През последните години усилията на държавите членки на ЕС се фокусираха върху опазването на екологията и намаляване вредите от климатичните промени. ЕС предприема действия в различни области, за да намали емисиите си на парникови газове и да подпомогне процеса по овладяване на климата.
Евродепутатите от ЕП фиксират своите усилия в налагане на зелените енергийни източници и програми за тяхното развитие. От BurgasNews разговаряме с българския евродепутат Петър Витанов. Той e в ЕП от 2019 година в групата „Прогресивен алианс на социалистите и демократите“.
Преди да стане за евродепутат, Витанов бе член на НС в Република България в периода 2017-2019 година. Роден е на 18 април 1982 година в град Сливен. Завършва висшето си образование в СУ „Климент Охридски“, а магистратура в „Нов Български Университет“.
В ЕП е член на „Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните“, „Комисия по транспорт и туризъм“ и „Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи“.
Господин Витанов, какво ново се случва в Европарламента?
Тук основно се работи и се създава една законодателна архитектура за ЕС. Тя се отразява на живота и бита на всеки европейски гражданин и всеки българин, естествено.
Европейският парламент се състои от 700 души. В него българските социалисти сме 5 човека, но за разлика от българския парламент, тук нямаме право на законодателна инициатива.
С една дума не може да правите, каквото Ви „скимне“?
Да, нещо, което може да се прави в българския парламент. Тук се съобразяваме повече или по-малко с предложенията, които идват от европейските комисии.
Да си дойдем на думата, когато заговорихме за комисии и решения. Нека поговорим за социално-климатичния фонд. Разкажете ни повече за него.
Според мен това е един от най-важните инструменти. Зеленият преход по същество е нова икономическа революция, която ще промени параметрите на европейската икономика. Тя няма да мине безболезнено и без пари. И понеже парите, които Европа предоставя, са крайно недостатъчни за извършване на подобна трансформация, много хора могат да бъдат ощетени.
Няма да давам определения дали зелената сделка е нещо добро, или лошо, но според мен, е нещо неизбежно. Води я желанието за справяне с климатичните промени. В Италия и Франция вчера бяха въведени извънредни положения точно поради тези причини.
Горещини от измененията на климата – пожари. Такива има и в Аляска. Засечена е температура от 62 градуса в Ню Делхи – Индия, и 57 градуса в Италия. Европа трябваше да вземе мерки в тази посока. Затова ние, европейските представители, въведохме принципа „замърсителят плаща“.
Този преход не трябва да е за сметка на бедните и най-уязвимите, като създава допълнителни икономически проблеми. Една от тези причини това да не се случи, е социално-климатичния фонд. Неговата цел е да компенсира само онези, които са потърпевши от разширяване на търговията, свързана с повишаване на вредните емисии.
Ние успяхме да се преборим той да бъде компенсаторен механизъм за онези, които са пострадали от зеления преход. Той е важен, защото е социален и действа като щит. Ние, като група настоявахме за създаването на такъв фонд.
Какво представлява социално-климатичния фонд като механизъм? Кои хора могат да се възползват от него и по какъв начин?
Голяма част от тези средства идват от сектора на търговия с емисии, от този на транспорта. Нещо, срещу което всички 17 български представители в европарламента бяхме против, защото да разшириш емисиите в областта на транспорта означава да бръкнеш в джоба на всеки българин.
Една допълнителна такса върху горивата, които и без това гонят 4 лева. Буквално ще стане непосилно. Предложението на комисията беше безскрупулно – да се обложи с такса областта на горивото. С други думи – цената на транспорта да се увеличи, цената на всичките хранителни продукти да се увеличат, а от там и сметките за отопление. Всичко е свързано, знаете.
Скочи ли горивото, скача всичко свързано с него. Впоследствие благодарение и на нашата позиция – против, се прие нещо половинчато. Ще се направи търговията с емисии в сферата на транспорта, но тя ще обхваща предимно публичния, а после частния транспорт.
Има едни мрежи – сейфти нет, които пазят от това да няма рязък скок на цените на емисиите. Ако има една продължаваща инфлация, това няма да бъде въведено. Ще се постави таван на цените на емисиите. Ще се създаде фонд, който ще позволи на държавите да разпределят средствата. А тези средства от своя страна да се разпределят в най-нуждаещите се сектори и сфери.
Кои се нуждаят най-много? Кои са тези сектори?
Домакинствата, хората, които са в риск от бедност. Също така и микропредприятията, които са до 9 души.
По какви направления могат да получат средствата тези, които попадат в групите на нуждаещи се?
По две направления. Първото е директна подкрепа от страна на държавата по посока на хората с ниски доходи. Даваш им средства, за да компенсираш повишената електроенергия, която заплащат. Директният съпорт е едната възможност.
Може ли да възникне проблем при директната подкрепа? От какво естество?
В крайна сметка социално-климатичния фонд е част от пакета „Готови за 55“, който е част от зеленото законодателство. Ще дадеш на един пенсионер 5 -10 лева повече, но няма да промениш начина му на живот. Ще покриеш по-високите разходи, но няма да води по-екологично съобразен начин на живот. Но поне средствата отиват при тези, които имат нужда.
Кажете втората възможност за получаване на средствата?
Това са различни инициативи и инвестиции, които някои хора да получават. И разбира се с някакво съфинансиране от страна на държавата и техните бенефициенти. Например – саниране на жилища с цел енергийна ефективност. Или да кажем подпомагане при закупуване на електрически уреди.
Това са хубави неща от една страна, но от друга си имат недостатъците. Хубаво е да си санираш апартамента, но колко бедни хора имат свои жилища. Ами те живеят под наем. Така подпомагаш наемодателя, а не онзи, който има нужда. От своя страна наемодателят ще вдигне цената, за да съфинансира инвестицията си. Това е проблем.
Както и това да дадеш на някой 5000 лева да си купи електрически автомобил. Добре, но кой беден ще си купи електрически автомобил!? Проблемът тук е, че много трудно можеш да намериш онези хора, които имат истинска нужда от тези средства. И така подпомагаш една средна класа, но пак има екологичен ефект. В крайна сметка държавата ще прецени на кой да отпусне 40% – директно подпомагане и 60% по инвестиции и инициативи.
От кога започва да функционира този фонд?
От 2024 година. Две или три години, след това, започва облагането на търговията с емисии. През 2028 година ще се направи оценка за ефективността на тези мерки, за да се прецени как да се действа занапред.
Искаше ми се парите да са повече, да дойдат от големите компании, от техните данъци, от транснационалните компании. В една част успяхме.
Кажете за колите и премахването на двигателите с вътрешно горене. В България нещата ще се случат доста трудно. Тук, в голямата си част, хората са обеднели и масово карат автомобили с ДВГ. Да не говорим, че и „втора ръка“.
Не мога да я разбера тази България. Сега се оказа, че сме против премахването на ДВГ до 2035 година. Какво пазим – Ферарито на италианците ли? Реното на французите ли? Или пък Дачията на румънците? Ние не произвеждаме коли – нищо!
Произвеждаме компоненти, но не и за ДВГ. От какво се притесняваме? Бъдещето е свързано със софтуера на електрически автомобили. Ние можем да бъдем фактор в този сектор. От екологична гледна точка, дишаме „най-лайнения въздух“, без извинение. София е най-мръсната, гадна и гнусна столица.
Живеем до 2 години по-малко от европейците. От всяка гледна точка ще спечелим повече, когато се създаде солиден пазар за електрически автомобили. Колкото по-солиден пазар се оформи в страната ни, толкова по-бързо ще се оформи и пазар за електрически коли „втора ръка“.
Така ще може и средностатистическият българин да се сдобие с едно или повече возила. В Румъния дават по 10 000 лева български пари, ако закупиш електрически автомобил и по 1800 лева, ако върнеш такъв за рециклиране. Икономическа политика e много умна и рентабилна.
Тоест, нов електрически автомобил излиза на румънците 15 000 лева. И българската държава трябва да направи повече за въвеждане им. Бъдещето е на зеления транспорт. За нас хората е по-добре. За планетата е по-добре. Това е бъдещето.
Добре, автомобили ще си вземем, но за батериите нищо не казвате? Електрическите автомобили се задвижват с батерии от литий. Как стоят нещата с тях? Доколкото е известно батерията съставлява 60% от цената на автомобила?
Да, литият поскъпна 26 пъти повече от началото на войната в Украйна. Преди войната обаче себестойността на батериите беше намаляла десетократно. През 2025 – 2026 г. цената на един електрически автомобил ще се равнява на цената на един конвенционален автомобил. Ще паднат и цените на батериите.
Какво правим обаче с цената на тока? Това няма ли да се окаже проблем? Скъп ток, вдигане на разход потребление, като се зарежда автомобила.
Ако минем изцяло на електрически автомобили, което едва ли ще стане до 2050-2060 година, повишаването на електричеството ще е само с 11%. Изчислено е. Нещата изглеждат сложни и непостижими, но това е бъдещето.
Големият план на Европа е да има тридесет завода за батерии. В България няма да има такъв, но в електрическите батерии са бъдещето. Това е пътят. Електрифицирането на транспорта.
Креативни форми за добиване на електричество. Инфраструктура за обслужване на електромобилите и т.н. След 4 години цената на електрическите автомобили и на ДВГ– автомобилите ще бъде еднаква. Цените на батериите, които съставляват 60% от цената на електрическия автомобил, ще паднат.
Бъдещето е на зелената енергийност. Трябва да го разберем и да свикнем с това. Технологиите се развиват с всеки изминал ден.
