Георги Лозанов
Георги Лозанов

Наближават избори и политическите сили от цялата страна се стягат за кампании, които да им осигурят доверието на избирателите.

През последните две години се наблюдава опит на политическите пиари да изместят предизборното говорене и кампания на политическите си групи в социалните мрежи.

Всяка политическа партия им своя страница от която залива  аудиториите с пропагандни материали.

Какво се цели с това заобикаляне на медийното пространство и има ли вреда от този политическо – пиарски ход!?

Повече по темата от BurgasNews разговяряme медийният експерт Георги Лозанов.

Господин Лозанов, Вие, като  медиен експерт, какво мислите за изместването на важни, обществено-политически теми в социалните мрежи?

Мисля, че това създава много, извънредно голям проблем. Защо? Защото социалните мрежи са пространство без редакционна отговорност, за разлика от медиите. Медиите се различават от социалните мрежи по това, че има редакционна отговорност.

Спазват се и отговарят на определени стандарти от журналистиката, което гарантира качеството на информацията. А качеството на информацията е автентичността, истинността, отговорността.

Когато тези теми се обсъждат в социалните мрежи, те влизат в друг комуникативен режим – възможността да се изказват мнения, които, колкото са по-агресивни и повече на брой, толкова заглушават фактите.

Този феномен се нарича „хостинг истина“.

Докато на медиите целта е да търсят обективната истина, то в социалната мрежа фактите и тяхната стойност нямат значение, неглижират се, заглушават се, а да не говорим за това, че не са достатъчно проверени.

С наближаване на  изборите, много партии и пиарите им, като че ли не разчитат основно на медиите за своите кампании. Явно в  стремежа си да спестят финансови ресурси за тях,  наблягат на политически агитации и говорене точно в тези социални мрежи. Какво Ви е мнението за тази тяхна стратегия? Може ли да им изиграе неприятна шега?

Да, наблюдава се тази тенденция. Не е само за тези избори, но няколко години назад, още от кампанията на Тръмп се наблюдават такива опити.

Президентската кампания на Тръмп е известна с това, че премина в социалните мрежи, заобикаляйки медиите. Правят се опити за директен контакт с избирателите, но…

Казвам едно голямо но, когато се контактува директно с избирателите и се прескачат журналистите.

Тогава фактически се нанася една демократична обида на аудиторията. Тя не го осъзнава в много случаи, но е факт.

Защото журналиста, ако е независим и до колкото е независим, е на страната на аудиторията, а не на страната на политиците. Чрез журналиста избирателите поставят своите въпроси на политиците.

Избирателите чрез журналистите получават преки, директни отговори, които журналиста поставя на контрол и проверка, а не са онази мълчалива, хулеща маса, в които ги превръща политическото говорене на политиците в социалните мрежи.

Защото в социалните мрежи политиците говорят каквото на тях им е удобно и принуждават, превръщат директно слушателите в тълпа.

Тези опити да се избягват журналистите в политическите кампании, а всичко да се поема от политиците и опитите да се превръща журналистиката в пиар – не е от полза на избирателите.

Хората няма как да разберат това, а политиците явно много умело използват недоверието на избирателите към медиите, което може би се създава изкуствено, точно с тази цел. Какво мислите Вие, има ли такъв проблем?

Да, има такъв проблем. Той е проблем към публичните фигури и публичните диалози. Изключително журналистите, като публични фигури, са поставени пред такива атаки на недоверие.

Но независимо от всичко, аз съм убеден, че избирателите ще търсят журналистите, като авторитети, които да им гарантират качеството на информацията.

Те ще си дадат сметка, че оставиш ли политика да говори сам, без журналист срещу него, който да го развоалира с фактически въпроси, тогава той по този начин облъчва хората с неговите послания, а не води диалог с тях.

Това е много голям проблем, за който споменахте във въпроса си. Той не е само български, а световен. Той поставя журналистиката на изпитание, на един голям кръстопът.

Макар, че в изборните кампании у нас журналистиката винаги е поставена на трупчета. Политиците се стремят по всякакъв начин да общуват директно с избирателите, без да им пречат журналистите.

Защото журналистът е опасен за политика. Стремежа на политиците е по всякакъв начин да облъчват и убеждават аудиториите. На места става с договори, където политиците си плащат за това, журналистите да не им пречат. Когато това се случи в традиционните медии, от там нататък доверието към тях се губи.

Интервю на Янчо Николов

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви