Дебатът за разширяването на ЕС не е нов и не е от вчера. Към този момент европейското семейство се състои от 27 държави. Как ще изглежда ЕС, какви ще бъдат параметрите му след няколко години – това е основният въпрос, който предстои тепърва да се разглежда от Европейския парламент. Има ли потенциал и ресурс да се разшири ЕС? Въпросът касае източните държави – Украйна и Западните Балкани – Северна Македония и Албания. За всички предизвикателства, които предстоят да бъдат разгледани, прецизирани и решени, от BurgasNews разговаряме с Илхан Кючук – пратеник на ДПС в Европейския парламент.

Илхан Ахмет Кючюк е български политик от Движението за права и свободи и съпрезидент на партия „Алианс на либералите и демократите за Европа“. Той е член на Европейския парламент за втори мандат от групата на „Обнови Европа“.

Г-н Кючук, да започнем с въпроса – може ли ЕП да взема отговорни решения и да се справя със сериозни проблеми? Някак подобно виждане ни убягва през последните месеци.

 ЕП е доказал, че се справя с всякакви кризи. Не само икономически и политически, но и резултатите от тях. Например икономическо възстановяване на европейските общества след някаква криза.

Планувано ли е ново разширяване на ЕС? Накъде? 

Посока Западните Балкани. И на изток. Едни държави имат кандидати за преговори, които ще определят тяхното приемане. Една от тях е Северна Македония. Други са започнали тези преговори. Трети тепърва ще трябва да извървят процеса за насрочване на преговори. Това са Босна и Херцеговина, Косово.

Интересуваме се от темата около приемането на Украйна и Северна Македония. Какво ще ни кажете по нея?

Трябваше да бъде даден политически сигнал и Европа направи най-правилното нещо. Тя даде сигнал на Украйна, Молдова и Северна Македония, че принадлежат към пространството, наречено ЕС. Те искат да бъдат в ЕС и това е стратегически техен избор. И никой няма право да им налага да отиват там, където те не искат или да не отидат там, където те искат.

Първо за Украйна и Молдова. Ако те искат в ЕС, то трябва да покажат желание и да докажат, че притежават и уважават ценностите, налагани от него. Друг кандидат-член, който ще вметна в разговора, е Грузия.

Но там даването на статут е малко по-трудно поради чисто географски причини. Северна Македония получи статут за кандидат-член през 2005 година, но вече 17 години не е започнала преговорен процес. Надяваме се това да се случи. Това означава, че реформите трябва да са по-задълбочени, а ЕС ще има по-фокусирана политика спрямо нея.

Европа си взе поука от присъединяването на България и Румъния, където лъснаха недъзи, свързани с върховните принципи на законността и солидарността. Лъснаха и други недъзи, свързани с приемането на Полша и Унгария – пари срещу ценности.

Европа е загрижена за своите ценности, защото, ако не може да ги задържи вътре, в рамката на своя собствен съюз, много по-трудно ще е онази политическа сила или морален фактор, която да ги налага извън ЕС.

Възможно ли е по темата, свързана със Северна Македония, да бъде постигнат компромис?

Компромисът предполага двете страни да спечелят нещо, както и двете страни да загубят нещо. Тоест, двете страни трябва да намерят онова пространство, което  ги обединява. Или да продължат по един, или да продължат по друг начин.

Това предложение, което направи Франция, се дължи на опита на португалското и немското председателство. Това е най-доброто предложение. Кой може да направи по-добро – не знам. Разбира се, че ако го пише македонската страна, ще бъде добре за Македония. Ако го изготвя само българската страна, ще бъде най-изгодно за България.

Връщам се на идеята, че това е компромисно предложение, което е сложено на масата за решаване. Оттук нататък изходите са два. Единият е да се извърви цялата процедура в рамките на Македонското правителство.

Информацията ми е, че днес такова гласуване ще се проведе в Министерския съвет на Северна Македония. Има нюанси от това, което се говори в правителствата на България и Северна Македония. Трябва да се започнат междуправителствени преговори. На Македония да й се дадат гаранции, че ще получи това, което и е нужно от ЕС.

На България да се дадат гаранции, че ще се спазят условията, които е поставила на Северна Македония с договора от 2017 година. България е успяла да запази основните стълбове, фундамента на този договор. Има възможност да се върнем на масата за разговори по един много цивилизован начин с нашите съседи, и да забравим езика на омразата. Да възстановим доверието, което е доста похабено.

Ние трябва да си върнем авторитета пред европейските институции, където сме сочени като страна, спъваща развитието на ЕС. Ще имаме възможност да изгладим отношенията си със Северна Македония и Албания, които, между другото, си вървят в пакет. Как България ще даде светлина на Северна Македония, а на Албания – не? За мен лично, това е немислимо.

Значи всичко започва отначало и начисто? Така ли?

 Самият факт, че започваме отначало, не трябва да ни възпрепятства да вземем някои мерки за досъздаването на това доверие между двете държави. За развитието на доверието между нас и Северна Македония.

Всичко това ще мине през общи проекти, които включват – образование, култура, инфраструктура, дигитализация и др. Двете страни – България и Северна Македония, се познават много слабо. Показват го моите опит и практика като наблюдател в Северна Македония. Това се дължи на исторически причини.

Заслужава си да бъдат положени много усилия. Първите крачки са направени. За пръв път български университет разкрива филиал в Северна Македония. Това е Великотърновския университет.  Между две училища направихме проект. Пак между великотърновско училище и едно училище в Скопска община.

И там идеята е да се види България през погледа на македонските деца, както и Македония през погледа на българските такива. Много успешен проект и много креативен. След две седмици ще има семинар между журналисти от Скопие и България, които се интересуват много от темата.

Това е продължение на един разговор, започнал преди години – как България и Северна Македония да продължат ползотворния диалог. Това не ограничава разговора за миналото – той ще си върви. Но най-правилната отправна точка в преговорите с Македония, това са човешките права и свободи, които трябва да се зачитат.

Как върви политиката по разширяване на ЕС? Забавя ли се, или се забързва? Какви са причините и в двата случая?

Мисля, че политиката по разширяване се забави. Това се дължи на вътрешни проблеми, а и заради напускането на една голяма държава като Англия от него.

По отношение на ценностите в ЕС – няма ли да е пречка различната ценностна система на балканските народи и източните от тази на западноевропейските? Това няма ли да окаже локална съпротива на националното над глобалното?  Какви компромиси се предвиждат в тази посока или не е разговаряно по темата?

 Аз не виждам големи разлики между европейските, източните и балканските ценности. Критериите за влизане в ЕС са изпълнени, а за кандидатките има и копенхагенски критерии, според които навсякъде трябва да бъде едно и също.

Говорим за желаещите държави да се присъединят към европейското семейство. И в България, и в Сърбия, и в която и да е друга държава трябва да има солидарност за обичаите и културата на всички, но има ценности, които трябва да са общоприети.

Да, Европа отдавна не е онзи християнски съюз, който си представяме. Европа не е и съюз на нациите. Тя е пространство на гражданите. Ценностите в нея са онова мерило, което определя кой иска да бъде част от това пространство и кой не.

Но държави, които са встъпили в преговори за членство или са членове на ЕС, трябва да съблюдават и да се приобщават към политиката, водена от него, поне на 80%.

Например Сърбия. Тя застава между ЕС и Русия. Иска да е с Русия. После иска да е и в ЕС. Не може да бъде обаче и с двете страни. Ако Сърбия иска да бъде част от това семейство, защото ЕС е едно семейство, и да се ползва с благата на това семейство, то ще има определени очаквания от нея.

Това се отнася и за всички страни, членуващи в ЕС. Визирам Сърбия, защото тя е много гореща точка на обсъждане. Нейното желание да е в ЕС и същевременно с Китай и Русия, не отговаря на стандартите на европейското семейство.

Трябва да се покриват определени норми, стандарти, отговорности. Това се отнася за всички европейски държави и бъдещи кандидат-членки. Не може да има мерки срещу руската експанзия в Украйна, приети от ЕС, а Вучич, който иска Сърбия да членува в него, да казва, че неговият брат, Владимир Путин ще му даде евтин газ, докато другите изпитват недостиг в името на една човешка, хуманна кауза.

Или да взима маски против Ковид 19 от Китай, който нарушава систематично човешките права в свои региони, да ги дава на Северна Македония и да казва: „Ето ние сме братя и ви помагаме“. Това подкопава основите на ЕС. Сърбия, която стои на няколко стола, няма как да бъде член. Поне засега. Давам я като пример.

Как ще се решат въпросите с българите, които живеят в Сърбия и Северна Македония, а са под непрестанна опасност от насилствена асимилация? Виждаме, че в тези държави, които един ден ще бъдат членки на ЕС, има ясни индикации за нетолеранс към самоопределящите се за българи. Какви политики ще се предприемат в тази посока?

Българите в Сърбия заемат отношение в политическото и общественото пространство. Това го знаем. Проблеми, разбира се, че ще има. Едно е нещо да бъде записано на хартия, друго е да бъде реализирано в действителност. Изисква се усилие.

Медийно, обществено – говорители, които да търсят разговор как да бъдат близки народите и да има толеранс на различните националности в пределите на една държава. Не може хората да бъдат дамгосвани, отхвърляни и да се държат с тях пренебрежително за това, че са българи, да кажем.

Македонците не са го поставяли този въпрос като червена линия. По-скоро това е политическа реторика. Ще бъдат записани в конституциите и на Македония, и на Сърбия правата на българи, хървати, босненци и т.н.

Но от там нататък, как се спазват тези права е съвсем различно нещо. Трябва да се създаде политически климат. Иначе мнозинството винаги ще се налага над малцинството.

В стратегически интерес ли е на България македонците да бъдат част от ЕС?

 Да, аз мисля, че е в наш интерес да бъдат в ЕС.

Тогава нека първо впишат българите, като част от националността живуща в Македония в конституцията си. Това според мен ще е справедливо и ще тушира много разногласия. Не смятате ли, че е така?

Нека видим как ще еволюира тази тема в българското общество – и институционално, и като публично говорене. Каква беше първоначалната теза? Всички, които са там,  са българи. Тази теза отпадна.

Втората теза дойде – нека да бъдат вписани българите в македонската конституция, но когато Македония вече влиза в ЕС, т.е. в крайната фаза на процеса. Трети вариант е това да се случи преди започване на преговорите. Четвъртият вариант е този, който сега се случва по френското предложение.

Политическо говорене на междуправителствено ниво, конференция за започване процес на скрийнинг, а след неговото приключване за 2-3 години, да се впишат българите в конституцията.

Как ще се процедира с радикалите, които ще надигнат „вой“ срещу това решение? Едните – в Северна Македония, ще се противопоставят на вписването на българите в тяхната конституция, другите – в България, ще обявят, че се извършва национално предателство, като се признава, че македонците не са българи?

Вижте, радикали има и в двете държави. Това е неизбежно. И винаги ще има.  Те не искат да има добросъседски отношения. Ами те, ако са искали това, досега щяха да са на друг етап нещата.

Ако не са радикалите, отношенията щяха да са на друго ниво. Да не си затваряме очите, а да си кажем истината, че има политици и политически партии, които изградиха кариери само върху проблемите около тези въпроси. Има фактори, които не искат България и Северна Македония да имат добри отношения.

Говорим за тях, пишем за тях, външното влияние не трябва да се подценява на Западните Балкани. Ако България не иска да е ключов играч на Западните Балкани, ще се намери друг, който да бъде този фактор.

Не прокарвам теза, че правим отстъпки и сме в слаба позиция. Този, който определя дневния ред в едни разговори има силната позиция. България определя този дневен ред в разговорите с Македония. Нещата могат да бъдат решени по един цивилизован начин.

Радикалните елементи са някак нежелани и загърбвани от цивилизованите общества, които разчитат на диалог, сътрудничество, толеранс, взаимно зачитане и уважение. А най-вече – мирно съществуване и просперитет. Ние трябва да обясним, че в исторически план сме имали много общо с македонците. Имали сме обща история, минало и т.н. Ще бъде трудно и ще има много хора, които да пречат на процеса.

А македонците защо не искат да разберат това, което Вие сега обяснявате? Те просто, като чуят българин, се ужасяват.

Не се познаваме. Това е истината. Политическият наратив си е изиграл ролята през годините. Отдалечили сме се. Не можем в 21 век да привличаме македонците с историческо насаждане и натиск. Няма как да стане.

Ние може да ги привличаме с това, че имаме по-добро образование, по-добри пътища, по-добре сме устроени, по-малко корупция и пр.

Какво се случва с авиолинията между София и Скопие? Щеше да скрепи дружбата според Кирил Петков и неговия кабинет.

Няма как да сработи този проект. Той е неефективен. Три часа е пътят от София до Скопие. Самолет е скъпо и нерентабилно. С кола излиза по-евтино. Нито икономически е издържан, нито стопли отношенията със Скопие.

Кирил Петков направи това поради непознаване на темата, най-вероятно. Бил е подведен – или не зная, но нанесе най-големите щети на българо–македонските отношения със своите действия. Не е персонална атаката ми. Просто той не познава проблематиката, историята.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви