Уникалният Теодосий Спасов

От BurgasNews ще ви срещнем със световноизвестния фолклорен и джаз изпълнител Теодосий Спасов.  Великият български музикант завършва средното музикално училище в Котел със специалност кавал. Възпитаник на Висшия музикален институт Пловдив със специалност “Ръководство на народни хитове и ансамбли“.

През годините оформя свой стил на свирене, в който се преплитат традиционният фолклор с джаза, класиката и попмузиката.

Свири с известни български и чужди изпълнители и формации като: “Джаз линия”, Трио “Българка”, Dave Liebman, Димитриос Василакис, Анди Шепърд, Иълдъз Ибрахимова, Енио Мориконе, Jamey Haddad, Веселин Николов, Алберт Мангелсдорф, Малк Джонсън, Иво Папазов, Трилок Гурту, Оркестъра на БНР, Казуми Ватанабе, “Акустична версия”, Глен Велез, “Мистерията на българските гласове”, Раби Абу Халил, Милчо Левиев, Диониси Савополус и др.

През 1994q заедно с женския хор на БНР печели наградата „Грами” за “Мистерията на българските гласове”. През сезона 1998- 99 работи в САЩ със световноизвестното ирландско танцово шоу River Dance. На четвъртия фестивал “Европейска нощ на джаза” Теодосий Спасов е водещ музикант, заедно с други джаз музиканти, между които и Уинтън Марзалис.

Носител е на Специалната награда от Фестивала в Детройт (1994), лауреат е на Международната академия за изкуства в Париж (1996), „Музикант на годината” (1997, 2002). Работи като солист на БНР. Артистичен директор на НФА “Ф. Кутев” (1994- 1999). Член на програмния съвет на БНР (от 2000). Член на ръководството на River Dance (от 1998).

Има издадени авторски 15 CD. Автор е на: музика за филми, между които френско-българският филм „Граница”(1993) и “Гори, гори огънче”, (1994); много обработки на народни песни, пиеси, авторски композиции и други.

С големия български творец разговаря журналиста от BurgasNews, Янчо Николов.

Господин Спасов, с какво Ви привлече интереса народната музика? От едва 9-годишен свирите на кавал и акордеон. Кое Ви запали страстта точно към тези два музикални инструмента?

Първият ми инструмент е акордеон. Баща ми е имал желание да свири на акордеон, но животът му се е стекъл по най-трудния начин. От малък остава сирак и нещата не се случват. Когато се раждам аз, той купува и слага до кошчето ми един нов акордеон с надеждата да просвиря на него.

Много рано започнах да свиря на акордеон добруджанска музика, добруджански мотиви  и да акомпанирам на моите роднини – всеки със свой репертоар. По-късно баща ми беше секретар в Тутраканското село – Белица, Силистренско. Беше създал детска музикална школа към читалището и аз започнах да свиря в нея.

Имаше часове по кавал, гъдулка, гайда и висхармоника. Баща ми предложи да си избера един от инструментите и аз с детската си интуиция избрах кавал. По-късно, пак по предложение на баща ми, кандидатствах в Котел в музикалното училище. От там започна моят професионален път в музиката.

Кои бяха първите Ви по-сериозни изяви и къде?

Първите ми изяви бяха на сцената в селското читалище. Съборите наоколо и по-късно в музикалното училище различни продукции и концерти, които бяха организирани от музикалното училище. Имаше много празници на които ме канеха да свиря, фолклорни събития около Котел, сватби, празници и лични поводи. Навсякъде ме търсеха да свиря.

Кога дойде големият пробив във Вашата кариера?

Завършвайки, бях вече известен. Името  ми се носеше като изпълнител на кавал. В  казармата имах шанс да служа като музикант. Там се доразвих. След това отидох да следвам в пловдивската музикална академия и там се запознах с моите колеги и приятели – Веселин Койчев и Дочо Панов, с които направихме група. По-късно се присъедини и Радул Начков. Тази група, която създадохме, започна да свири и поддържа интересна нова джаз линия. Често с нас идваше да пее и Йълдъз Ибрахимова.

Може би покрай появата ми в джаза, дойде и голямата ми известност, като някакво изключение в областта на нашата българска музика. Свиренето на фолклор и джаз, смесването на народните мотиви в джаза. Така се развиха нещата, че тази нова линия пожъна успех. Тогава дойде и големият ми пробив, както Вие се изразихте. Това беше 1982 – 1983 година.

От къде тази голяма любов към джаза? Как се зароди във Вас идеята да смесвате фолклорни мотиви с джазова музика и класическа?

Аз съм от това поколение, което израсна с музиките на състави, като „Лед Цепелин“, „Пинк Флойд“, „Юрая Хийп“, Дийп Пърпъл“ и много други. В България също се правеше подобен тип музика. Имаше голямо пространство в хард рок музиката за импровизации. По-късно, когато се срещнах с музиканти от джаза, започнахме да експериментираме смесването на фолклор и джаз в тази посока.

Мен, лично, ме спечели за идеята мой голям приятел, състудент – Дарин Бърнев, който беше китарист и композитор. Аз започнах да свиря и записвам в началото негови пиеси. Смесвахме български и балкански фолклор с джаз. Показваха ни по кинопрегледи и телевизията, въртяха ни по радиата. И така, за много кратко време, станахме изключително популярни.

Вие сте наложили един нов стил. Трудно ли се случиха нещата? Срещнахте ли някаква съпротива от страна на фолклорните и джаз групите? Колко време отне за да ви възприемат публиките?

Още в началото известни джаз музиканти казаха – това не е никаква музика! Фолклорните музиканти казаха – това е оскверняване на фолклора! Започнах да получавам заплахи, заплашителни писма с обратна разписка до академията в Пловдив.

В тези писма ми пишеха, че такива, като мен са ги вкарвали в правия път. Пишеха и ми даваха примери с разни хора, които бяха репресирани. Аз бях толкова млад, толкова зает с моето откритие и удоволствие от свиренето в тази посока, че не обръщах внимание на заплахите.

Разбира се, моите връстници много ме подкрепяха и харесваха тази нова гледна точка в музиката. Имаше и много хора от областта на фолклора, джаза, които ме подкрепяха и мотивираха да вървя към тези нови пространства, в които никой още не беше стъпвал.

Освен музикант, сте и композитор. Кое Ви вдъхновява за да напишете едно хитово изпълнение? Колко време Ви отнема да композирате едно изпълнение?

Аз съм почитател на „лова на идеи“. Те обикновено пристигат изневиделица и спонтанно. Например, вървейки по улицата или пък след, или по време на концерт, внезапно се появява идея, нова посока за разработване. Ако трябва да пиша музика за театрални постановки или кино, съобразявам с тематиката и режисьорската идея. По принцип уважавам спонтанните идеи. Записвам ги веднага на телефона, преди години на диктофон, а след това им давам форма, оформям ги и те добиват необходимия вид.

Вярно ли е, че музикантът се ражда? Или го имаш генетично заложено, или го нямаш?

Да, наистина. Това е духовно изкуство, а изкуството е свят на духа, като духовно зрънце, което е посято още при раждането ни и ние се грижим то да расте и развива през целия си живот. От само себе си нищо даром не идва. Таланта, трябва да го обгрижваш, развиваш, поднасяш на публиката, която да го подхранва със своята обич, енергия. Много труд се съдържа в нашия музикален път.

Но наистина бих казал, че музикантът се ражда. Има идея, че всеки се ражда с мисия на света. Всеки се ражда със своите заложби, които трябва да развива. Така е и с музикантите.

Вие сте в управителния съвет на БНР, нали така? Защо, въпреки Вашия пример с уникалността на българската музика и таланти, много малко българска музика звучи по частните радиа, та дори и национален ефир? Много Ваши колеги негодуват точно от този проблем.

Не, аз не съм съгласен с Вас. По националното радио и регионалните станции на БНР, се излъчва най-много българска музика. В националното радио има специализирани програми, които излъчват голям процент българска музика. И БНР е много хубав платец на авторски права и най-много постъпления идват от него, и БНТ. Проблемът може би е в частните радиостанции.

БНР не може да бъде обвинено, че не излъчва българска музика. Провеждат се много радиоконкурси за нови композиции, написани в различни музикални жанрове. БНР стимулира и българските композитори и изпълнители да създават и записват в студиата на БНР – български продукции, българска музика.

Аз не обвинявам никого, а казвам, че все пак процента на слушаемост на българска музика е много малък. Разговарял съм с много Ваши колеги, които са ми споделяли точно този проблем.

За другите радиа – дни е би, но за БНР и БНТ не може да се каже подобно нещо.

Правили сте музика за много игрални филми и театрални спектакли. Можете ли да ни посочите по – известните от тях?

Първият игрален филм за който правих музика беше „Граница“ 1991 г.. Преди това бях писал музика за документалното кино. Имам един диск издаден от преди две-три години. Казва се „Звуци от дълбоките води“. В него може да видите някои от режисьорите и продукциите за които съм работил през годините в киното и театъра. Повярвайте ми, толкова са много, че не мога сега да ги назова.

Имате ли много последователи сред музикантите, които се занимават със смесване на различни народни мотиви със съвременни стилове? Такива, които гледат от Вас и експериментират, като Вас?

Да, има много. И Ви казвам, че в бъдеще ще има още и още. Има голяма перспектива в това музикално поле. Българският фолклор, със своите уникални мотиви, се съчетава чудесно с много съвременни стилове, има голямо поле за изява в такава посока и перспективата е огромна.

Върху какви проекти работите сега?

Вие ме хващате в момент на концертна дейност. Тази вечер ще свиря по покана на двамата братя Нейко и Димитър Бодурови от Варна в програмата на фестивала “RADAR”. Довечера съм на сцената точно в техния проект “ Nikobo”, заедно с Иван Шопов – електроника. Димитър Бодуров е пианист. Той от дълги години живее и се образова в Холандия, посока – джаз. Нейко Бодуров е тромпетист.

Той е завършил класическа музика и е свирил в много симфонични оркестри, занимава се напоследък с джаз. Иван Шопов е един от водещите ни композитори и изпълнители на електронна музика. Вярвам, че ще направим страхотен мултимедиен спектакъл. Вчера бях на един прекрасен фестивал в село Езерец, което се намира на морето. Фестивалът се проведе под надслов „Джаз до морето“.

На този фестивал свирихме с местни музиканти и гости от чужбина. Свиря и в концертите на Хилда Казасян с програмата и с филмова музика. Свиря и с плевенската филхармония. На 17, 18 и 19 август предстоят концерти. Те са в рамките на музикалния фестивал „Братимене“. Поканил изявени музиканти от различни държави. Във Вашия град – Бургас ще свирим на 17 август. Сцената ще е „Летния театър“. Там ще свиря и ще представя една много талантлива румънска певица Теодора Броди Енаке. Ще има музиканти от Израел, Германия и различни други държави. Големият български изпълнител Стоян Роянов ще е на концерта със своята група.

На 18 август съм във Варна. Там ще свиря с музиканти от Гърция и Словения. Концертът ще е на сцената в „Летен театър“ – Варна, а на 19 август ще има концерт в  исторически парк “Неофит Рилски”, близо да Варна.

Г-н Спасов, Вие сте свирили на много международни сцени у нас и в чужбина. Кажете ми обаче, къде сте били приет най-добре?

Навсякъде съм бил приет с интерес и обич. Успявам да се докосна до публиката, което естествено ме прави щастлив. Най-хубавите ми концерти са се случвали в България. Прекрасни мигове съм изпитвал в Израел, Турция, Германия, Англия, Холандия, САЩ – прекрасна публика. Нашата работа е точно тази, да оставим публиката очарована, екзалтирана и да чака с интерес следващото ни изпълнение. Навсякъде по света съм успявал да въодушевя публиките и да се докосна до техните сърца, да ги спечеля.  Но най-хубавата, прекрасна и мила публика е българската.

 Интервю на Янчо Николов    

1 КОМЕНТАР

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви