Момчето, което се сблъска с екзорсизма
Момчето, което се сблъска с екзорсизма

В края на 40-те години на миналия век в САЩ, свещеници на Римокатолическата църква извършват серия от екзорсизми на анонимно момче, записано в документите по случая с псевдонима Роланд Доу или Роби Манхайм. Момчето, тогава на 14 г., е предполагаемата жертва на обладаване от духове. И събитията са протоколирани от присъстващия свещеник – Реймънд Дж.Бишоп.

Последвалите свръхестествени твърдения около събитията са използвани като елементи в романа на Уилям Питър Блати от 1971 г. „Екзорсистът“. И след няколко години в едноименния филм, който и до днес остава едно от най-смразяващите филмови произведения. През декември 2021 г. The Skeptical Inquirer и The Guardian съобщиха за предполагаемата истинска самоличност на Роланд Доу/Роби Манхайм. Т29ова е Роналд Едуин Хънкелер (1 юни 1935 – 10 май 2020).

Момчето, чиято зловеща история вдъхновява създателите на филма и книгата „Екзорсистът “, става инженер в НАСА.

Работи по програмата „Аполо“ и патентова технология по свой собствен дизайн, която помага на космическите совалки да издържат на екстремната топлина при излитане и повторно влизане в атмосферата.

През август 1949 г. поредица от статии разказват странната история за тийнейджър, минал през редица паранормални преживявания. Родителите се обадили за помощ на свещеник. Според докладите момчето (наричано по това време Роланд Доу, за да се защити самоличността му) и семейството му започнали да чуват драскащи звуци от стените и видели различни предмети да скачат по пода, когато момчето е в стаята. Притесненията станали още по-силни, защото всяка нощ леглото на юношата се клатело неудържимо.

Въпреки че може би е било по-добре да потърсят източник на въглероден окис в дома, семейството избира далеч по-съмнителния процес по пречистване и изгонване на демони и моли свещеника да остане през нощта. Свещеникът – за когото в останалите документи по случая се казва, че се е отнесъл скептично към събитията – го прави и става свидетел на драскането по стените, виещи се из стаята чаршафи и други мистериозни гледки. Божият наместник малко по-късно вика и семейния лекар.
Историята стига до пресата и тя залива вестниците с материали за момчето, което било „освободено“ от „дяволската хватка“ след 20-30 екзорсистки сеанса, направени от католически свещеник.

„Във всички, с изключение на последния, момчето избухваше в яростен изблик на крясъци, ругатни и произнасяне на латински фрази – език, който никога не беше изучавал – всеки път, когато свещеникът достигне кулминационната точка на ритуала“, пише по онова време изданието Washington.

В статиите фактите се прекрояват и доукрасяват и вече става дума за легла, летящи из стаята преди сеанса.

Идва книгата с преекспонираната истина, а малко-по-късно и зловещият филм.

Истинската история на Роналд Едуин Хънкелер е доста по-реална и тъжна. Роланд Доу (чието истинско име е Роналд Едуин Хънкелер) е израснал като проблемно момче в изключително религиозно семейство. Странните подробности – поне онези, които могат да бъдат проверени – се обясняват с лекота от някои свидетели. Един младши свещеник, който е бил свидетел на събитията, обяснява изненадващото изричане на латински фрази. Журналист, в интервю за Strange Magazin през 1999 г. пита отчето дали момчето е говорело на други езици, освен английски, по време на пристъпите си. Свещеникът отговаря – само латински, но обяснението на духовното лице е, че детето е повтаряло заучени в църквата фрази, нещо като имитиране на чуто.

Нямало реална промяна в гласа на момчето, нито пък някаква свръхестествена сила в тялото му. За движението на леглото отчето обяснява, че да, то наистина се е движело и добавя: „беше на колелца като всяко легло, когато се облегнах на него – се премести“.

Хънкелер успява да избяга от позора и хорската мълва благодарение на псевдонима, използван от вестниците по това време. Той дълго се радва на спокоен и успешен живот като инженер на НАСА. Умира от инсулт през 2020 г. на 86-годишна възраст. Хънкелер има принос в програмата Аполо. Работи в космическата агенция до пенсионирането си през 2001 г.

Въпреки успеха и нормалния си живот, той никога не се отървал напълно от чувството, че миналото му ще бъде разкрито.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви