Д-р Джеймс Бари
Д-р Джеймс Бари

През 1826 г. в Кейптаун, Южна Африка, един дребничък лекар с рижа коса подготвя инструментите си. Той ше извърши опасна и рискована операция – Цезарово сечение. Д-р Джеймс Бари, хирург в Кралската британска армия, преценява ситуацията и разбира, че трябва да извади бебето оперативно, ако иска да спаси и него, и майката. До момента в света са известни само три такива случая, завършили благополучно. И никой от тях не е в Британската империя. Бари обаче има едно тайно предимство. Освен експертност в акушерството той притежава нещо, което няма нито един друг лекар през XIX век. Знае от личен опит как се ражда дете. Да, правилно прочетохте – д-р Джеймс всъщност е жена.

Бари е първият лекар, извършил успешно Цезарово сечение в Британската империя. И това е само един от многобройните му приноси към медицината. А те са: от въвеждане на по-строги стандарти на хигиена и подобряване диетата на болните до лекуване на сифилис и гонорея с билки. Службата му го изпраща в различни точки по света. А професионализмът му носи титлата генерален инспектор. Това е втората по важност медицинска позиция в армията. Но въпреки тези постижения името на д-р Бари е държано в тайна близо 100 години. Военните изземват и засекретяват всички документи, свързани с живота и работата му. Това става след като при смъртта му излиза наяве скандалният факт, че генералният инспектор има женски полови белези.

Родена през 1789 г. в Корк, Ирландия, на 20-годишна възраст Маргарет Ан Бълкли се превръща в Джеймс Бари.

Не заради прищявка или проблеми с половата идентичност, а по една много проста и горчива причина. По онова време университетите са достъпни само за мъже. И така през 1809 г. един дребен голобрад младеж с избухлив нрав прекрачва прага на Единбургския университет, обут в обувки с висок ток и гордо препасал сабя. Тайнствата на медицината го очакват.

Маргарет има по-голям брат Джон, чието безразсъдно харчене и егоизъм довеждат семейството до фалит. По-голямата част от семейните пари той влага в образованието и стажа си в адвокатска кантора в Дъблин, останалите изхарчва по жени. Така бащата на Маргарет се озовава в затвора за дългове, когато тя е едва 14-годишна, а семейството остава без приходи и препитание.

Майката заедно с децата заминава за Лондон и търси помощ от брат си – известния ирландски художник Джеймс Бари. Той не е особено очарован от перспективата да храни още няколко гърла, но все пак представя младото момиче на своя кръг от високопоставени приятели. С тази фамилна история Маргарет няма големи изгледи да се омъжи успешно, но се надява поне да се изучи и да стане учителка или гувернантка.

Един от приятелите на чичо Джеймс е венецуелският генерал и революционер в изгнание Франсиско Миранда. Впечатлен от интелигентността на Маргарет, първи ѝ подхвърля идеята да учи медицина, преоблечена като мъж. А след завършването би могла да замине с него за Венецуела и да практикува свободно като жена, използвайки медицинските си познания в служба на революцията.

През 1806 г. Джеймс Бари умира и завещава състоянието си на семейството. Маргарет пък взема името му и с парите финансира тригодишното си следване в Университета в Единбург.

Новият Джеймс Бари е усърден студент.

Той записва множество разнообразни курсове – от анатомия и хирургия до акушерство и ботаника. През 1816 г. обаче за малко да бъде разкрит в навечерието на завършването си. Властите в Единбург се опитват да осуетят явяването му на финалните изпити с мотива, че изглежда прекалено млад за възрастта, която е обявил (а вероятно са подозирали и нещо повече). Но тъй като по онова време не е рядкост да се видят и 16-годишни студенти в медицинските училища, забраната в крайна сметка не е наложена. След защита на дипломна работа върху феморалната херния Бари се дипломира успешно.

Плановете за живота след завършването, които градят с Миранда, уви, пропадат. През лятото на 1812 г. революцията е осуетена и генералът е хвърлен в затвор в Испания. Донякъде това предопределя житейския избор на Джеймс – вместо да се върне към истинското си „аз“ (Маргарет), той решава да живее като мъж, за да може да практикува.

Бари се присъединява към медицинското звено на Британската армия през 1813 г.

Не е известно как е успял да премине през задължителните изпити за физическо състояние, но учените предполагат, че това се е случило с височайшата намеса на лорд Бакън, приятел на покойния чичо. През 1815 г. младият лекар е изпратен в колониите в Южна Африка с длъжността медицински инспектор, като всички въпроси, засягащи медицина, хирургия и обществено здраве, са негов прерогатив.

Освен с професионалните си умения д-р Джеймс Бари прави впечатление и с ексцентричния си начин на живот. Той е вегетарианец и винаги държи наблизо коза, за да пие мляко. Има кученце, наречено Психе, и почти през цялото време е в компанията на доверения си слуга Данзър, който остава до него в продължение на 50 години. Всяка сутрин Данзър му носи шест кърпи, с които да пристегне извивките на гърдите и ханша си и да разшири раменете си, а за да компенсира ниския си ръст, докторът носи ботуши с висок ток.

Флиртовете с дами също приспиват подозренията за половата идентичност на Бари.

Много жени са привлечени от нежното му голобрадо лице и уменията му на танцьор, така че той често може да бъде видян в компанията на една или друга красавица.

Избухливият по характер Джеймс ругае много, пали бързо, спори с колеги относно диагнози и лечения и дори участва в няколко дуела с други офицери. Влиза в схватка и с прочутата медицинска сестра Флорънс Найтингейл, която казва за него, че е изключително груб и най-твърдоглавото същество, което е срещала в армията.

Въпреки гневливостта си Джеймс е много грижовен към пациентите си

и им вдъхва сигурност и кураж. Вилхелмина Мюник, жената с Цезаровото сечение от началото на нашия разказ, от благодарност кръщава сина си Джеймс Бари Мюник и подарява на доктора портрет – един от най-известните му в момента.

Резервиран към повечето хора, Бари поддържа близки отношения с лорд Чарлз Съмърсет, губернатора на Кейптаун. Лорд Съмърсет прави многобройни услуги на доктора, който е до него и на смъртното му легло. Заради това тръгват слухове, че двамата имат интимна връзка, но те така и не прерастват в скандал. Изследователите смятат, че Чарлз най-вероятно е знаел истинската самоличност на Джеймс, възможно е и да го е обичал.

Д-р Джеймс Бари на преклонна възраст

През 1857 г. д-р Джеймс Бари се разболява, докато е на служба в Канада,

и е изпратен обратно в Лондон. Умира 8 години по-късно – на 25 юли 1865 г., на 76-годишна възраст. Причината за смъртта му вероятно е дизентерия или холера. Кариерата му продължава 46 години, през които помага на ранените в Полуостровната война, работи във военна болница в Плимут, лекува френски затворници от Ватерло, служи в Южна Африка и Канада.

Последното желание на Бари е да бъде погребан незабавно и с дрехите, с които починал. Но неговата слугиня София Бишъп не спазва указанията и когато разсъблича мъртвото тяло на господаря си, установява, че е 100% жена. Нещо повече – има стрии, които говорят за раждане на дете.

Според изследователите Бари има дъщеря в Ирландия – Джулиана Бълкли, която никога не научава, че майка ѝ всъщност е блестящ военен хирург, практикуващ медицина из целия свят. Остава загадка кой е бащата на момичето, но подозренията клонят към някой от роднините на Бълкли.

Както може да се предположи, армията не остава никак доволна от скандалните разкрития

за самоличността на д-р Джеймс Бари. Официалните власти се опитват да потулят случая и налагат стогодишно ембарго върху цялата документация, свързана с „доктора измамник“. Бари вече е погребан в Лондон с военни почести, но след като половата му принадлежност излиза наяве, върху гроба е поставена само обикновена надгробна плоча. В смъртния акт е записан като мъж, а във вестниците не излиза некролог.

Въпреки всичко мълвата се разчува, но постепенно усилията на властите дават резултат и всички свидетелства за съществуването на д-р Джеймс Бари и на Маргарет Ан Бълкли изчезват. Историята изплува отново чак през 1958 г., когато изследователката Изабел Рей открива засекретените документи в държавния архив. Тя е първата, която пише биография на Бари и Бълкли.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви