Операция
Операция "хъски" - приятелски огън

За 82-ра въздушна дивизия на САЩ е сигурно, че вечерта ще мине без никакви проблеми. И скоро войниците от Тунис ще се намират на територията на Сицилия, за да започнат освобождението на Италия. Нощта е ясна, луната осветява всичко и след около 3-4 часа всички ще са на твърда земя. Операция „Хъски“ върви по план, нещата са под контрол.Някои от войниците заспиват спокойно, други следят с изключителен интерес появата на Средиземноморието и гледките от високо. Тези хора сякаш не отиват на война, а на екскурзия, поне това предрича полета им в началото. В някои от транспортните самолети има аромат на алкохол, смесен с добре познатия аромат на керосин.

Няма и много място за притеснение, преди около два дена американски и британски войници вече са успели да подсигурят южните брегове на Сицилия. Войниците във въздуха са на път да подсилят позицията и да започнат по-мащабната военна кампания.

След като Сицилия се появява на хоризонта, парашутистите са сигурни, че най-страшното е приключило, но колко само грешат.

Официално полетът трябва да е над приятелска територия и не трябва да има нито една вражеска позиция, която да произведе огън или да заплашва пристигащите подкрепления. Преди да последва скока, мракът и лунната светлина ще бъдат стоплени от трасиращи куршуми, които започват да се носят във въздуха. Транспортните глайдери, които нямат двигател, а използват силата на вятъра и тегленето на втори самолет, за застигнати от куршумите и без никакъв шанс да маневрират, летят право към металната стена. Простата мисия вече е истинска касапница.

Операция „Хъски“ трябва да бъде нечуван успех,

защото реално повечето войници ще са прескочили вражеската територия и с това ще преминат към настъпление, но изведнъж нещата се объркват. Това ще бъде един от най-смелите скокове на съюзниците, след като за първи път ще се извършва толкова мащабна операция. Преди да излети транспортната 504 група, единственото притеснения на командира – майор-генерал Матю Б. Риджуей е, че може да попадне на приятелски огън. Преди полета, именно той ще изисква пълен набор и гаранция, че неговите момчета ще прелетят над приятелски кораби и няма да бъдат обстрелвани.

Запознава се много ясно с маршрута и е в един от водещите самолети. Освен това иска гаранции, че нито един кораб няма да открие огън по преминаващите хора. Ясно е, че нито един моряк не може да бъде спокоен при грохота на тежки самолети над него. Флотата отказва да приеме това изискване, защото никой не може да бъде сигурен точно колко опънати ще са нервите на моряците по това време. Адмирал Андрю Б. Кънингам ще заяви, че неговите кораби трябва да бъдат готови да открият огън по всеки един самолет, който ги приближи. Поради това напрежение, Риджуей веднага ще припомни, че ако няма писмени гаранции, той просто ще спре операцията и няма да се занимава с тази операция.

Едва с натиска на Патън, флотата обещава, че няма да стреля.

Обещанието за безопасен 3.2-километров коридор по ширина е изпълнен. За да се избегне контакта с флотата се прави и по-сериозен заход от Тунис през Малта с рязък ляв завой и приближаване на Сицилия от изток.

На 11 юли Патън ще даде заповед на 504-та бригада да направи своя нощен ход, за да защити плажовете напред. Летище Фарело е било пленено и е безопасна дестинация. Операцията носи името „Маккал“ в чест на редник Джон Томас Маккал – 22 годишен парашутист, който умира в Северна Африка. В 8 часа и 39 минути сутринта, до силите в Тунис е изпратено съобщението

„Маккал, тази вечер носи своята бяла пижама.“ Операция „Хъски“ започва.

До флотата е изпратено нареждане да не открива огън по ниско летящи самолети от 11 часа вечерта до 12 часа и 30 минути.

Да се изпрати съобщението до всички дивизии е лесно на хартия, но реално се оказва, че декодирането не е толкова лесно, колкото ни се иска. Изпращането на съобщението е лесната работа, но декодирането е доста по-трудна задача. По време на десанта около една седмица по-рано, повечето предаватели са повредени. Около 6 часа и 35 минути сутринта, повечето малки лодки по брега са влезли в битка с вражеската авиация. По същото време Риджуей разбира, че някои от батареите не са получили информацията за прекратяване на стрелбата в определените часове. Едва около 6 без 10 в следобедните часове става ясно, че мисията ще се изпълни тази вечер.

Около 7 часа вечерта 144 транспортни самолета се нареждат на пистата и започва товаренето на около 2304 войника. Още в първите няколко часа има пуснати предупретиелни изстрели от няколко кораба, които сякаш са забравили, че трябва да бъдат мирни. С наближаването на Малта има повторно упражнение. По същото време и атаките на тежките бомбардировачи на Луфтфаве също оставят напрежение в душата на Патън. Армията и флотата винаги скача и е готова да открие огън, но след като мракът прикрива самолетите, най-големият му страх е, че при опит да се защитят от вражеските самолети, те най-вероятно ще стрелят и по собствените. Около 8 часа вечерта той ще откаже операцията, но за съжаление самолетите са във въздуха и са далеч от контакта за радио свръзка.

И Операция „Хъски“ започва да се обърква…

Около 9 часа и 50 минути вечерта или около час преди навлизането на транспортните самолети, Луфтвафе прави една от най-тежките си атаки срещу съюзническите позиции. Батареите започват да раздават комплименти от земята, докато корабите се раздвижват, за да не станат лесна цел на врага.

С пристигането на първите транспортни самолети в Сицилия около 10 часа и 30 минути, за съжаление малко по-рано от графика, преминават над американската територия на Фарело. Десантът е извършен без проблеми и всички успяват да скочат. Следващата група, която тръгва за захода, няма толкова добро посрещане.

Флотата и армията бъркат един от спускащите се самолети за немски и започва тежък обстрел. Едно ПВО е достатъчно, за да бъде последвано от всички кораби и други позиции. Стрелбата е изключително безмилостна. Бойците във въздуха също нямат особен избор, освен да гледат как брега лумва в пламъци, насочени към тях. Полковник Джеймс Гавин нарича това по-мащабна стрелба в небето и от фойерверките за 4-ти юли. За хората горе е по-черно преживяване – те са плъхове в капан.

Всеки следващ самолет е ударен още по-жестоко и без никакви брони и защити, повечето резервоари остават уязвими на неприятелския огън. Ударените самолети пламват веднага и повечето мъже започват да скачат. Няколко самолета се разбиват с овъглените трупове. Бригаден генерал Чарлс Л. Киран Младши също умира в самолета. Други самолети започват да хвърлят войниците на брега, докато флотата продължава да стреля по отворените парашутисти. Корабът USS Beatty стреля с 20-милиметрови оръдия и успява да свали един самолет, а след това осъзнава, че това са приятели и тръгва да ги спасява.

Някои самолети просто отказват да извършат полета и се връщат обратно.

Полковник Рубен Тъкър ще преброи повече от 1000 дупки по самолета си, някои други твърдят, че по тях е стреляно дори и след като са на 60 километра от брега. Около 8 самолета се връщат обратно, при това без да пуснат парашутистите си. Всички са на мнение, че над вражеската територия са били в по-голяма безопасност, отколкото над небето в Сицилия.

Онези, които успяват да кацнат на твърда повърхност, сега трябва да се борят с пристигащите патрули, които продължават да ги обстрелват. Същата вечер е имало заповед да се внимава за вражески части, които ще се опитат да ги нападнат. Някои войници крещят паролата, но никой не ги чува. Паролата е Юлс/Грант, но по това време повечето войници имат друга на земята Мисли/Бързо. Осъзнали, че повечето стрелят по приятелски части, повечето парашутисти просто се отказват. Полковник Тъкър скача на земята и тича към приближаващите танкове с надеждата, че ще ги спре да обстрелват хората му.

На следващата сутрин с изгряването на слънцето става ясно, че жертвите са колосални. 23 самолета са били изгубени и 37 са тежко повредени. 81 души са убити, 132 са ранени и 16 липсват. Междувременно пилотите са дали 7 жертви, 30 ранени и още 53 изгубени. Това ще е втората най-голяма грешка на американските части, защото първата ще бъде заслужена в Нормандия, когато приятелски бомбардировачи удрят грешните части и убиват около 111 души и раняват още 490.

Патън трябва да отговаря пред Айзенхауър

и още по-лошото е, че в този момент има лошото усещане, че ще бъде уволнен от армията. Риджуей също ще потърси американския президент, за да поиска обяснение и санкции за своеволията. Поради липсата на толкова опитни кадри, Патън запазва своята работа и никой не е наказан.

Нещо по-важно е, че по-късно ще разширят коридора на около 16 километра, защото заключението на експертите ще е, че при подобни мисии никой не трябва да лети над приятелските части. Разследването никога няма да открие кой е стрелял първи – наземните батареи или корабите. Транспортните самолети са имали жълти кореми и светлини, за да бъдат разпознавани от земята, но или не са забелязани или никой не ги е предупредил. Никой дори не е проверил какви са паролите между двете сили. Така или иначе броят на жертвите е достатъчен, за да се вземат мерки, които след това да бъдат отново нарушени. Приятелския огън се оказва най-свирепия бич, а американците определено са рекордьори.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви