Леа Коен
Леа Коен

В навечерието на поредните за страната ни избори, като че ли не се вижда надежда за смирение и воля за обединение сред различните партии – кандидати да управляват страната ни.

Ще прояви ли здрав разум обществото за разлика от политиците му? По тези и други въпроси от медия BurgasNews разговаряме с Леа Коен.

Освен изключителен културен фактор в световен мащаб, Леа Коен е бивш дипломат и политик.

Родена е на 29 юни 1942 година в София в семейството на юристи от еврейски произход. Завършва „Пиано“ и „Музикознание“ в Българската държавна консерватория, а след това е докторант по история на музиката в Утрехт, -Нидерландия.

През следващите години издава няколко книги за историята на музиката, включително монография за Любомир Пипков, както и редица преводи от френски език – критическото наследство на Клод Дебюси, Морис Метерлинк, Жан Кокто, съвременни френски и нидерландски автори. Редактор е в списание „Българска музика“, преподавател във Висшия музикален институт, директор на Софийската филхармония, главен драматург и изпълнителен директор на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.

През 1990 г. е избрана за депутат в VII велико народно събрание от квотата на Съюза на демократичните сили . След това е посланик в Белгия, Люксембург и ЕС, в периода  1991 – 1993, Белгия, Люксембург, НАТО и ЗЕС, през 1993 – 1996 , Швейцария и Лихтенщайн – 1997 – 2001. През ноември 2014 г. заедно с Милена Фучеджиева и Виктория Бисерова възражда Клуба на българските писателки.

С Леа Коен разговаря журналиста от BurgasNews, Янчо Николов.

Госпожо Коен, има ли сюжет на Ваш роман, книга на който да напомня обществено – политическия живот в България днес?

Написала съм два политически романа – „Кандидат президента“ и „Сбогом, Брюксел“. В първия съм се опитала да опиша изборните механизми в една неизчистена от мафиотски влияния държава като България, в която зад привидните публични борби на партии винаги стоят скрити, добре замаскирани интереси.

Това през 90-те години не бяха конспиративни теории, а за съжаление реалности.

Вторият роман разказва истории от времето на шпионажа и контрашпионажа, който също се е опитвал неведнъж да влияе на политическия живот.

Вие сте била политик и дипломат. Нормално ли е това, което се случва в България от две години?

Повяват се нови политически субекти – едни с положителен, други с много отрицателен знак. Не е тайна, че симпатизирам на политиците от ПП, които, въпреки своята неопитнос,т внесоха нови идеи и най- важното – нов тип политически отношения, основани не на „чорбаджийската“ зависимост и безпардонна арогантност на модела „Борисов“ , а на проекти, които тези млади хора се опитват да защитят.

Антисистемни формации като ИТН създават хаос (това е тяхната цел), но за щастие, макар и плачевни, са краткотрайни явления, без каквито не може. Хората обаче бързо се ориентират и мисля, че тяхната неука арогантност няма бъдеще.

По-опасно е явлението „Възраждане“, което освен открита поддръжка на една терористична война, изповядва много опасна ултранационалистическа идеология, в която някои обезверени и разочаровани българи намират убежище. Надявам се, да бъдат малобройни.

Какво трябва да се случи за да се стигне до един стабилитет в страната?

Положителните проекти в икономическата сфера на ПП да успеят. Няма друг изход. Тогава ще настъпи и стабилитет. Важно е също и безкомпромисната евро атлантическа ориентация, без всякакви шикалкавения, на каквито за съжаление сме свидетели от страна на президента.

Поредни избори, поредните харчове на милиони за тях, а икономиката, културата и хората в страната са на прага на оцеляването. Какво мислите Вие по този въпрос?

Е, хайде да не преувеличаваме. Икономиката все пак има поле за изява, ако то е стеснено в момента, причините са както външни фактори, валидни за цяла Европа, така и утвърдените корупционни практики на модела Борисов.

Колкото до културата, апелирам към културните дейци за малко повече скромност – в моменти на криза трябва да съзнават това, а не да пищят до небесата за всеки лев. От друга страна публиката все още напразно очаква големите им постижения, които кой знае защо не виждаме особено ярко.

Госпожо Коен, много Ваши колеги от света на културата искат да стават политици. С  какво, според Вас, ги привлича политиката? Много често изтъкват, като причина факта, че влизали в политическия живот заради възможността да подобрят нещата в културния сектор.

Вижте, не ме е страх от „известните“, ще рече утвърдените в очите на обществото, като „глас на хората“, те могат да бъдат полезни в политиката и като идеи, и с техния талант на убеждение. Опасявам се по-скоро от разни Тошковци, Славита и други псевдо културни трегери, които използват придобити медийни платформи за съмнително влияние.

От друга страна, клишето за „бързо забогатяване“ няма общо с политиката, а с практикуване на мафиотски дейности и най-вече с формите на корупция, от които не е изчистена нито една сфера.

Наблюдавайки политическия климат в страната мислите ли, че се задава много опасна буря? Ако и тези избори се провалят и заминем на следващи, дали народът няма да опита да вземе нещата в свои ръце? Според Вас, може ли да се стигне до такъв развой на нещата – бунтове, гражданско неподчинение, че и нещо по-страшно?

Българите, общо взето, са разумни хора и рядко правят въстания – справка  – историята. А че чашата на недоволството е пълна, няма съмнение. Точно затова се правят изборите. Не трябва да се страхуваме от тях. Те са част от демократичния процес, на който сме се врекли.

Прокрадва се една идея за президентска република? Как мислите, има ли почва у нас тя? Според Вас, възможно ли е да се стигне и до такъв сценарий?

Народните представители не са паразити, независимо дали ги обичаме или не. Те са не само буферната зона на демокрацията, но и нейният основен инструмент. Популистки теории за суспендиране на парламента са изключително опасни и присъщи на тоталитарните или авторитарните режими.

Има разни съмнителни носталгици, които мечтаят я за монархия, я за управление тип „Тодор Живков“, те са проводниците на идеята за „президентска“ република в България. Мечтите им обаче почиват на мухлясали идеи от миналото и нямат бъдеще. И слава Богу.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви