България е сред най-старите държави в Европа и света с изключително богата история и културно – историческо наследство. Въпреки всичко, това огромно национално богатство остава непознато за останалия свят.
Защо се получава този парадокс, държава с огромен културен потенциал и история, да е толкова слабо разпознаваема на туристическата и историческа карта на света. Отговори на тези въпроси от медия BurgasNews ще потърсим от експерта Димитър Лазаров.
Той е на 35 години от град София. Работи в медийна група „Уеб Граунд“, която се занимава с популяризирането на България и нейната национално-историческа култура и наследство.
От медийната група развиват проекта „България на длан“, чиято цел е по един иновативен и креативен начин да разкрие потенциала на българското наследство пред света, превръщайки страната ни в заслужена туристическа дестинация и център който заслужава да бъде посещаван и вписан в световното историческо наследство.
Господин Лазаров, от кога развивате проекта “България на длан“ и какво представлява той?
През 2018 година решихме да създадем проекта „България на длан“. Идеята беше на мой колега от медийната група Александър Македонски, който е голям пътешественик и добър оператор. Първите клипове, които реализирахме, заснехме в края на 2018 година. Първото видео заснехме в скромната община Челопеч. Всички знаят, че Челопеч е селце. Малко селце, но там има мина, общината получава добра субсидия и средствата, които получава, реализира по един прекрасен начин. Селцето е превърнато в един малък оазис, близо до София.
Така се започна реализирането на проекта. След като други представители на общини видяха, какво сме направили за Челопеч, започнаха да ни канят за да популяризират и своите. Така проекта тръгна бавно, но сигурно.
„България на длан“ има своя страница във Фейсбук, сайт, Youtube канал. В тях представяме българските общини, като място за туризъм и какво може да види човек, който ги посещава. За голяма част от повечето големи градове, сме заснели повече от едно видео. Снимаме не само исторически паметници на културата и археологически обекти, но и популяризираме съвременните дестинации, които заслужават също да бъдат посетени. Снимаме българските курорти – зимни, летни. Използваме и надграждане на клипове, както например направихме при снимките на Димитровград.
Създадохме цял филм от началото на неговото основаване до днес. Акцентираме върху исторически събития и отпечатъците, които са оставили в архитектура, общество и т.н. Примерно в Димитровград, там са оставили архитектурен отпечатък две течения – буржоазното строителство от преди 9 септември 1944 година, както и след него социалистическото общество.
Правим филми на база археология. Такъв филм направихме за обекти в Ивайловград. С една дума създаваме туристически и документални видеа, които имат за цел да представят българското национално богатство пред света и у нас. Заснемаме филми свързани с български традиционни събития, като събора в Рожен. Обединяваме няколко събития в едно видео за да се получи ясна и стегната представа, колко разнообразна и богата е културата ни. Случва се в едно видео да има моменти от Велико Търново, Пловдив и други туристически, исторически и културни дестинации, свързани с паметници, светилища и традиции.
Вие рекламирате националното културно и историческо наследство на страната с тези видеа? Има ли ефект?
Изключителен. Веднъж видели видеото общински, административни представители ни канят да заснеме традициите, културата, паметниците и туристическите обекти и в техните общини. Тези видеа се качват на нашите страници, сайт и Youtube канал. От там се разпространяват из цялата страна и чужбина. Хората, които са поръчали материалите, ги качват на своите страници на общините, личните страници и групи в социалните мрежи, други ги споделят и така се получава едно масово популяризиране на тези общини и градове за който е сниман материала. Всичко, което си заслужава да бъде снимано и разказано, става обществено и световно достояние.
Вземаме мнения от археолози, историци, краеведи, местни жители, които имат какво да разкажат. Така едно видео става интересно и получава фактологическа тежест. Има много общини, които притежават паметници на културата и музеи, но които не са популярни. А те имат какво да покажат. Например в Перник, минния музей. Колко хора знаят, че там има уникален минен музей. Друг подобен има само в град Мадан. В тези два музея се проследява цялата история на минното дело в България.
Точно за музея в Перник направихме уникално видео и разработихме виртуална реалност. Подобни видеа за виртуална реалност започнахме да реализираме за Стара Загора, Добрич. Ще предоставим на общините очила за виртуална реалност, които ще бъдат в туристическите центрове. И по този начин един чужденец, който дойде в тази област на посещение и иска да посети историческите места. Ще може да си сложи очилата, които ще го телепортират виртуално по обектите, които да избере да посети.
Това е прекрасна идея с виртуалната реалност. Предполагам, че до няколко години ще има подобен тип технологии за всички градове и техните забележителности?
Да се надяваме. Ако изявят желание техните административни ръководители, ще обсъдим нещата и ще работим в тази посока. Въпросът е да има възможност да се заделят пари за тези технологии и реклама, защото все пак всичко е свързано с финанси. Но тези средства бързо ще се възстановят от посещаемостта и туристическия интерес.
Единствени ли сте в страната, които развивате тази дейност по популяризиране на България и нейното културно наследство?
Мисля, че има и други хора, но са на местно ниво. Много често общините възлагат заснемане на празници и други събития на свои, местни лица. Не искаме да влизаме в конфронтация с местните, но това което можем да предложим ние, другите не могат. Имаме огромна аудитория и сме се доказали, като професионалисти в областта. Ние правим една прекрасна реклама на България, защото антирекламата през годините дойде в повече.
Вие хубаво рекламирате държавата ни в собствени сайтове и социалните мрежи, но защо не се рекламира Вашата дейност в националните медии? Никой ли не е изявил интерес към Вашата дейност?
Не мога да ги упрекна, че не са ни рекламирали. В началото, когато създадохме сайта, ни поканиха в няколко телевизии. Но ние тези видеа не ги правим безплатно. Ние ги правим на ниска цена, с минимална степен на печалба. Все пак това е продукт, който ние продаваме. Няма как да го направим благотворително, защото разходите по заснемането на едно видео са огромни. Особено, като става въпрос за виртуална реалност, там има разходи по програмиране и други технологични действия. Няма как да ги правим безплатно. Предлагаме ниска и разумна цена, бърз монтаж и права по видеото. Мисля, че това е нормално. Няма безплатен обяд, колкото и да ни се иска. Всичко е свързано с разходи за техника, хора, пътуване и т.н. Записите ни се пускат по събития, музеи, туристически центрове, международни изложения.
Но държавата къде е тук? Говори се, че е нужна такава реклама за привличане на туристи в страната ни. Говори се, че рекламата продава продукта, а смятам, че рекламирането на националното историческо и културно наследство би трябвало да е основно държавна политика.
Би трябвало да е държавна политика – да. Но не е явно. Самият аз, като съм гледал наши видеа, съм се изненадвал, какви интересни обекти има в България за които не съм чувал. Явно няма един човек в държавата, който да седне и да създаде една стратегия и начин на работа в тази посока. В министерството на туризма се смениха 5-6 министри и нищо не се случи. Не се назначиха добри и способни кадри, които да започнат да работят в тази насока. В България всичко се прави на момента. Нужно е стабилно правителство, което най-сетне да започне да работи по въпроса, защото, колкото и клиширано да звучи България е уникална страна с доминантна столица, красиви курорти, интересни исторически места и обекти. Мисля, че заслужаваме да се прочуем в Европа и по света. Поради тази причина в много наши видеа поставяме субтитри на английски език. Целта е да достигне до възможно повече чужденци. Що се отнася за стъпки от страна на държавата за подписване на договори за реклама – няма нищо такова. Не сме кандидатствали за никакви обществени поръчки, но си вършим работата професионално.
Какви са проблемите, които срещате, докато работите с музейни експерти, туристически експерти, археолози и други хора свързани с тази сфера?
На първо място, тези хора не са стимулирани да работят. Тяхното заплащане е унизително ниско. Не може една жена, която работи в музей да изпълнява сто длъжности – чистачка, продавачка на билети и гид. Не на всякъде, но ги има и тези практики. Мизерните заплати не мотивират хората да работят, раздавайки се. Колкото и да е старателен един експерт и професионалист, когато не взема заплащане, което да удовлетвори труда му, на него му писва и кара през просото.
По този начин целта да бъде ангажирано вниманието на туристите, минава на заден план, защото на въпросното лице му става все тая. Ако има стимул и удовлетвореност, този експерт ще отиде и ще разкаже историята на всеки един артефакт от музея на туриста. Когато няма такава, тогава ще каже на посетителя – „Иди и разгледай“! И естествено чужденецът, а и българинът ще погледат, погледат, но няма да повторят в посещението си повече. Давам елементарен нагледен пример. Защо да разказват увлекателни истории и да привличат посетители, когато на края на месеца в сметката му ще влезе пак една и съща мизерна сума. Нужно е хората работещи по тези културни, исторически, национални обекти да са адекватно заплатени, мотивирани и стимулирани да работят. А това в този комерсиален, материален, потребителски свят и общество става с парични средства, не с празни обещания. Друг е въпросът и с рекламите на чуждестранните курорти по българските медии.
Нормално ли е, според Вас, да се рекламират чуждестранни курорти, авиолинии, исторически места по националните ни медии, а българските да бъдат подлагани единствено на критики?
Не е нормално. Има и за България реклами, но както казахте, са в негативен аспект. Постоянното критикуване налага едно негативно отношение към родното, българското. Пак ще Ви дам пример от реалността. Отива българинът в едно много скъпо заведение в Свети Влас или Слънчев бряг, дава 6 лева за пърленка, 12 лева за супа и 20 лева за две кюфтета с гарнитура и започва да снима касовата бележка, да я качва с коментари в социалните мрежи и се започва едно плюене. Добре, ще пренебрегнем това, че е видял цените и въпреки всичко си е поръчал, но защо, като отиват на заведения, където за десет лева на човек могат да се нахранят пак добре, не хвалят тези места. Някои ще кажат, че такова нещо няма. Мога да ги убедя, че грешат. Има такива места и в Синеморец, и в Каварна, и на много други красиви места. Защо не се говори за тях в социалните мрежи.
Когато е негативно – целият свят го разбира. Когато е позитивно – никой не пише. Както има супа за 30 лева, така има и за 3 лева. В чужбина не е по-различно. Но българският манталитет е такъв и докато не го променим ще страдаме. И в чужбина, както и в България има плажове, заведения и места за посещения за всякакъв тип туристи. Всеки избира според джоба и възможностите си. Така е навсякъде по света, не е само тук. Винаги съм се учудвал на тази мода да се плюе всичко българско, а да се превъзнася всичко чуждестранно.
Има ли България потенциала да бъде световен исторически и културен туристически център и дестинация?
Категорично има! Този потенциал, който ние имаме, трябва да се рекламира и популяризира. Друг начин няма. Не се ли вземат мерки да се работи в тази посока – нищо няма да стане. Тук трябва активно да участва и държавата. Тук нещата куцат за това, че няма единна политика за популяризиране на туризма. Смяната на министрите и административните метли, които се извършват в администрациите, също са негативен фактор. Въртим се в един омагьосан кръг, без единна стратегия, как да излезем от него. Тази стратегия трябва да се следва от държавата за да се случат нещата. И не на последно място е националния нихилизъм, който доста се подклажда от медиите, които даже понякога преекспонират нещата.
