраховани на около 100 лева на декар, което включва действителните разходи по обработката на земята, семена и торене …..и тези минимални разходи не им се заплащат. Как тези земеделски стопани следваща година да застраховат?
Този продукт не работи нормално. И искам да ви кажа, че до настоящият момент земеделците са винаги прави, защото няма дело, което да сме завели и да не сме спечелили срещу застрахователна компания, която не иска да плаща или бави изплащанията. Това е признак, че земеделците са си прави и неоснователно им е отказвано обезщетение.
Какво куца най-много със застрахователния бизнес в България? Къде виждате слаби места?
Имаме специален кодекс на застраховането. От търговския закон, застраховките бяха изместени в специален кодекс. Този кодекс, като закон, не е лош. Лошо е приложението на закона, защото застрахователят би трябвало да се грижи за застрахователния пазар, защото това е неговата нива, която той обработва година след година и чака реколта. Негово задължение е да изплаща обезщетенията, за да могат клиентите отново да се застраховат и да имат доверие в застраховането.
В случая се подържат огромни юридически екипи и отдели, чиято единствена работа е да се дават указания, които отказват изплащанията. Аз имам случаи, когато застрахователни брокери са искали да водят дела срещу застрахователни компании. Те се обръщат към мен с думите – „Това на нищо не прилича“. Питала съм ги защо толкова години са работили с тази компания, която не иска да плаща обезщетения. Отговаряли са ми, че като на застрахователни брокери не са им изплащат адекватно дори и личните щети. Дори хората, които вадят пари от този бизнес са възмутени от застрахователните компании.
Защо се получава така? Защо застрахователните компании в голямата си част са некоректни? Спрягат се много хипотези, че в голямата си част този бизнес е обхванат от сенчести структури и хора, които през 90-те години са били обвързани със силовите структури – ВИС -2, СИК и т.н. Други предположения насочват към бивши величия от ДС, които стоят зад застрахователния бизнес и дърпат конците. Каква е истината?
Не мога да кажа, дали са обвързани или не със сенчести фигури, защото не съм изследвала въпроса. Хубаво е обаче да се направи едно журналистическо проучване, разследване по този въпрос. То ще даде много интересни отговори.
В същност проблемът стои в това, как се управлява една такава компания и какви са нейните ценности. Ако ценностната система на една компания е да има удовлетворени клиенти, е добре. Но, както виждаме в голямата си част ценностната система на компаниите е печалбата, преди всичко. Едната ценностна система убива клиентелата и бизнеса, доверието в него, а другата го стимулира. Тук в България е много често срещана практиката с краткосрочните резултати. И не се гледа в стратегическа план, не се цели да се създаде един здрав пазар, на който хората могат да оперират с доверие.
Става ясно, че много застрахователи се опитват да мамят. Но нека кажем, как и по какъв начин най-често става това? По какви поводи?
Застрахователите най-често поставят в договорите общи условия, които хората не четат, когато подписват застрахователна полица, договор. Много внимателно трябва да се гледа и да се преценява, какви рискове са покрити и какви рискове не са покрити по нея или него. Давам пример – къде да ви отремонтират колата – в техен сервиз или някъде другаде. Просто трябва да се чете много внимателно преди да сложите подпис.
Много често хората не знаят, какви условия подписват. Дава им се застрахователната полица, пише, че те са запознати с общите условия, но реално хората не са запознати с тях. И когато се стигне до проблем и щета, тогава се оказва, че имаме и откази, защото част от тези откази са били формално обосновани. Това е така, защото общите условия са написани по такъв начин, че понякога си противоречат.
Друг много сериозен проблем по земеделските и останали видове застраховки е, че застрахователят е единствения, който прави протоколите за оглед. При тях присъства пострадалия, вещо лице и застраховател. Но, едно голямо но има тук, а то е, че вещото лице е наето от застрахователя. И пострадалия, който в повечето случаи не разбира, не е специалист в тази област, подписва това, което напишат по време на огледа. Пострадалия има право само и единствено да възрази писмено. Затова много трябва да се внимава.
Много често казвам, че на този етап, особено при по-големите застраховки, при големи случаи, трябва да се включат или юрист, или икономист със застрахователно образование. Още по време на огледите трябва да се включват такива специалисти. По време на застрахователната преписка, а не след това. По-късно ни е много трудно да работим с тези протоколи в съда. Ако протоколите не са адекватно направени е трудно да бъде доказано нещо друго в полза на клиента.
Кажете ни сега, в кои случаи нямаме право да получим застраховка? Ако някой е карал пиян, дрогиран и е катастрофирал самостоятелно, предизвикал е ПТП, убил човек и т.н. Ако имаме подобен случай с недвижимо имущество – напил се, дрогирал се и в следствие на това е унищожил имота си. Какво трябва да знаем при тези случаи? Има ли право застрахователя в тези случаи да не изплаща застраховка и да покрива щетите?
Отново на първо място е да се провери, какви са условията на застраховката. Тук трябва да се спрем на една интересна застраховка – Гражданската отговорност. Казвам интересна, защото при нея се застрахова отговорността на водача. Ако той направи ПТП и трябва да плаща щети, то това следва застрахователя да плати обезщетението. Ако застрахователя не поема отговорност, това трябва да е по закон, когато застрахованият е карал пиян, дрогиран. Това си е азбучно правило.
Какво се случва в такива случаи? От къде да си търсят парите лицата пострадали при такива обстоятелства?
Когато няма сключена гражданска отговорност или застрахователят откаже основателно изплащане на вредите, се търси заплащане от Гаранционен фонд и от прекият причинител на щетата.
В какви случаи тук, застрахователите злоупотребяват с клиентите си и отказват да плащат?
Случаите са много. Най-чести са с размера, който дават като обезщетение. Той е много по-малък от този, който съда определя. Особено по неимуществените вреди. При застраховките, които покриват неимуществените вреди – смъртен случай, болки и страдания, причинените тежки телесни повреди, тогава застрахователя дава много по-ниска стойност за вредите, отколкото трябва да се заплати в действителност.
Има случаи и когато изцяло неоснователно отказват да платят щетите и тогава се влиза в съд. Има случаи и когато изплащат щетата, но в изключително нисък размер. И когато се заведе дело нещата изглеждат по съвсем друг начин – в съда получаваме много по -висока оценка на вредите. Застрахователите трябва да плащат и лихви към тези застрахователни обезщетения, да не говорим, че имаше практика тези суми да се изплащат на части.
Най-често това се случваше при земеделските застраховки. Изплащаха се сумите на части 10 000 лева този месец, 10 000 лева другия месец и така хората не знаят, кога ще си получат пълните обезщетения и дали ще ги получат изобщо.
Има и нещо друго. Много застрахователи не изплащат лихвите. В случая се завежда дело за изплащане на законовата лихва, която е 10% на година. След минаване през съд и допълнителни преговори все пак се стига до изплащане на лихвите. Тази практика да не се изплащат лихви вече е на приключване, защото застрахователите виждат, че ако досега са работили по начин, разчитайки, че хората няма да си търсят правата, чрез съд и адвокати, сега не е така.
Много често хората вече прибягват до услугите на адвокати и търсят правата си в съда. И на застрахователите им излиза солено. Досега хората не са си търсили лихвите, а сега се прави и съдът се произнася в тяхна полза. Аз имам няколко такива случаи и тази неправилна практика е пред прекратяване.
Адвокатурата може да респектира и дисциплинира големите застрахователни компании. Нека гражданите си търсят правата, а не да оставят да бъдат мамени и манипулирани.
Какво трябва да научи българинът за застраховането? Най-често нашенеца не отдава голямо значение на застраховките освен, ако не са задължителни. Дори и тогава много хора не се застраховат, а после си блъскат главата. Какво бихте го посъветвали, като експерт?
Трябва да се подхожда към застраховането много умно и внимателно. Това не е просто даване на пари на вятъра. Много хора се лъжат да правят застраховки по ниско тарифни оферти. Българинът в случая процедира така – вижда офертите, съзира най-ниската и си казва, че това е неговата застраховка.
Офертата е ниска, но човек трябва да се замисли за причината поради която е такава цената. Защото причината най-често е, че при ниско тарифна застраховка се изплащат най-ниски или въобще не се изплащат застрахователни обезщетения. Целта на застраховането е да се събере един фонд, от който да се изплащат реални застрахователни обезщетения.
Да, тази година може да нямаш щета, но догодина да имаш страшна щета. Там гаранции няма. И когато се събира малък фонд, а в комбинация с това и компанията не е добросъвестна, получаването на обезщетение се свежда до нула. Има застрахователни компании от които изключително трудно се вземат пари за обезщетения. Обикновенно такива компании в България се разрастват, защото премиите по застраховките са много ниски, но пък за сметка на това не изплащат или изплащат изключително ниски обезщетения. Ако въобще решат да изплащат такива.
Мога да дам няколко примера с такива големи компании едната от които се занимава особено с Гражданска отговорност, но на този етап ще им го спестя. И когато осъдите такава компания, отново не можете да си съберете вземането. Можете ли да си представите застрахователна компания, която да няма пари по банковите сметки?
Какво трябва да се промени в закона за застраховането, за да се прекратят тези порочни практики? Вие, като адвокат, какво бихте предприели в тази посока?
Застрахователите по принцип са контролирани от Комисията по финансов надзор. Контролът трябва да се затегне здраво – първото нещо. И второто, което може да се направи е всички общи условия, които поставят застрахователите да минават през Комисията за финансов надзор.
Това трябва да се направи с цел да бъдат ясни правилата. Много често правилата в договорите са толкова тежко написани, че затрудняват и нас, юристите, какво остава за обикновения човек. Да не говорим, че в договорните условия има и самоизключващи се клаузи. Неща, които си противоречат.
За връзка с адвокат Юлия Николова 0888763889
