Операция
Операция "Буря"

През 2019 г. се навършиха 80 години от началото на Втората световна война. През 1939 г. Хитлер и Сталин си поделят Полша. И целият свят затаява дъх, за да види дали двамата най-ужасяващи диктатори на своето време ще се вкопчат един в друг. На 22 юни 1941 г. Хитлер напада Съветския съюз (операция „Барбароса“). Съветският съюз, начело със Сталин, е изненадан. Това пише навсякъде в учебниците по история и наистина се е случило. Сталин обаче е изненадан от това, че Хитлер напада пръв. При това СССР, а не… Англия. Вместо операция „Буря“ му е сервирана операция „Барбароса“.

На 14 юни 1941 г. спецотрядите на НКВД започват масова депортация на населението от предполагаемия оперативен тил на нападението срещу Германия. Правят го, за да подготвят огромно количество войски и военна техника за нападение. За такъв тил се считат териториите на трите прибалтийски републики, районите на Западна Украйна и Западна Беларус. А също – и Бесарабия. Претъпканите товарни вагони откарват хората в Източен Сибир. Там по-голямата част от депортираните загиват с настъпването на зимата без храна и топли дрехи.

На същата дата Хитлер свиква последното съвещание във връзка с провеждане на операция „ Барбароса“. След като изслушва докладите на командващите групи армии „Север“, „ Център“ и „Юг“, командващите армии и танкови групи, Хитлер определя дата на нахлуването в СССР – 22 юни 1941 г.

На 15 юни, като преглежда множеството сводки, доклади, донесения, сведения, съобщения, Сталин е повече от убеден, че едва ли не цялата съветска разузнавателна мрежа е попаднала в капана на „английските провокатори“. Върху донесението на военния аташе в Берлин генерал Тупиков, с което той съобщава, че войната ще започне на 22 юни, Сталин пише резолюция. „Предайте на този тъп генерал, че това е английска провокация.“

Дезинформацията е пълна.

Като на филм руски агент „прониква“ в щаба на 175-а пехотна немска дивизия. И вижда, че стените са окичени с карти от южните райони на Англия. Или с планове за десант и овладяване на плацдарми на английския бряг.

На 17 юни президентът на САЩ Рузвелт получава писмо от английския премиер Чърчил, в което се казва: „В най-скоро време немците ще нападнат Русия. Главните германски сили са дислоцирани от Финландия до Румъния и завършват съсредоточаването на последните авиационни и танкови сили. Ако се разрази тази нова война, ние ще окажем помощ на руснаците, изхождайки от принципа, че врагът, когото трябва да разгромим, е Хитлер.“ Когато Рузвелт прочита на дипломата Хари Хопкинс посланието от Чърчил, той възкликва:

„Ако Сталин нападне пръв, какво ще правим? Ще подкрепим Хитлер ли?“
Рузвелт отговаря: „Убеден съм, че Сталин няма да направи това. Той чака десанта в Англия. Адолф ще използва за удара си всичките сили, с които разполага. Сталин няма скоро да се оправи от него. Хитлер – никога. Не се съмнявам в това“.

Д+3 – грешката в третия знак
„Кога ще започнем операция „Буря“, другарю Сталин?“ Народният комисар на отбраната Тимошенко и началникът на Генералния щаб Жуков най-после получават отговор на този кардинален въпрос, свързан със съдбата на многомилионната държава: „Германците ще нападнат Англия около 15 – 20 юли. Не по-късно! А ние ще започнем три дни след това.

Тоест денят ще бъде Д+3. Д – това е тяхната дата, Д+3 – нашата“. Това е фаталната, знаменита грешка в третия знак на Сталин, който не разбира, че явленията и процесите са винаги по-сложни, отколкото ние си ги представяме.

На дългата хиляди километри линия от Баренцово до Черно море като тетива на гигантски лък стоят една срещу друга две огромни армии и

чакат условните сигнали: „Буря“ и „Дортмунд“.

Германските войски възлизат на 4,5 милиона души, по-малко от 4000 танка и 4200 бойни самолета. Срещу тях е разгърната 9-милионна армия, построена в два стратегически ешелона и подкрепена откъм тила с три армии на НКВД. В граничните окръзи на немците противостоят повече от 20 хиляди танка, 11 хиляди самолета и 2300 далечни бомбардировача. Авиацията на флота има в състава си 6700 самолета. Танковете КВ и Т-34 в граничните окръзи надхвърлят 1600.

При това съотношение на силите не е възможно немците да пробият такава мощна групировка от войски с бойна техника и въоръжение и да стигнат до Москва, Ленинград, Сталинград и Кавказ. Танковите групи (впоследствие танкови армии) на немските генерали Гот, Гудериан и Клайст, изпреварили пехотата, щяха да бъдат отрязани от нея, обкръжени и унищожени от страшното превъзходство на силите на Червената армия. Да, но ако Червената армия беше оказала съпротива. Срещу себе си дисциплинираната и добре организирана немска военна машина няма достоен противник, защото Червената армия по-скоро прилича на деморализирана тълпа. Тълпа без водачи – изключително ниското качество на командния състав (останал такъв, след като в периода 1937 – 1940 г. Сталин нарежда да се разстрелят около 40 хиляди генерали и офицери) предопределя нищожната боеспособност на Червената армия, която се разпада.

Закъсняла „Буря“
В дълбоката нощ на 22 юни Гудериан, командващ 2-ра танкова група, се отправя към своя команден пункт, който се намира северозападно на 1,5 км от Брест. Небето на изток побелява. Започва денят на 22 юни 1941 г. Гудериан поглежда часовника си и дава заповед за артилерийска подготовка.

Към 12 часа Сталин, Тимошенко и Жуков най-накрая разбират, че нахлуване в Англия няма да има.

Взето е решение да се започне операция „Буря.“

По всички линии за връзка, по телетайповете и предавателите в отбраната и Генералния щаб крещят: „Буря“, „Буря“, „Буря“! От стотиците сейфове се изваждат червени пакети с надпис: „Да се отвори след получаване на сигнал „Буря“. Върху приложените секретни карти червени стрелки се прицелват във Варшава, Берлин, Париж, Копенхаген, Букурещ, Будапеща, Лисабон и Виена.

Събитията на фронта се превръщат във военна катастрофа за руснаците. Един и половина милиона руски войници преминават на страната на Хитлер, в някои случаи дори под звуците на военните оркестри. Това са 12-а, 89-а и 103-а съветска дивизия. Целият 436-и полк от 155-а стрелкова дивизия начело с командира си майор Кононов вдига бялото знаме и заявява желанието си да стане ядро от една бъдеща „Руска освободителна армия“. Сред червеноармейците и командирите практически няма човек, близките на когото да не са разстреляни, разкулачени, пратени в лагери. Настава стихийно въстание на армията срещу сталинския деспотизъм и нечовешка тирания. Душата на войниците е опустошена. Сталинската империя, скрепена с терор и управлявана с терор, започва стремително и неудържимо да се разпада…

До 9 юли 1941 г. загубите на съветските войски са почти 12 000 танка, 19 000 оръдия, 10 000 бойни самолета. 750 000 души са убити, ранени и безследно изчезнали. Към 11 септември военнопленниците са 3 800 000 млн., много от които се предават без никога да са влизали в бой.

Първият стратегически ешелон на Червената армия търпи пълен разгром. От 22 юни до 9 юли войските на трите фронта дават 750 хиляди жертви, ранени и безследно изчезнали.

До 15 юли 1941 г. хитлеристката армия превзема територия с площ 700 000 кв. км.

Немската армия превзема Киев, Харков и Одеса, блокира Ленинград и стига до Москва.

Убий своите!
От 22 юни до 10 октомври 1941 г. по присъди на военните трибунали (съдилища) и спецотделите на НКВД са разстреляни 10 201 руски военнослужещи по обвинения в контрашпионаж, метеж или опити да се предадат. А общо през годините на войната военните съдилища осъждат повече от 994 000 съветски военнослужещи, от които 157 593 са разстреляни. Броят на безследно изчезналите е 5-10 пъти по-голям от този на убитите. През 1941 г. именно масовият плен и дезертьорството са основният компонент от безвъзвратните загуби на Червената армия.

В края на юли 1941 г. потокът от военнопленници (които към 11 септември са вече повече от 3 800 000!) надхвърля възможностите на Вермахта да ги охранява и издържа. Сталин не признава правото на руските войници да попаднат в плен, те трябва да се бият до последна капка кръв, не да се предават! За назидание на „предателите“, през есента на 1941 г. съветската авиация бомбардира лагери на руски военнопленници в района на Орел и Новгород. Съветският съюз отказва сътрудничество с Червения кръст и поради това става невъзможно да се окаже помощ с храни и медикаменти на червеноармейците в плен.

На 3 септември 1941 г. Сталин пише на Чърчил: „Без тези два вида помощ (десант на англичаните във Франция и доставянето на 400 самолета и 500 танка всеки месец) Съветският съюз или ще претърпи поражение, или задълго ще загуби способността за активни действия в борбата с хитлеризма“. На 13 септември той моли 25-30 дивизии да дебаркират в Архангелск или да бъдат прехвърлени през Иран в южните райони на СССР.

Хитлер „спасява“ операция „Буря“

Когато сталинската империя започва да се разпада, спасението идва оттам, откъдето Сталин не го очаква. През ноември 1941 г. той казва истината: „Глупавата политика на Хитлер превърна народите на СССР в заклети врагове на днешна Германия“.

В тази мисъл ясно и точно е формулирана фундаменталната, главната причина защо борбата между двете кървави диктатури се превръща във Велика отечествена война на съветските народи. Руснаците разбират, че войната на Хитлер срещу тях е война на унищожение. Това е грешката, която ще доведе нацистка Германия до катастрофа. Народите на СССР се вдигат на оръжие, за да защитят семейното огнище, бащиния дом, своето Отечество.

За щастие на човечеството, Хитлер пропуска уникалния шанс, който му дава дългогодишната болшевишка диктатура в Русия. Изпреварващият му удар обаче погребва бляна на Сталин да види Червената армия на атлантическото крайбрежие на Европа, което означава, че първият етап от операция „Буря” не е осъществен. Но в резултат на Втората световна война Съветска Русия достига върха на своята експанзия, като стъпва в сърцето на Европа, разделяйки Германия на две. С нападението над Съветския съюз Хитлер успява да отсрочи безусловната капитулация на Германия и проваля завоевателния поход към Атлантика на Сталин.

На 30 и 31 август 1994 г. руските войски напускат територията на Германия и Прибалтика. Операция „Буря“ завършва. Преди 10 години, на 9 май 2009 г., армейски генерал, професор-доктор на военните и историческите науки Гареев, заявява: „Ние още не сме разбрали какво е станало през 1941 г. Това е неизучен въпрос. Необходимо е в създаването на нов труд да участват държавни органи. Да отговорят на този въпрос, могат само Генералният щаб, Министерството на външните работи и КГБ (ФСБ днес)“.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви