Валентин Николов

Проблемът с газовата криза се задълбочава, а алтернатива за покриване нуждите на производствения сектор и потребителите още няма. Служебният кабинет смекчи тона и обяви, че преговори с Газпром ще има, но само при липса на други варианти.

Проблемът с газа  е изключително наболял и не трябва да бъде подценяван. Изходите  за излизане от тежкото положение не са много, а времето е малко.

Повече по темата от BurgasNews ще разговаряме с бившият Заместник министър на енергетиката  от 43-тото НС – Валентин Николов.

Валентин Николов е бивш депутат и заместник председател на парламентарната партия ГЕРБ. Заместник министър по енергетиката, икономиката и туризма. В 43-тото Народно събрание е заместник-председател на Комисия по Енергетика, член на Комисия по наблюдение на ДКЕВР. Председател на борда на директорите на БЕХ – Български Енергиен Холдинг. Председател на борда на директорите на „АЕЦ Козлодуй– Нови мощности“. Член е на надзора на НЗОК.

Г-н Николов, според Вас наложащи ли са преговорите с Газпром?

Разговорите с Газпром е тема за евентуален бъдещ арбитраж. Тоест, има международни консултанти и до колкото знам, Кирил Петков е платил, министерството на енергетиката и правителството са платили голяма сума пари, за да могат да оценят какви са ни шансовете за арбитраж. Ако арбитража уважи форсмажора – указа на президента Путин да плащаме в рубли, то тогава ние ще плащаме и тази газ, която не сме взели. И то ще я платим с лихвите. Обаче, ако такъв е случаят, ще е най-добре да си вземем газа до края на годината и да си го платим.

Ако ние имаме шанс да спечелим делото, то тогава в такъв случай едни преговори ще ни вкарат във невъзможността да заведем дело в арбитражния съд. Така че това е много сложен въпрос и тук не трябва да се действа емоционално.

Управляващите направиха подобно изявление в което заявиха, че България ще води преговори с Газпром само, ако не може да осигури доставки от другаде. Според Вас има ли други алтернативи?

Имаме други алтернативи и те са всички тези фирми, които са свързани с Газпром да ни доставят газ. Нямаме други алтернативи, защото, както се изрази вече бившият директор на Булгаргаз, че им се струвало шега за спирането на доставките за нас, а  фирмите, които са свързани с Газпром, държат в ръцете си доставките за България.

Значи всичко е една голяма схема за далавера в мътни времена? Отказваме се от договора с Газпром, за да купуваме газ от Газпром, чрез посредници на високи цени.

Абсолютно сте прав. Точно така е. И ако ме питате дали трябваше да търсим варианти да не прекъсват доставките с Газпром – да. Не трябваше да прекъсваме доставките с Газпром.

Кой спечели  от цялата тази схема с приемането на тези неадекватни санкции, които сами си наложихме?

Естествено, спечелиха посредниците на първо място. Сумите са в порядъка от сто милиона на месец. Най-вероятно са спечелили и тези политици, които им дадоха тази възможност.

Какви са гаранциите, че Газпром няма да си поиска неустойките по договорите и да плащаме за газ, който не сме получили?

Точно така е. Прав сте. Няма гаранции. Неполученият, платен  газ, заедно с неустойките, ще ни излязат над един милиард лева.

Какви са гаранциите после, че Газпром няма да ни продава газ по-скъпо от колкото на други европейски държави, ако откажем?

Мисля, че до края на годината Газпром ще ни пусне цялото количество газ и ние няма да платим и ще влезем в съда. Там какво ще се случи, мога да гадая. Има и пълна вероятност да загубим делото. Между другото Газпром няма да заведе дело, а ще изчака по-приятни политически условия. Там ги умеят тези неща. А иначе, реално погледнато, докато не стане терминала в Александруполис, за съжаление няма от къде другаде да дойде газ за покриване на нуждите на Балканите.

Господин Николов, ако платим неустойките, какво се случва от там нататък? Кой ще покрие загубите?

Държавата. Или държавата ще обяви Булгаргаз в несъстоятелност и пак държавата да ги покрие. Те вече дадоха 800 милиона на Булгаргаз, която е вече в технически фалит. Тя не може да си плаща задълженията. Булгаргаз има огромно задължение към данъчните служби.

Какви са перспективите да се работи с интерконектора, за който толкова приказки се изприказваха и надежди се възлагаха?

Интерконекторът дава възможност да се изпълни договора с Азербайджан, но аз съм песимистичен, че до първи октомври ще дойдат тези количества. Има още доста вода да изтече докато тръгне газа по него.

Всъщност интерконекторът, когато беше обявен търга и всички казваха, защо не е построен толкова дълго време. Когато се обяви търга, единственият, който се яви, беше Булгаргаз. Това се случи, защото никой не виждаше перспектива да прекарва газ от там.

Тази газ щеше да е по-скъпа от газта на Газпром, която получавахме тогава. Никой не е предполагал, че ще се стигне до такива политически противоречия с Газпром.

И, за да се мотивира построяването му, Булгаргаз рискува, за да може да си изпълни договора с „Азербайджан газ“ за 1 милион  кубически метра, а капацитета му е за три милиарда кубически метра.

Сега, когато има конфронтация, интерконекторът става един от най-важните, защото единственият начин Европа да задоволи дефицита от газ, защото Газпром доставя за Европа 150 милиона кубически метра газ от южно направление.

Но този интерконектор стана най-важния. Благодарение на правителството и Първанов тогава, а после и на Борисов, когато подписаха договора, ще може да ползване този газопровод.

Какво се случи със „сигурните газови доставки“ на прословутия американски газ, който щяхме да транспортираме с кораби през океана, и който щеше да ни пренасити нуждите? Защо никой днес не говори за него?

Ами, защото няма къде да се разтовари тази газ. Иначе кораби с газ има, но няма къде да бъдат разтоварени. Затова и правителството на Кирил Петков казаха, че получили оферта, а другото правителство да реши, как да намери начин да ги достави в България. То, ако беше така, щяхме да вземем не само американски, но и Катарски, Алжирски и какъв ли не. Просто няма къде.

По-изгодно ли ще е да получаваме газ от новата връзка с Гърция? И най-важното, ще получаваме ли достатъчно от синьото гориво, за да се покрият нуждите ма производството и  потребителите?

Докато не стане терминала в Александруполис, няма да се случат нещата. Терминалът е за един милиард кубически метра газ от Азербайджан, което е по договор. Но кога ще се случи това не зная. Всичко зависи от Азербайджан, после – кога ще достави този газ. Дори да е готова връзката, всичко зависи от азерите.

Защо толкова време правителството не успя да измисли алтернатива, която да дава възможност и на други газови доставчици да опитат да осигурят газ за България?

За това на правителството, рано или късно, ще му се търси отговорност. Но това правителство, предвид войната, не трябваше да изчерпва газовите количества от Чирен – първото.

А второто е да търсеше възможност за изпълнение на договора с Газпром – до края. И заради този провал, ние плащаме една много скъпа газ в региона. Единствено тези количества, които получаваме по договор с Азербайджан намалят общата цена на газа, правейки я поносима спрямо търговската цена, която е в Европа.

Интервю на Янчо Николов

1 КОМЕНТАР

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви