Свети Тома

Мислили ли сте някога защо Змийският остров или Св. Тома е останал безлюден? Смята се, че библейският светец свети Тома е живял на острова и затова той носи неговото име.

На острова има множеството сиви водни змии, които се хранят с риба във водите около него. Затова го наричат „змийски“. По-старите хора разказват, че тук живеят царят и царицата на змиите.

Легендата гласи, че Св. Марина, покровителка на змиите, прибирала от мрежите на рибарите в подземното си царство добрите, а онези, които хапели – ги наказвала да останат на самотния остров.

Твърди се, че под острова има подводни пещери, в които пирати криели съкровища.

Влизало се само под водата чрез тунели. Вътре пиратите заравяли заграбените съкровища. Точно тази легенда кара иманярите да нанасят непоправими щети на историята. Преровили са всичко и това, което са намерили е изнесено от мястото, където би имало най-голяма стойност.

Според познавачи обаче, в скалите тук няма нито една пещера.

Има предание, че островът е всъщност изкуствено създадено мегалитно светилище, което е използвано от древен народ като култово място.

Българските езотерици твърдят, че островът е изкуствено построено древно светилище, което е използвано за задоволяване на духовните, здравните и материални потребности на местното тракийското население.

Древният духовен комплекс е захранван енергийно от Слънцето, Луната и необятния простор на Черно море, а олтарът е бил от изгревната страна на острова, защото траките са имали най-вече култ към Слънцето.

Археолозите на НИМ откриха голямо тракийско светилище на остров Свети Тома, Созопол, още наричан Змийски остров.

При първата официална експедиция на острова, която е била през  недалечната 1955 г., са открити основите на малка църква и някои допълнителни към нея сгради.

Според археолозите това са останки от еднокорабна църква. А на върха на острова са открили и средновековен манастир.

Две ритуални ями от Късножелязната епоха са намерени сега на западния бряг на острова. Според археолозите, те са използвани от траките след V век пр. Хр. Намерени са фрагменти от гръцки амфори. Всичко това доказва, че на остров Свети Тома е имало голямо крайпътно морско светилище. Според архролозите мястото е избрано, защото в непосредствена близост е минавал древния път от Созопол за Константинопол.

Островът е разположен северно от устието на река Ропотамо (срещу Аркутино) на площ 12 декара. През последните 20 години морето се отдръпва и постепенно островът, който е по-близо до брега, увеличава своята площ, като вече почти се е изравнил с о. Свети Петър (край Созопол), който е 15 ха.

Диворастящите кактуси са засадени през 1933 г. от цар Борис III, който ги е пренесъл от ботаническата градина в Братислава. Плодовете им са с големина на синя слива и аромат на ягода.

Плодовете им са известни като бодлива круша. Във вътрешността си този екзотичен плод е тъмно червен, плътен и изпълнен с малки ядливи семенца. Вкусът му е сладък, а ароматът- свеж, напомнящ на диня. Плодът има ниско съдържание на калории и натрий. Една средно голяма бодлива круша съдържа около 40 калории. Тя е отличен източник на витамин С и фибри и доказано помага за регулиране на нивата на кръвната захар, както и като диуретик и антихеморагично средство.

Преди появата на антибиотиците и ваксините, този плод е използван за лечение и на вирусни инфекции.Бодливите круши трябва да бъдат внимателно обелени преди консумация. Най-добре е да се използват щипки или дебели ръкавици, защото бодливата им повърхност може да нарани ръцете.

Вътрешността на плода може да се сервира с кисело мляко, да се добави към салати или мюсли. От плода може да се направи пюре и да се използва за сосове, дресинги, ликьор, мармалад. Пюрето може да бъде замразено и използвано след време като плънка в сладкиши и охладени напитки. На остров Св. Тома се намират единствените диворастящи кактуси от този вид.

Според архивите, цар Борис III е обичал да отдъхва на острова при ловни походи в околността.

Той и свитата му акостирали с лодки, за да се наслаждават на живописната гледка, която се открива във всички посоки. Островът е и единственото място в България, където има от  диворастящи кактуси, които са донесени от Братислава от цар Борис III.

През пролетта островът се превръща в истинско птиче царство, когато е и масовият прелет по Виа Понтика.

Тюленът- монах до средата на XX век е обитавал острова

Делфините са честа гледка в морето.

Няма нито един извор със сладка вода на скалистия остров. Това е причината той да е останал ненаселен.

 

3 КОМЕНТАРИ

  1. Няма подводни пещери за евентуални скрити съкровища.Обиколих.острова и не срещнах нито една змия.Набрах си плодове от кактусите и си направих конфитюр.Единственото място където целогодишно виреят кактуси.

    • Не, това е един и същи остров в залива на Аркутино. През соца беше забранен за посещения и така се съхраняваше надеждно растителността и особено кактусите.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви