Бургаският апелативен съд взе мярка за неотклонение “домашен арест“ спрямо Руси Б., издирван с Европейска заповед за арест /ЕЗА/ от съдебните власти в гр. Анкона, Република Италия.

Въззивната инстанция намери жалбата на защитата за основателна и отмени определението на Окръжен съд – Бургас, с което на исканото лице е била взета най-тежката мярка за неотклонение “задържане под стража“.

Мярката за процесуална принуда ще се изпълнява на домашния адрес на Руси Б. в гр. Бургас чрез средствата на електронно наблюдение, по предвидения в закона ред.

Европейска заповед за арест е издадена от Държавна прокуратура към Съда в гр. Анкона – Дирекция по изпълнение на наказанията, гр. Анкона, Република Италия, на Руси Б. във връзка с влязло в сила през 2013г. съдебно решение, с което на българския гражданин е наложено наказание 5 г. и 3 м. лишаване от свобода.

Наказанието е за извършено от него едно престъпление, а именно улесняване и незаконно влизане и пребиваване, тъй като през 2012 г. в гр. Анкона, с цел да извлече облага, дори и косвено, незаконно превозил със собствения си автомобил двама чужденци с иракско гражданство на територията на държавата и представил по време на проверка за самоличност пред гранична полиция фалшиви документи за самоличност.

Целта на мярката за неотклонение в това производство е единствено обезпечаване присъствието на лицето по време на производството за разглеждане на ЕЗА.

В тази връзка въззивната инстанция намира, че целта може да бъде постигната и с вземането на по-леката по тежест мярка за неотклонение, а именно домашен арест, която също представлява значително ограничаване на свободното придвижване и обезпечава правомерното поведение на исканото лице по време на това производство.

В определението съдът се аргументира с наличните доказателства по делото. Исканото лице сам се е явил пред полицейските органи, след уведомяване и извършване на проверка в дома му в Бургас.

От тук се налага извода, че не се е укривал от органите на реда и не е предприел действия, с които да цели избягване на наказателна отговорност. Руси Б. има постоянен адрес у нас, развива трудова дейност с ангажирани лица на трудов договор, които осигурява.

Не без значение са и полаганите грижи за възрастната му майка, която е с няколко заболявания, с увредено общо състояние.

От влизане в сила на присъдата до момента /9 години / не е търсен за изтърпяване на наложеното наказание, като съдът посочва, че адресът му е бил известен на италианските власти.

До момента той не се е укривал, не е възпрепятствал и осуетявал протичането на наказателното производство, т.е. поведението му не е било неправомерно.

В случая въззивният съд приема наличието на събрани достатъчно доказателства, които убеждават съда, че исканото лице ще бъде успешно мотивирано и възпряно да не се отклонява от адреса на обичайното си местопребиваване в Република България – Бургас до приключване на производството по ЕЗА, с вземането на мярка за неотклонение „домашен арест“.

Определението на Апелативен съд – Бургас е окончателно.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви