През 2019 г. се навършиха 80 години от началото на Втората световна война. През 1939 г. Хитлер и Сталин си поделят Полша. И целият свят затаява дъх, за да види дали двамата най-ужасяващи диктатори на своето време ще се вкопчат един в друг. На 22 юни 1941 г. Хитлер напада Съветския съюз (операция „Барбароса“). Съветският съюз, начело със Сталин, е изненадан. Това пише навсякъде в учебниците по история и наистина се е случило. Сталин обаче е изненадан от това, че Хитлер напада пръв. При това СССР, а не… Англия. И му е сервирана операция „Барбароса“, а не операция „Буря“.
В една невероятна контраразузнавателна операция Хитлер внушава на Сталин, че неговата цел е десант на Острова. Всъщност истинските му намерения са да нападне Съветския съюз. Защото той знае какво ще стане, ако не атакува пръв. Другият хищник ще го изпревари и ще го смаже. Това и се случва донякъде – Хитлер унищожава всички руски войски, струпани на границата, улеснен от факта, че те не са подготвени за защита, а напротив – позиционирани са в готовност за нападение. За операция „Буря“.
И така, немската операция „Барбароса“ изпреварва „Буря“.
После Германия губи войната, а Сталин стига до Берлин. Това го знаем. Но какво би станало, ако операция „Буря“ бе стартирала по-рано и милионите руски войници бяха нахлули в Европа? Въпрос, на който историята никога няма да отговори. Тази статия е опит за открехване на завесата на политическата сцена преди 80 години.
На 12 февруари 1939 г. английският кабинет провежда секретно съвещание, на което присъстват представители от двата генерални щаба – английския и френския. Целта е да се направи строго критичен анализ на военните възможности на Германия. Участниците стигат до следния извод: за Германия стратегическите суровини (особено горивата и желязната руда, внасяна от Швеция, и нефтът от Румъния) ще стигнат само за няколко месеца водене на война. Решението е взето – ако Хитлер нападне Полша (през 1939 г.), Англия и Франция незабавно ще обявят война на Германия.
Насъскай хищниците
На същото съвещание се разглежда и другата опасност, надвиснала над света – Съветският съюз. На всички е ясно, че Сталин се готви за поход към Европа, който е цел, смисъл и съдържание на неговата вътрешна и външна политика. През март 1939 г. от трибуната на XVIII партиен конгрес той заявява: „И тъй като целта ни е световна революция, разпалването на война в Европа е наше средство в името на тази велика цел, която оправдава всичко!“
Английското разузнаване представя на правителството меморандум, съгласно който най-сигурният начин да бъдат решени европейските и световните проблеми е да се провокира сближаване между СССР и Германия. „Ако тези държави стигнат до някакво политическо, а още по-добре, до военно споразумение, войната между тях ще бъде неизбежна и ще пламне почти веднага след подписването на подобно споразумение.“
Президентът на САЩ Рузвелт стига до същия извод, след като получава доклад за забелязаното съветско-германско сближаване.„Ако Хитлер и Сталин сключат съюз, със същата неизбежност, с която денят сменя нощта, между тях ще започне война.“
На правителствата на САЩ и Англия е пределно ясно, че сблъсъкът между двете огромни сили – комунистическата и нацистката, е неизбежен.
И че подялба на Европа, подобно на тази на Полша, между хищниците е невъзможна. Противоречията са идеологически: Хитлер иска да наложи нацизма навсякъде и смята всички славяни за подхора (untermenschen) наред с евреите, хомосексуалните, циганите и др. Сталин от своя страна нееднократно е заявявал, че Червената армия ще разпали световна революция и нищо няма да го спре. Като прибавим и чисто икономическия стремеж на Хитлер към богатите нефтени залежи в Кавказ, за да задвижва огромната нацистка машина, е лесно да се стигне до извода, че въпросът е „кой кого ще нападне пръв“, а не „дали“.
На 21 март 1939 г. правителството на Англия предлага на Сталин да приеме обща декларация на СССР, Англия, Франция и Полша за съвместна съпротива срещу хитлеристката експанзия в Европа. Предложението остава без отговор. Само две седмици по-късно – на 6 април 1939 г., Англия и Франция правят нов опит – изпращат на Сталин проект на договор за взаимопомощ и подкрепа, ако при изпълнението на гаранциите за Полша западните държави се окажат във война с Германия. Конкретен отговор няма.
Правителствата на Англия и Франция едва сега разбират и осъзнават, че Сталин не се нуждае от договори, пактове, мерки и гаранции, необходими за осигуряването на мира в Европа. За да бъдат разбрани действията му, е необходимо да се проучат два източника: „Владетелят“ на Макиавели и философията на Ницше – това са боговете на Сталин в управлението на държавата.
На 23 август 1939 г. между Съветска Русия и Германия е подписан договор за ненападение, известен като „Пакт Молотов–Рибентроп”, съгласно който Хитлер и Сталин разделят Полша.
„Дружба, скрепена с кръв“
На 23 август 1939 г. между Съветска Русия и Германия е подписан договор за ненападение, известен като „Пакт Молотов–Рибентроп“.
Съставна част от него е секретен протокол, съгласно който Хитлер и Сталин разделят Полша. Река Висла е демаркационна граница между германските и съветските войски.
На 1 септември 1939 г. германските войски нахлуват в Полша. Същото прави и Червената армия на 17 септември с численост над един милион войници, с танкове, авиация и артилерия. Сталинският поход в Европа е започнал. Нахлуването на неговите войски е изненада за полското командване. Съюзник ли идва на помощ, или агресор извършва нападение? Съветските бомби и снаряди дават отговор на този въпрос.
Силите са неравни, Полша няма възможности да воюва на два фронта едновременно. „Дружба, скрепена с кръв!“ – ще каже по-късно Сталин в телеграма до Хитлер. Двете хиени са все още съюзници и с военен парад в Брест на 22 септември съветски и германски войници маршируват заедно по случай победата над Полша.
В Москва Сталин заедно с члена на генщаба Борис Михайлович Шапошников се любува на картата на разделянето на Полша. Демаркационната линия на подялбата е много внимателно планирана. Тя не е създадена случайно. Отстъпването на част от Варшавското и цялото Люблинско воеводство на Хитлер в замяна срещу Литва е старателно обмислена от Сталин и генщаба акция. По този начин върху картата се появяват два издадени напред „плацдарма“ – Белостокският и Лвовският, заплашително надвиснали над територията на Германия. Те създават условия за обкръжаване на хитлеристките войски източно от Одер и за стремително настъпление в направление Берлин.
„Тези плацдарми – казва Б. М. Шапошников – като облаци ще висят над Хитлер.“ Вождът замислено го поглежда и отвръща: „И от тези облаци ще се разрази буря“.
Така се ражда операция „Буря“.
Да се отвори при сигнал „Буря“
На 16 май 1941 г. окончателно е утвърден планът на операция „Буря“ и е представен на Сталин в последната си редакция.
Този план се съхранява в запечатани червени пликове с надпис: „Да се отвори след получаване на сигнал „Буря“. Официално документът е обозначен като „План за стратегическо разгръщане на силите на Съветския съюз в случай на война с Германия и нейните съюзници“.
Първата стратегическа цел от действията на войските от Червената армия ще бъде разгромът на главните сили на немската армия, разгърната на юг от линията Брест – Дъблин. Следващата стратегическа цел: чрез настъпление от района на Катовице в северно или северозападно направление да се разгромят крупните сили от центъра и северното крило на германския фронт и да се овладее територията на бивша Полша и Източна Прусия. Като най-близка задача е да се разгроми германската армия на изток от река Висла и в направление Краков.
В представения на Сталин план за овладяване на Европа е предвидено всичко с изключение на едно обстоятелство – не се планира началото на операцията. На генералите Тимошенко и Жуков Сталин заповядва: „Всички мероприятия по разгръщането на силите да бъдат завършени към 1 или 3 юли. Не по-късно. Не се поддавайте на никакви провокации от страна на немците, нито ги провокирайте. И помнете, Германия никога няма да тръгне на война срещу нас, преди да е свършила с Англия. А ние ще изберем подходящия момент“.
Тук е и основната грешка на Сталин, той силно подценява Хитлер. Надява се, че Германия ще повярва на Съветския съюз и необезпокоявана ще извърши десант на Острова. А според руския щаб най-удачният момент за нападение над Германия е, когато Хитлер разположи по-голямата част от своите войски към Английския канал и извърши десанта.
„Нахлуване“ в Англия
Непосредствена задача пред германското разузнаване е Сталин да бъде заблуден, че Германия наистина иска да акостира на Острова.
На 15 февруари 1941 г. фелдмаршал Кайтел подписва директива за дезинформация. На първия етап, до април 1941 г., се предвижда създаване на лъжлива представа относно намеренията на немското командване за нахлуване в Англия. За да се създаде такава илюзия, масово се разпространява информация за несъществуващ десантен корпус от морската пехота, отпечатват се топографски материали за територията на Англия, англо-немски разговорници, листовки и др.
От военна гледна точка германски десант на Острова е невъзможен и обречен на пълен провал. Това знаят и англичаните, и германците, които бързо изоставят тези планове. Оказва се, че всички са наясно с това освен Сталин. Английското разузнаване прави опит да го предупреди. На 10 юни 1941 г. съветският посланик в Лондон Иван Майски е поканен от постоянния заместник на английския министър на външните работи Кадоган, който му прочита сведения на английското разузнаване. В тях се изброяват немските дивизии, разгърнати на границата със Съветска Русия. Майски изпраща съобщението в Москва със забележката: „Английска дезинформация.“
Немският дезинформационен план върви с пълна пара и е абсолютно успешен. На 11 юни 1941 г. към щабовете на руските гранични окръзи е изпратена секретна шифрограма, в която се казва: „Според информация, постъпваща по разузнавателни и правителствени канали, в периода от 4 до 10 юли 1941 г. немските войски ще предприемат широкомащабни бойни действия срещу Англия, включително и нахлуване на Британските острови на крупни въздушни и морски десантни сили…“
