Адвокат Юлия Николова

В нашата рубрика „Срещи с адвоката Юлия Николова“ ще разгледаме една изключително наболяла тема свързана с дълговете, ЧСИ и колекторските фирми.

В България статистиката сочи, че всеки втори е с кредит, а всеки трети, взел кредит, има затруднения с плащанията.

Какво се случва, когато не успеем да платим кредита си към банка, кредитна фирма, сметките към телефонен оператор, ВиК, ЕВН и други институции, и бъдем предадени на ЧСИ и колекторска фирма?

В голяма част от случаите започва ходене по офиси, подписване на документи, заплахи за запори и изземане на имущество. Неприятности, които можем да си спестим, ако сме запознати с правата си и знаем, какво да направим и към кой да се обърнем за помощ.

Повече по темата журналистът от BurgasNews Янчо  Николов разговаря с адвокат Юлия Николова.

Адвокат Николова е с над двайсет години практика и хиляди дела зад гърба си. Занимавала се е с наказателно, финансово, търговско и  гражданско право. Работила е като адвокат на известна банка. През последните години практикува основно търговско и гражданско право.

Адвокат Николова, кои са най-често срещаните проблеми с ЧСИ -тата? 

Най -често срещаните проблеми на хората са, че обикновено едва с призовка от ЧСИ -тата разбират, че срещу тях е водено производство и че имат дело. Много от хората задават един и същи въпрос: „Как така съм осъден, без никога да са ме викали в съда?“.  Обществото все още не може да приеме т.нар. „заповедно производство“ и фактът, че може да бъде водено дело срещу някой, а той да не знае, за това.

Разбра се, длъжникът има право да възрази, след като вече е издадена Заповедта за изпълнение, но психологически той вече се чувства „осъден“.

Следващият много тежък въпрос са много ограничените възможности за обжалвания на действията на съдебните изпълнители. Законодателят много ограничи кои действия на съдебните изпълнители могат да бъдат обжалвани пред съда  и това породи отново големи проблеми.

Това се направи с цел да се ограничат обжалванията и да върви по-бързо процеса, но отново не беше намерен точния баланс. Всички негативи останаха за сметка на длъжниците. Те останаха  без възможност да обжалват незаконосъобразните действия на съдебните изпълнители и в много случаи се чувстват лишени от възможност да се защитят и ограбвани.

Какво трябва да се промени?

Аз смятам, че трябва да се въведе по-широк съдебен контрол т.е. законът да позволява повече действия да бъдат обжалвани пред съда.  Нека да  има по-голяма възможност да се обжалват действията на съдебните изпълнители, защото има много случаи, в които длъжниците смятат, че се злоупотребява.

Смятам, че длъжникът винаги трябва да има право да подаде жалба в съда. А съдът трябва да се произнася срочно по тези жалби, в рамките на няколко дни, като тези срокове да бъдат действителни, а не отново пожелателни.

За да може да се балансира, трябва да се мисли и за интереса на длъжника и неговите права и интереса на кредитора и неговото право. Не може да се мисли за интереса само на единия. Ето защо, за да имаме истинско правосъдие, трябва да имаме бързи съдилища и действителни срокове, в които да се разглеждат тези жалби.

В кои случаи ЧСИ най-често злоупотребяват незаконосъобразно?

Знаете, че единственото жилище на длъжника е несеквируемо по закон т.е. то  не може да бъде продадено, ако разбира се не е ипотекирано.

Това означава, че единственото жилище не подлежи на принудително изпълнение. Да, ама Не, както казваше П. Бочаров.

ЧСИ -тата масово налагат възбрани върху единственото жилище на длъжника и по този начин застрашават неговата собственост, той не може да го продаде, да го дари, да го замени с друг имот.

Защо е така? Това е недопустимо. Така лишават длъжника от възможност например да си продаде жилището, да си върне заема и да си вземе по-малко жилище.

За мен това е несправедливо, въпреки че е подкрепено от съдебната практика, представлява чиста злоупотреба с правото на гражданите.

Следващото нещо, което създава много проблеми е запора на банкови сметки. А в тези сметки са всъщност се превеждат  несеквестируеми пари на длъжника -пенсии, детски, заплати, които по закон не мога да бъдат взети.

Но, когато съдебния изпълнител получи парите от банковата сметка, той не знае какъв е произхода на парите в тях и ако длъжникът не се сети да пусне жалба, съдебния изпълнител ги превежда на кредитора. И така се прибират пари, които са несеквестируеми.

Чести злоупотреби стават и при публичните продани. Това е най-сериозното.

Много длъжници твърдят, че много занижени цени се дават при публичните продани на някои имоти. Прави се много ниска първоначална оценка и имотите се продават на още по-ниска цена.

И действително, в някои случаи, има резон, защото едно е пазара в София, друго е например пазара в Ловеч. В София има голям пазар, а в Ловеч не е толкова голям и за да продадеш един имот в Ловеч, примерно, ти трябва 5-6 месеца, до година, а един такъв имот в София минава за един месец.

В големите градове има много търсене, голяма ликвидност, а в малките няма такова завишено търсене. И всъщност, когато пуснат един имот в Ловеч на публична продан, както е един месец по закон, той просто не може да намери купувач на реална пазарна цена. Изисква се по-дълъг период за реализиране на този имот на пазара, а законът е предвидил еднакъв срок, навсякъде в България.

Според Вас, има ли данни за обвързаност на ЧСИ-тата с купувачите? Грубо ще прозвучи, но ще го кажа в прав текст – имотната мафия си има свои ЧСИ-та, които и подават информация за длъжници, евтини жилища?

Действително, има такива слухове. В общественото пространство се чува, че определени ЧСИ-та прехвърлят информация към някои определени кръгове, но нека не ги заклеймяваме директно, като имотна мафия.

Те идват и купуват. Единствената рецепта против тази практика е широкото разгласяване на имота. Защото, колкото по-широко са разгласени обявленията за един имот, толкова повече купувачи идват.

Когато е по-ниска цената, идват повече купувачи, провежда се тайно или явно наддаване и цената се вдига. Но, ако не се разгласи правилно, като не се залепят обявления, както е по закон, или те се залепят и разлепят веднага? Ако не се публикува на сайта на ЧСИ-то и камерата на частните съдебни изпълнители обявлението?  Тогава имотът не е правилно разгласен и няма как цената да се вдигне и да достигне пазарната цена.

Кой и как може и трябва да контролира, дали тези обявления се залепват и дали разгласяването се извършва правилно? Трябва да има някакъв регулаторен механизъм.

Какво се случва на практика? ЧСИ-тата са длъжни да залепят обявление за публичната продан на няколко места – в канцеларията на ЧСИ, в районния съд, на имота, в общината или кметството, както и да публикуват обявлението в страницата на окръжния съд и това е задължителното разгласяване по закон.

Много често обаче тези обявления не са залепени, или се лепят и отлепят в същия момент. Всъщност това е проблем, защото хората не могат да научат ,че има продажба и да се стигне до едно наистина конкурентно наддаване в явния търг и да се повиши цената.

Според мен в закона трябва да се запише, че трябва всяка седмица независимо лице да прави протоколи и да проверява, дали тези обявления стоят залепени – това може да е служител на нотариуса. Трябва да се осигури публичност.

Много хора изказват съмнения, че има нерегламентирани договорки между ЧСИ-та, Нотариуси, определени кръгове хора? Какво мислите, има ли такава обвързаност?

Да, има  такива слухове за обвързаност. Но тя не е между ни ЧСИ-та и нотариуси, а по-скоро между ЧСИ-та и брокери на недвижими имоти, купувачи.

Има такива купувачи, чиито цял бизнес се състои в това, да купуват такива имоти от публична продан, да ги ремонтират и след това, или да ги продават с висока печалба, или да ги дават под наем.

Има цели кръгове, които се занимават с такива дейности и се носят упорити слухове, че има такива нерегламентирани договорки.

Кои лица нямат право да участват в търговете? Не е ли честа практика самите ЧСИ-та да участват в търговете, чрез свои поставени лица?

Да, има определена категория лица, които нямат право да участват в търговете – съдебни служители, адвокатите към съответната колегия, длъжника няма право да участва. Но много често тези лица участват, чрез поставени свои хора. И много е трудно да се докаже, че такова лице,  което няма право, е купило имота. Аз съм имала случаи, в които длъжникът ми е заявявал, че чака да падне цената, за да може да си купи имота от публична продан на по-ниска цена. И това се е случвало не веднъж.

Нека да поговорим за ЧСИ-тата, колекторските фирми и давността на задълженията? Каква е давността на определения тип задължения?  До колкото си спомням 2021 година е приет закона за абсолютна давност 10 години.

По принцип в България досега нямаше абсолютна давност, която да се отнася до всички частни задължения. Имаше абсолютна давност за публични задължения, но за частни нямаше.

Сега, през 2021 година приеха абсолютната давност, която казва, че ако в рамките на 10 години длъжникът не е изплатил задължението си, независимо от спирането и прекъсването на давността, задължението се заличава.

Само че Конституционния съд се произнесе, че това не може да важи назад във времето и този закон започна да тече напред във времето. Тоест, от 2021 година, до 2031 година ще изтече първата давност.

Но тя все пак не тече за определена категория задължения.

Въпросите за давността са доста сложни и широкоспектърни. Но казано най-общо, давността в България, погасителната давност, е пет години.

Ако кредитора в рамките на 5 години не си е потърсил задължението, то тогава длъжникът има право да възрази и да кажа, че е изтекла тази давност.

Това е едно право, което длъжникът може да използва. Има задължения, за които давността е три години. Към тях спадат задължения, които са с периодични вземания, лихви.

Например, задълженията към различни телефонни оператори са с три години срок на давност. Задълженията за наем, с лихва са за три години. Такива задължения са още към операторите за водите, различните електроразпределителни дружества. Когато хората получат заповеди за изпълнения от тези оператори и видят задължението, трябва да преценят, ако е изтекъл този три годишен срок, да направят възражение за неговата изтекла погасителна давност.

По този начин ще им се изчисти ли досието в Централен кредитен регистър? Ще имат ли отново чисто кредитно досие?

Хубав въпрос. Много интересни са нещата около ЦКР. Това е много голям въпрос, тема за която можем да говорим много.

Има случаи в които има заведени дела, които установяват, че не се дължи нищо по делото, а въпреки това някои колекторски фирми продължават да пускат данни в кредитния регистър, че длъжникът продължава да е задължен. Имала съм такива случаи.

Борила съм се успешно срещу такива злоупотреби, но имайте предвид, че има много такива случаи. Лицето не дължи вече нищо, а колекторските фирми продължават да пускат декларации, че дължи и всъщност според ЦКР, това лице не си е платил дълговете. Тоест, лицето има задължения в регистъра, без според правосъдната система да ги има.

Имаме едно недобросъвестно поведения от страна на една част от тези колекторски фирми. Аз лично имам такива спорове с колекторските фирми. Стигала съм до горни инстанции, за да изчистя досиетата на мои клиенти. Съдът е казал – ти не дължиш, но някой си колектор си пуска информация, че дължиш. Това е недопустимо! И тук трябва да се въведе съдебен контрол!

Кой ги държи тези колекторски фирми? Това не е ли вид легализиран лихварски бизнес? Кой и как може и трябва да контролира тяхната дейност? 

Колекторските фирми са си обикновени фирми с предмет на дейност  – изкупуване на задължения и след това събирането им. Те следва да се регистрират в специален регистър по ЗКИ, но след това не следва някакъв завишен контрол върху тях. Те нямат никакви по-особени права, предвидени от закона. По-лошото е, че няма никаква по-особена регулация на тяхната дейност. Доколкото си спомням, имаше един законопроект за тях, но той не успя да стане закон.

И какво се получава – един осъвременен вариант за изнудване и рекет? Разни фирми, които си правят, каквото си поискат, при това неконтролируеми от държавата.

Има два вида събирачи на заеми, колекорски фирми. Едните са изкупили задълженията и те са станали техни, но, за да има действие по отношение на длъжника, на него трябва да му е съобщено. В повечето случаи на него не му е  съобщено.

Другият вариант е те просто работят, като пълномощници на кредиторите. Звънят и се опитват да притискат лицата.

Аз имам не един такъв случай. Дойде една жена, искаха и задължение от 2008 година. 14 години са изминали от тогава. Те не са си предявили в съда тези задължения, които са изтекли по давност преди 11 години. Но тези колекторски фирми разчитат на това, че ще сплашат хората, ще ги стреснат, че хората не разбират от давност, не ползват адвокати и т.н.

И знаете ли, че в някакъв процент от тези случаи, хората се подлъгват. Отиват при тях, сключват някакви споразумения, което активира задължението.

Никога не трябва да подписват нищо в офисите им. Съветвам хората да питат, какво е задължението им, да поискат да им се изпрати писмено уведомление, да направят консултация с адвокат. Но никога да не подписват документ. Никакви споразумения за разсрочено плащане и други такива. Защото подпишат ли, престават да се ползват от давността. Те са признали вземането и давността не се прилага повече по отношение на тях.

Имат ли колекторските фирми по-големи права отколкото кредиторите?

Абсолютно – не! Нямат по-големи права отколкото кредиторите. Те спазват закона и трябва да го спазват. Другото е злоупотреби. Единствения начин, когато колекторска фирма може да им направи нещо е да се предяви вземането в съда, това да отиде при съдебен изпълнител. Длъжникът трябва да си спазва правата, да си защитава правата, да си възразява, да си преценява давностите на първо място.

Какво ще посъветвате хората, които вземат кредити?

Тези, които днес вземат кредити с пълни шапки, искам да предупредя да внимават много. Сега лихвените проценти в действителност са много ниски, но лихвените проценти в 90% от случаите не са твърди. Обикновено лихвеният процент е двукомпонентен – твърд процент плюс плаваща надбавка. И когато тази плаваща лихвена надбавка се покачи, а тя ще се покачи, защото се вдигат лихвите навсякъде, в САЩ, на Европейската централна банка и т.н., тогава общият лихвен процент се качва и трябва да сме готови за това.

Страхувам се, да не се случи това, което се случи след 2008 година, а именно криза, хиляди необслужвани дългове,  масови изпълнителни дела и продажби на ипотекирани, и не само, имоти.

Нека бъдем внимателни и си оставим голям буфер от разполагаеми средства, защото никой не ни е обещал, че инфлацията няма да се покачи още, че лихвата няма да скочат и че няма това да доведе до масови фалити.

 За връзка с адвокат Юлия Николова: https://www.facebook.com/lawofficenow

1 КОМЕНТАР

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви