Какво се случва с душата след смъртта?
Какво се случва с душата след смъртта?

В първа част ви разказахме какво виждат, чуват и усещат хората, имали Преживявания, близки до смъртта (ПБС). Какво смята медицината, че се случва по време на такова преживяване. Разказахме и историята и ПБС на Джейни Смит. Сега предстои да надникнем в още едно такова преживяване,този път идващо от България. И в дълбините на идеята за реинкарнацията и безсмъртието на душата.

Българският журналист Пламен Григоров е един от хората, имали ПБС. Той не се притеснява от реакциите на другите спрямо неговите „странни“ разкази и говори свободно за това, което му се е случило в предаването „Знаците“. След поставена, уж безобидна, обезболяваща инжекция, той изпада в кома.

Какво се случва след това?
„Аз наистина усетих присъствието на Смъртта – разказва Григоров. – По-скоро я усетих като конете на Смъртта. Имах чувството, че съм завързан за четири коня и те ме разпъват в пространството. Виждах се вързан, както е било в действителност – разпънат на кръст за леглото.“

Вижда малката врата в стаята като врата към Смъртта. И споделя, че през цялото време на случката е бил много напрегнат. Не изпитвал спокойствието, за което говорят повечето хора.

Разказът му продължава така: „Един лекар влиза с голяма спринцовка и казва: „Днес е петък. Един от вас трябва да умре“ и се насочва към мен. Аз започвам да викам за помощ, с цялата си енергия, с ума си да се опитвам да избягам. И успях да задвижа леглото.“

Но вратата се оказва твърде малка и то се заклещва в нея.

Навсякъде цари мрак, но има „синева“ на прага на вратата.

През нея Григоров виждал мъртвите, които се движели нагоре-надолу. Всички, които са на прага на вратата, за да го посрещнат, са мъртви български писатели. Един от тях (Николай Петев, който в реалния живот също бил болен по това време) се приближава до него и му казва: „Пламене, ако изберат мен, ще ти дам нещо, което да занесеш обратно“.

Явно наистина са избрали него, защото Григоров го вижда как минава през вратата (умира) и се превръща в синева. След това пред журналиста се появяват три много високи (по 5 метра) човешки фигури – красиви, с много правилни черти. Те започват да му задават въпроси на някакъв странен, както си дава сметка по-късно, сякаш идващ от църковен орган език. В този момент осъзнава, че от отговорите на тези въпроси зависи съдбата му – дали ще живее, или ще умре. На сцената присъства и едно „енергийно невидимо същество“, което след отговорите му или казва нещо, или мълчи. Той знае, че това е съответната оценка на казаното от него. След комата Пламен не може да си спомни нито дума от своеобразния разпит…

От разказаните в първа и втора част истории (и хиляди, подобни на тях) ясно личи, че,

след като умрем, част от нас – някои я наричат душа, други съзнание, трети енергия и т.н., остава жива.

Идеята за прераждането на душата
Реинкарнацията (прераждането на душата) е философска и религиозна концепция, според която след като даден човек умре, душата му го напуска и продължава пътя си напред, за да се прероди след време в нова биологична форма. Смисълът на прераждането е във всеки от животите си да придобиваме различни опитности и нови знания, които да издигат душата ни все по-нагоре, докато най-сетне достигне крайното си „освобождение“ и спре да се преражда. Идеята за реинкарнацията разглежда душата като безсмъртна, а материалното тяло само като временен неин дом, който е нетраен и се износва, достигайки физическия си край.

Какво означава реинкарнация?

Самият термин реинкарнация идва от латински и буквално се превежда като „влизане отново в плът“.

Влизайки в ново тяло (на човек, животно, растение или друго живо същество), хората автоматично забравят историята на миналите си животи. Душата пази тази информация, но тя е недостъпна за съзнанието.

Днес идеята за прераждането на душата надхвърля границите на източните религии, за които е характерна, и се превръща във все по-разпространено виждане на езотериците (и не само!) по целия свят. Една теория твърди, че дори в християнството, което принципно отхвърля концепцията за реинкарнацията, тя съществува. Че възкресението на Христос, случило се три дни след смъртта му, е един вид прераждане, макар и в същото тяло – завръщане на духа в материята.

В последните десетилетия много популярни станаха и т.нар. регресии. Регресията представлява вид хипнотична техника, чрез която можем да си спомним един или повече от нашите минали животи.

Освен философията и религията, науката също от години изучава феномена душа и се опитва от всевъзможни гледни точки да изясни въпроса за нейното съществуване и безсмъртие.

Д-р Стюарт Хамероф, американски анестезиолог и университетски професор, заедно със сър Роджър Пенроуз, математик и физик, след като години наред правят проучвания и разглеждат душата през призмата на квантовата теория, категорично заявяват: „След като хората умрат, душата им се връща във Вселената и тя не умира“.

Макар че за тях душата не е точно това, което означава за езотериците, а

е чиста квантова информация, съдържаща се в микротубулите в мозъка,

все пак крайното пренасяне на енергия извън тялото (или в отвъдното) като процес е същото.

„След смъртта – казва Рудолф Щайнер – човешкият дух минава през един период, когато душата отхвърля наклонностите, които я привличат към физическото съществувание, за да се подчини вече само на законите на духовния свят и да освободи духа.”

Известният психолог и психиатър Карл Густав Юнг пък напомня: „Парапсихологията вижда научнообосновано доказателство за продължаване на живота след смъртта в това, че мъртвите се появяват – като призраци, духове или чрез медиуми – и споделят неща, които са били известни само на тях“.

Както по света, така и у нас има редица учени и изследователи, търсещи отговора на въпроса какво е душата и какво се случва с нея, след като земният ни път приключи.

Един от големите примери за изследване на пътя на душата след смъртта е работата и книгата на проф. д-р. Дечко Свиленов „Живот след смъртта“. Тя се базира на разказите на хора, изпаднали в клинична смърт, след което са реанимирани, и имали ПБС. В свое интервю дългогодишният служител на БАН споделя:„С две думи, медицинската наука казва, че човек притежава душа, която продължава да живее след биологичната смърт.“.

Какво мислят скептиците?

Скептиците и някои медици обаче вярват, че преживяванията на прага на смъртта не са нищо повече от истории, създадени от собственото ни въображение. Колкото до самата идея за прераждането на душата – за тях това е просто една човешка илюзия, която подклажда надеждите на хората, че със смъртта животът им няма да приключи и част от тях ще продължи да съществува. Преди няколко години професорът по космология и физика в Калифорнийския университет Шон Карол обяви в свое интервю, че „животът след смъртта е невъзможен заради физичните закони“.

Няма как обаче такива думи да бъдат приети от милиарди „обикновени” хора и много учени по света, които продължават да вярват в съществуването и прераждането на душата и в това, че има смисъл да сме тук и сега!

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви