Адвокат Юлия Николова

Днес от BurgasNews  се срещаме с дългогодишния столичен адвокат и експерт в областта на правото Юлия Николова. Член на Софийска адвокатска колегия.

Адвокат Николова е с над двайсет години практика и хиляди дела зад гърба си. Занимавала се е с наказателно, финансово, търговско и  гражданско  право. През последните години практикува основно търговско и гражданско право. В началото на практиката си е работила, като  адвокат на известна банка в София. Има собствен блог в социалните мрежи, където дава безплатни консултации  на нуждаещите се, които нямат възможност и средства да си позволят юридически съвет.

С адвокат Юлия Николова разговаря журналистът от BurgasNews, Янчо Николов.

Адвокат  Николова, нека започнем с баналния въпрос, нуждае ли се съдебната система от реформи и какви?

Това е изключително тежък въпрос. Определено съдебната система се нуждае от жестоки реформи. Много реформи и то кардинални. Аз не зная кой е в състояние да ги проведе тези реформи и има ли желание, воля за това. От години се говори, че няма как да има свободна стопанска инициатива, няма как да има развитие икономическо, ако няма защита на частната собственост и няма бързо правосъдие. Много от инвеститорите идват и си тръгват точно по тази причина, защото се оказва, че правосъдието или го няма, или не е бързо.

Вие, като адвокат, какви пречки срещате в практиката си най-често и къде, от кого?

Най-честите пречки, които срещаме е в това, че действително съдът е много бавен. Изключително бавен и тромав. Хората имат нужда от бързо правораздаване. Много често съдът освен че е бавен, а и делата се гледат съвсем формално. Не се обръща внимание на дълбочината на процесите в обществото. На това, кое, как ще повлияе по-късно. Няма една визия, а се гледа на парче. Това създава голям проблем. И липсата на предвидимост в адвокатската работа е най-големия проблем и бич. На нас, като търговски адвокати, липсата на предвидимост е много голяма спънка. Така  и търговците не знаят, какво ще се случи при един съдебен процес.

Съгласна ли сте със затварянето на специализираните съдилища и закриването на специализираната прокуратура?

Моето мнение е , че делата там се гледаха по един специален начин. Бяха изтеглени определени магистрати в тях, които гледаха делата по определен им начин. Няма нужда от специализирани съдилища и прокуратури. Може да има специализирано отдели, които да са специализирани на база образование, което им се дава, а не на магистрати изнесени в специален съд и прокуратура.

Най-лошото, което се случи в правораздаването е, че спряха да се гледат делата така, както трябва да се гледат по общия ред. Една голяма част от производствата тръгнаха да се решават по съкратени съдебни производства, съкратени процедури и споразумение.

Реално, ние не знаем тези хора действително виновни ли са или не. Не се изслушват всички доказателства. Понякога и съдът насочва страните към споразумения, което е абсолютно неправилно и показва, че съдът предварително е предубеден. Извън протокола направо си ги насочват към споразумение.

Вие много добре знаете, че споразумението и съкратеното съдебно следствие означават, че подсъдимият си признава вината. Тоест, съдът вече има идея за това, че този човек е виновен. Аз спрях да се занимавам с наказателно право, когато влязоха тези безумия.

Работата на адвоката не е да бъде търговец и да търгува с прокурора – дай да му дадем шест месеца, не, дай да му сложим три.

Заговори се през последните години в ЕС за замяната на доживотните присъди, които са  без право на замяна, само с доживотен затвор? Това означава, че един убиец на човек или повече от един човек ще лежи 20 – 25 години и излиза на свобода.

Не мога да взема специално отношение по тези въпроси. Те са много тежки, морални такива. Искам да кажа нещо друго. За да има такива престъпления и присъди в обществото означава, че някой, някъде не си е свършил работата. Дали са били учителите, дали са социалните служби, дали са родителите, дали комисиите за борба с противообществените прояви, или психиатрите. Но има някой, който не работи както трябва в обществото.

За да се стига до такива тежки процеси и присъди показва едно – цялото общество има проблем. Ние трябва да мислим за превенция на тези неща, от колкото за присъдите. Законодателят ще решава колко тежко да е наказанието, може ли един човек да се поправи или не. Не съм много наясно с това предложение. Но, според мен трябва да има превенция срещу тези престъпления.

Законът е измислен да има обща, генерална превенция и специфична за конкретното лице. Има едно правило в наказателното производство. Един принцип на публичност. Тоест, всеки може да влезе в съдебна зала и да наблюдава, слуша процеса. Освен журналистите, това се отнася и за гражданите.

Тази публичност я има и за гражданските, и за наказателните дела. Но тази публичност, особено сега, когато започна Ковид епидемията, въобще не се спазва. Ковидът затвори съдебните зали, а съдиите се почувстваха много добре да се затварят в залите. Когато някой влезе те го питат: „Вие кой сте“? „Защо сте тук“? Има принцип на публичност. Обществото трябва да вижда, какво се случва в съда. Точно това е генералната превенция. Това не е направено да контролираме съда, но е направено и съдът да ни възпитава. Да виждаме, какво се случва в него и да си вадим изводи.

Какво мислите за осъждането на лица, които имат задължения към банки, разни лизингови фирми и компании за услуги, без тяхното знание и присъствие в съдебната зала? Много често такива лица остават неприятно изненадани, че процес е нямало, а получават запори, конфискации на вещи, че и на имоти?

Става дума за заповедното производство. Аз в моята страница в социалните мрежи съм давала доста консултации по темата. Да, това е наболяла тема. Това заповедно производство по принцип е предвидено за безспорни вземания. За да се улесни процедурата и за да е доста по-бърза. Има го, като практика в европейските страни и целта е да се улесни процедурата, да бъде по-бърза и по-евтина. Там таксата е 2%, а не 4%.

Но, длъжникът трябва да си бъде на мястото, когато получи изпълнителен лист, за да може да възрази. Той има право на това в едномесечен срок.

Като казвам на мястото, имам предвид адреса. Много хора пропускат този момент. Те не си сменят адресите или живеят на други адреси и изобщо, това с адресната регистрация в България е голям проблем.

И в един момент се оказва, че е осъден без да знае. До колко е правилно, не мога да ви кажа. Има някаква защита длъжника в тези заповедни производства, но просто трябва да си е на адрес и да я реализира навреме.

Мая Манолова много скачаше срещу тези заповедни производства и в един момент се оказа, че били много добри за длъжника. Истината е, че са по-бързи, по-евтини и когато един кредит е обявен за предсрочно изискуем, защото съм била адвокат на банка, до момента в който се събере сумата, лихвата е 10%. Това е много висока лихва.

Контролът при даване на кредити трябва да бъде затегнат, а не при събирането. 2008 година се даваше кредит на куцо, кьораво и сакато, а най-големият проблем беше, че оценителите правеха оценка на имотите без никаква отговорност. И в един момент, когато се наложи да събираме дадените суми по вземания се оказва, че имота е свръх надценен. Няма кой да го купи на тази цена. Тези оценители нямаха никаква отговорност и за малко да падне цялата банкова система. Тези вземания не бяха обезпечени така, както трябваше да бъде по правилата на банките.

За ипотечните кредити имаше съмнения относно действията на някои банки. Ще ви дам пример, като не споменавам лица. Къщата е ипотекирана. Намира се на апетитна земя, но е оценена по държавна оценка, която е в пъти по-ниска от реалната. Банката умишлено притиска длъжника, чрез съдия изпълнител, като предварително си е осигурила купувач, който е дал поръчка за такъв имот, свой човек. Няма ли едно сдружение, сговор между съдии изпълнители и банкови служители?

Аз преди малко имах консултация по този проблем. В същност банката не продава по ипотеката, а съдия изпълнителя. Банката изважда съдебен лист. Отива при съдебен изпълнител и той продава имота.

Всъщност не знам колко са злоупотребите. Злоупотреби имаше по давленията на имотите. Или съобщенията за продажбата на такива имоти не бяха качвани на специализираните страници, което е задължително. Нямаше публичност на обявленията.

Преди години имаше такива проблеми много, но сега всичко се качва. Някои съдебни изпълнители, в кавички, пропускаше да качи някое такова обявление, както трябва да е по закон. Така хората не разбираха, че този имот се продава. И като не разбират, че имота не се продава, не се формира реална пазарна цена.

Аз съм виждала много често, когато някой имот е с много ниска цена, как се събират много купувачи и започва наддаване за него и цената се качва. Индикация имаме, когато се прикрият тези обявления и хората не знаят за тях. Когато широката общественост не знае, че се продава този имот, тогава има данни, че нещо никак не е наред. Такива обявления трябва да се сложат в кантората, в районния съд, в страницата на камарата на частните съдебни изпълнители и т.н. Това разгласяване показва, че имота ще достигне до реалната пазарна цена, при търг за него. Дори да е много ниска цената по държавна оценка, когато има много купувачи цената скача.

Нека се върнем към гледането на делата. Но искам да акцентирам върху „механичното гледане на делата“ в съдилищата. Мислите ли, че е нужно да се въведе адекватно съдебно следствие при тях, а не да се обвинява дадено лице на база доказателства –  документи? Много често такива дела са бракоразводните, но и други не правят изключение.

За мен е много голям проблем това механично гледане на делата. Аз ще предложа, ако продължават да се гледат така механично делата в съда, то тогава да няма съдии, а роботи. В крайна сметка всичко се роботизира, а когато няма да има лично участие, вникване в същността на нещата, нека тогава преминем към машинно правосъдие, като в Китай. Това не е правосъдие.

Целта на закона и смисълът му не е в това, да се правят такива формални производства. Целта е законът да се спазва и да има едно човешко правосъдие. Както например се прави в САЩ. Има съдии, които, използвайки закона като не го пристъпват, въздават правосъдие, човешко правосъдие. Мисля, че съдиите са достатъчно умни и образовани и ако искат да го направят – могат.

На какво се дължи това? Липсата на емпатия е критерий за точната везна на Темида?

Това е от липсата на житейски опит. Този проблем е най-често срещан при районните съдии. Много хора направо от студентските скамейки стават съдии, а е редно човек да има житейски опит, преди да започне той да решава човешки съдби. Законът не го изисква това, но е редно човек да има житейски опит за да може да разсъждава и вижда общата, реална картина. Определено това би помогнало.

Голям проблем е и, че те си броят делата, които са отменени. Тоест, доста формална е оценката при тях. Всички гледат да покрият критериите на инспектората, отколкото да свършат истинска, дълбока работа по правосъдие.  Получават атестации върху това, колко дела са потвърдени от горна инстанция и т.н.

Това влияе и върху възнагражденията по някакъв начин. В един момент се оказва, че от тях се иска да прекопират един вид съдебни решения, които най-вероятно горната инстанция тях ще потвърди.

Адвокат Николова, много често съдът отказва визуалните записи и звукозаписите в съда, като доказателства, като ги обявява за незаконно записани. Особено при журналистическите разследвания е наложащо често да се записва на мига. Какво се случва по време на журналистическо разследване, когато нещата се развият спонтанно и се наложи запис? Журналистът трябва да остави всичко и да тръгне да иска разрешение от прокуратурата ли? Много често правораздаването е създавало проблеми на журналисти именно поради този факт.

Наистина звучи безумно това. Това са правилата на НПК и всичко трябва да е направено по тях.  Но аз си мисля, че точно тук трябва да има законодателна промяна. През закона трябва да се мине, защото, действително, ако не са направени записите по правилата на НПК, няма разрешение и т.н., се създават едни излишни проблеми. Най-вече за журналистите, които са четвъртата власт и имат право да разследват всички останали.

Има достатъчно възможности, които да се приложат, като експерти, експертизи проверяващи записите, автентичността им, липсата или наличие на манипулации. Би следвало и трябва, след определени експертизи законът да ги допуска за доказателства. Категорично, трябва да има проблеми в тази посока, обезателно.

Нека сега поговорим за една публична тайна, теория, конспирация, както искате я наречете, но която се мълви в обществото. Става дума за приемането в адвокатска колегия, назначаването за съдия, прокурор, нотариус, като се заплащат едни нерегламентирани никъде суми пари. Лично аз съм чувал от устата на адвокат, че за приемането в адвокатска колегия, новобранец адвокат се бърка с 30 000 евро, съдия се назначава срещу скромната сума от 100 000, прокурор срещу 200 000, а за най-сладката служба, тази на нотариуса сумата била 250 000 евро. Има ли нещо вярно в тези слухове?

Сега ще Ви кажа, какво мисля. За адвокат няма тарифа. Те плащат встъпителна членска вноска, която за различните колегии е различна. Тя е публично достояние. Не е 30 000 евро. Но адвокатите не са ограничени по брой. Тоест, към момента са 15 000 адвокатите в страната. Те не са ограничени. Могат да стигнат и 30000, могат да си останат и 5000. Всичко е в зависимост от това, дали адвокатът може да се издържа. Тука нямаме заплата, нищо.

Ние, както знаете, сме на самоиздръжка. За адвокатите няма как да има такава тарифа. Значи, ако се има нещо в предвид за младите адвокати, които нямат годините стаж и не могат да си изкарат изпита – може би.

Но когато имат 5 години стаж, могат да се запишат в адвокатска колегия. Това не е най-доброто решение, защото е хубаво да има изпит и морални критерии, и качества, които да покриват адвокатите.

Сега, по отношение на другите професии, като съдиите. Те се назначават от ВСС, прокурорите, следователи – също. Те преминават изпит, но се назначават от ВСС. Там се чуват такива неща. Аз лично не съм ходила на такъв изпит и не знам, но съм чувала такива работи.

Нотариусите се назначават от Министерството на правосъдието, определени бройки са. За тях се говори, че са едва ли не пожизнени длъжности и след това се наследяват от роднини. В същност се оказва, че наследника на даден нотариус, прокурор, съдия, печели в съответния район. Как става това нещо – не знам!? Ето, една мистерия.

Като заговорихме за съдии и прокурори, какво мислите за такива, които преди да заемат съответните длъжности са били адвокати и са обслужвали ъндърграунд средите? Тези хора вземаха колосални суми от знакови престъпни фигури да ги защитават. Не се ли връзват нещата с купуването и на постовете?

Мисля, че отговори по този въпрос трябва да даде ВСС. И то трябва да ги даде, за да ги чуем всички. Как се случва това наистина? За мен не е етично и морално, както не е етично лица, които са били съдии и са показвали неуважение към адвокатската колегия, да бъдат приемани в нея. Те са юристи, но всичко се свежда до морал.

В крайна сметка такива хора могат да работят в други сфери, като юристи. Може да работят в други, различни юридически професии. Въпросът е отговаря ли този човек на моралните критерии да заеме мястото съдия, прокурор. Особено за такива позиции, които са платени от бюджета в съдебната система.

Моля, задайте въпроса към ВСС. Ще ми бъде много интересен отговорът им. Тука става въпрос за етика, морални критерии. Точно ВСС трябва да отговаря, защото той е назначил такива хора на такива постове. Хубаво е, че ще им зададете този въпрос, но лошото е, че няма да отговорят нищо съществено.

Един въпрос точно от вашата сфера, която в момента практикувате  – търговско, финансово право. Според Вас, нормално ли е определен бизнесмен да изтегли кредит от банка, да закупи имот с този кредит и да го предостави на банката кредитодател за ползване, като по този начин си изплаща кредита? Това не изглеждали ли схема със замесени банкови служители на висше ниво?

Аз не съм чувала за такъв случай, но всъщност е много интересно, как банката му дава кредит и ползва имотите му под наем. Според мен, ако има подобен случай трябва да се информира подробно ръководството на съответната банка, защото може да се окаже, че има нещо гнило и незаконно. Нещо нередно има, според мен  по наемането на обекта, предоставянето на кредита и т.н. Това е много любопитно и интересно.

Този човек буквално се е обзавел. Хем му дават парите, хем му изплащат кредита. Всичко наедно. Това е или много добър бизнесмен, или най-вероятно има важните познанства в конкретните банки, което е нарушение. Така изглежда. Но случаят е много интригуващ и смятам, че в такива случаи, трябва много сериозни проверки.

Като заговорихме за такива случаи нека ви попитам, какво мислите за закона за прането на пари? Трябва ли съмнителни лица за които има данни, показатели, сериозни съмнения, че са придобили пари незаконно за да започнат бизнес, а после ги изпират, да бъдат разследвани от прокуратурата? Много често фирми се регистрират с начален капитал 1000 лева, а развиват дейности за милиони. До колкото е известно, към днешна дата НАП разследват такива лица и то връщат 10-15 години назад. В много случаи обаче, историята започва много по-рано. Това не е ли вратичка в закона, за измъкване на такива хора от самия закон.

Това е така, защото има една абсолютна давност в данъчното право, която е десет години. Затова пък нашите органи трябва да са по активни и да разследват още от началото, а не да чакат да мине давност, да изтече давност. Трябва да има някаква лична отговорност на тези органи, когато изпуснат давностните срокове. Какво се случва иначе?

Ами те изпускат давностен срок и не носят никаква отговорност, а щетите за държавата са изключително огромни. Хубаво е да се помисли за промяна на закона и в тази посока. Тези неща трябва да се решават. Не може да се оставят да отминават просто така. В такива случаи прокуратурата трябва да се самосезира, не да чака някой да и пусне сигнал. Прокуратурата сама не се самосезира. Нищо, че по телевизията излизат данни за много такива случаи, явни, безобразни. Тя чака сигнал, специално да и прати някой си или някои си.

Тук се изискват промени относно действията на прокуратурата, нали така?

Абсолютно се изискват, наложащи са промените тук. Не е редно да е по този начин. Да ти предоставят данни, да виждаш реални данни и да не правиш нищо. Да казваш – срока е минал и да не образуваш производства. Това са престъпления. Те нанасят големи, трайни вреди в обществото.

Кажете ни нещо за обществените поръчки? Често има проблеми  в България с тях.

Ами тук е хубаво да взаимстваме от Щатите. Там правят някакви кооперативи. Тези кооперативи правят една обществена поръчка. Примерно за офис консумативи. И в тази обществена поръчка могат да се включат всички останали държавни фирми, министерства, агенции и т.н. Тоест, те пускат такива обществени поръчки. Те се печелят от десет големи фирми и от тук нататък всички по- малки агенции и фирми могат да се възползват  от така наречената обща обществена поръчка.

Или това е кооперативното договаряне, за да не се прави за всяко едно малко място обществена поръчка. Ако се установи, че фирмата доставчик по обществената поръчка на някого, на частно лице, е продала по-евтино същия продукт. Моментално договора се променя и цената става по-ниска. Те нямат право да продават на по-ниска цена, от колкото в обществената поръчка. Аз мисля, че това придава  доста голям смисъл.

В следващите ни материали с адвокат Юлия Николова ще разговаряме за трудовото право и правата на работника. От редакцията ви прилагаме неин линк към страницата и във Фейсбук, където също може да зададете своите въпроси към нея: https://www.facebook.com/lawofficenow/

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви