Наум Тюфекчиев - професионалният атентатор
Наум Тюфекчиев - професионалният атентатор

Денят е 25 февруари 1916 година, в 19:30 ч. на улица „Регентска“ проехтяват четири изстрела. Жертва на покушението е известният оръжеен търговец и майстор на бомболеенето, българинът от Ресен Наум Тюфекчиев. От 1891 година няма голям атентат или покушение, в които да не е замесен. Застига го съдбата, която самият той подготвя за толкова много хора.

Но кой всъщност е той? Роден в Ресен през 1864 година, Наум е майстор оръжейник, завършил в Лиеж, Белгия. И отдал се на зловещия си занаят да лее бомби и да сее смърт. Съдейки по фамилията му, е потомствен оръжейник. Името му е замесено в убийствата на финансовия министър Христо Белчев, на българския дипломат в Цариград д-р Георги Вълкович през 1892 година. Замесен е и в убийството на бившия министър-председател Стефан Стамболов през 1895 година. И още – в редица атентати или опити за атентати в навечерието на Балканските войни и на Първата световна война.

На 15 март 1891 година в София, по време на разходка в центъра, е застрелян финансовият министър Христо Белчев. Той става жертва на заговор, целящ убийството на министър-председателя Стефан Стамболов.

Начело на заговора са изгоненият от България Димитър Ризов, Наум Тюфекчиев, Кръстьо Ножаров.

Участват още братята на Тюфекчиев Никола и Димитър (Денчо). А като извършител е включен и Михаил Ставрев, останал в българската история под името Халю.

Заговорниците проследяват Стамболов, който обича да посещава кафе-сладкарница „Панах“, обикновено в компанията на някой от министрите си. Вечерта на 15 март Стамболов и Белчев излизат от „Панах“ към 20 часа и се отправят на разходка по ул. „Левски“. Халю и Никола Тюфекчиев нападат, но Стамболов е пъргав и готов за такова нападение и умело се съпротивлява, а Белчев хуква да бяга. Денчо Тюфекчиев мисли, че бягащият е именно Стамболов и го застрелва.

Групата атентатори се разбягва, а другите участниците в заверата се пръскат в различни страни. Денчо остава в София, а Наум се озовава в Русия. Денчо е измъчван до смърт, но не издава нищо. Стамболов е бесен и знае, че зад покушението стоят Ризов и Ножаров, които са в Сърбия. Искането за екстрадиция от българска страна не е уважено, Сърбия се опитва да им осигури алиби, а междувременно двамата заговорници се опитват да избягат в Русия през Румъния, където са арестувани. След силен руски натиск, подплатен и със сериозен подкуп от 4000 златни франка, двамата са освободени от ареста и заминават за Русия. Наум е осъден задочно.

Той се установява в Одеса и минава на действителна руска служба – като част от политическата агентура на руското имперско Външно министерство. Още през ноември 1891 година отива в Цариград, снабден с паспорт на името на Иван Христов и подготвя почвата за убийството на една влиятелна фигура – доктор Георги Вълкович, български дипломатически агент в града.

На 8 февруари 1892 година изпратените от Тюфекчиев убийци Дражев и Орловски пристигат в столицата на Османската империя.

Орловски търси съдействие от руското посолство, но не го получава. На 12 февруари те смъртоносно раняват българския политически деец, който няколко дни по-късно умира от раната си. На следващия ден Дражев и Орловски отиват при посланик Нелидов и той им дава документи, издадени уж на 12 февруари и така с руски кораб те отплават от Цариград.

Убийците са възнаградени за делото си с по 100 рубли, а с цел да мине време и да се уталожи избухналата дипломатическа буря Тюфекчиев е изпратен в Симбирск (днешен Уляновск) и му е осигурена държавна издръжка. Изкупителна жертва стават други хора, а самият Наум получава задочна присъда от 15 години затвор, която не е потвърдена от султана.

Жадният да отмъсти за смъртта на брат си Наум Тюфекчиев се завръща в България след падането на Стамболов от власт през 1894 година. Въпреки присъдата му от 15 години, издадена в Цариград, никой не го търси и той ходи съвсем свободно из София. На 14 април 1895 година Стефан Стамболов връчва на немския журналист Рихард фон Мах запечатан плик с молба пликът да бъде отворен след смъртта му.

Пликът съдържа писмо, известно в българската история под името „Кроежа за убиванието ми“, написано собственоръчно от Стамболов на 16 март същата година. В краткия текст името на Наум Тюфекчиев е споменато цели 8 пъти. Стамболов посочва него и политика Григор Начович като двигатели на подготвяното убийство. Според Стамболов полк. Рачо Петров знае за заговора, за заговора знае и цялата столична полиция. Според него княз Фердинанд е вдигнал кръстоносен поход за убийството му.

Шайката на Тюфекчиев е събрана в „Ючбунар“ и Стамболов указва с удивителна точност имената на хората, които ще го нападнат привечер на 3 юли същата година. Това са печално известните Боне Георгиев, Халю и Талю.

Жестоко сечен, Стамболов издъхва в 4 сутринта на 6 юли.

На следващия ден българската делегация в Петербург е приета от новия император Николай II, започва възстановяването на отношенията между Княжество България и Руската империя.

Тюфекчиев е арестуван, а физическите извършители успяват да избягат. Както е предвидил и Стамболов, Тюфекчиев е оправдан поради липса на доказателства. Негов адвокат е доктор Стоян Данев, станал по-късно неколкократно министър-председател. Прокурор по делото за убийството на Стамболов е друг бъдещ премиер – Александър Малинов.

До 1896 година бомболеярната на Наум Тюфекчиев е основен доставчик на бомби за македонските комитети, но Христо Силянов споменава, че той спекулира с почти монополното си положение, което кара Гоце Делчев и Гьорче Петров да се откажат от услугите му.

През XX век професионалният заговорник сменя господарите си. Има сведения, че той се сближава с водачите на Младотурския комитет след Младотурската революция от 1908 година.

През май 1912 година съдейства на група атентатори, изпратени от османската тайна полиция, за да убият руския император Николай II и българския цар Фердинанд.

Атентатът е осуетен от офицера от тайната полиция Исмаил Хакъ бей – българина Георги Парталев.

През 1915 година една от бомбите, предназначени за този атентат са използвани в друг атентат, замислен от ръководните кръгове в Цариград. В 1 часа на 1 февруари 1915 година адската машина избухва в Градското казино, в което се провежда традиционен благотворителен бал.

Загиват 4 души и са ранени 8. Сред загиналите е поручик Никола Бояджиев, син на генерал Климент Бояджиев, и една от дъщерите на генерал Иван Фичев. Главно действащо лице сред атентаторите е отново Наум Тюфекчиев, който за услугите си получава 10 000 турски лири (227 000 златни лева), той избира и мястото на атентата. Атентатът цели България да се присъедини към Централните сили, като се насочи вината за атентата към Сърбия. Тюфекчиев дори участва като експерт по бомби в разследването на атентата.

Година по-късно по нареждане на Тодор Александров Наум Тюфекчиев е застрелян пред дома си. Извършител на покушението е Туше Скачков. Така завършва животът на най-известния терорист в историята на Третата българска държава, ръководител и участник в атентати и покушения над 25 години, агент на две чужди разузнавания.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви