Антоан Николов

Що е то журналистика? Научната дефиниция гласи – „Практиката на събиране, анализиране и интерпретация на информация“. Не напразно е  наричана „четвърта власт“, защото тя умее да образува общественото мнение. Журналистите трябва да са коректив на властта. Те са властта, която трябва да брани обществените интереси. Но така ли е днес? Има ли го този плам в очите? Има ли го желанието да промениш света, чрез силата на словото?

По темата от BurgasNews разговаряме с дългогодишния ни колега от Българската Телеграфна  Агенция (БТА) –журналистът  Антоан Николов. Повече от 15 години той е на „журналистическия фронт“, като нито за миг не е отстъпил от принципите на журналистическите практики.

Антоан, има ли цензура в медиите в България или по-скоро автоцензура? Защо?

Ние в БТА нямаме право да интерпретираме, а само предаваме събитията. Ние сме агенция.

По принцип, когато пиша авторски материал го правя спрямо фактите, които са се случили. Този каза, другия рече и така нататък. Но преди да ида в БТА, съм работил доста дълго като журналист и  в други медии. Мога да кажа спокойно и чисто сърдечно – Да, има цензура! Това е спрямо, който плаща. Както е казано – Който плаща, той поръчва музиката.

Вие например, можете ли да задавате въпроси по някаква тема, без да се притеснявате, че това може да Ви струва работното място?

Аз мога да задавам неудобни въпроси и го правя. Моят ресор е енергетика, а енергетиката си е чиста политика. Ние в БТА не щадим никого. Колегите, наблюдавам  – също работят на този принцип – Слава Богу! Придържаме се към всички правила на журналистиката и работим екипно. В смисъл, че сме единни, всеки си върши своята работа, но държим да я свършим, както трябва. И така ще бъде.

Защо в нашите медии все още преобладава отрицателната новина? Вижте, как в САЩ и в Европейски държави възприеха концепцията да се предлага на първо място положителната новина? Дали защото в България няма положителни новини, или защото се спазва журналистическия принцип добрата новина е лошата новина?

Наистина е така, но за съжаление и хората търсят това. Дали има отрицателна, или положителна новина е спрямо икономическото състояние на страната. Когато хората са по-бедни и нещастни, предпочитат да чуват лошите новини.

Ще ме питате Защо? Защото, така или иначе те не са щастливи в своите домове и предпочитат да виждат и другото нещастие. Това един вид ги успокоява – „Виж, не съм сам“. Моята преценка е такава. Отрицателната новина не липсва и в Америка. Факт са и в тяхното общество. Виждате, че там много често се случват тежки престъпления – масови убийства, серийни убийства. Но при тях се приема тенденцията да се представят преди всичко положителните новини.

И в други европейски страни се прави това. Вече се изтърка и омръзна на хората да слушат само негативизми. Но ние се движим с едно десет години по- назад в правенето на новини от тези държави. Движим се едни десет години след развитите страни от към медийна среда.

Това с отрицателната новина преди 10 години вървеше при тях, но се изтърка. Сега е тук на мода. След 10 години, дано да е по-рано, и тук ще се изтърка. На хората ще им писне да слушат само глупости и гадости. Имам много приятели и познато още сега, които нямат телевизор в тях. И то само защото не искат да слушат новини.

Как и дали може журналистиката да остане наистина независима?

Всичко е въпрос на финанси. Ако дадена медия успява да се самофинансира, тогава може да стане независима. Истината е, че този, който плаща, има право да има някакви изисквания. Не е задължително да е само пoлитически зависима или лява и дясна. Ако собственикът е строителен предприемач, то може да изисква от журналистите да пишат повече на такава тематика.

Когато медията е финансово независима  – това няма как да се случва. Но има друг момент. Това много трудно може да се случи, защото навремето медиите генерираха по-лесно средства, рекламирайки различни рекламодатели. Сега не така, защото Гугъл, Фейсбук, социалните мрежи се използват, като по-евтин и масов източник за реклама.

Много е трудно самофинансирането. Ако успее медията да се самоиздържа, като сама си изплаща заплатите – няма да има финансов фактор, който да влияе върху нейната насоченост.

Какво мислите за предложението за такса медии?

Не, не е изпълнима, защото информацията е безплатна. Не може който и да е човек да го заставиш да плаща за информацията. Информацията е безплатна, но хората трябва да видят и преценят за себе си, коя информация всъщност търсят. Дали истинската или клюката и фалшивата. Тук е тънкият момент, по който медиите могат да си спечелят финансова свобода.

Когато започнат да доставят повече достоверна и истинска информация, от колкото клюки жълтинии и глупости. Но да изискваш да ти плащат, когато е право на всеки да бъде информиран – не е редно. Информацията е безплатна. Тепърва тя ще става още по- безплатна и още по- достъпна. Всеки иска да бъде журналист, което започва да сваля нивото на журналистиката.

Нека поговорим точно по този въпрос! Изместват ли социалните мрежи и канали телевизиите и  журналистите? Наблюдава се тенденция новините да се подбират, чрез мониторинг на различни интерактивни мрежи – Фейсбук, Тик-ток, Туитър? Една статистика сочеше, че все по- малко хора гледат телевизия.

Да, това ме връща и на първия ти въпрос. Изместват ги, защото хората могат сами да си инициират какво да гледат, какво да слушат и четат. Обаче големият проблем е, че хората не знаят, че в социалните мрежи една огромна част от информацията е неистинска и фалшива. Друга част е умело манипулирана. Те няма как да го знаят, защото не са специалисти.

Буквално фалшивите новини са в социалните мрежи. Много хора, които не са достатъчно добре образовани, не могат да подберат и пресеят истинските новини от фалшивите. От там се получава изкривяване в зрителите на втората медийна група, която е социалните мрежи.

Това изкривяване на действителността играе дори на нивото на журналистиката, какво остава за обикновения човек, който е дезинформиран и объркан. Според мен, там трябва да има един филтър, говорим за социалните мрежи, който да пресява за хората фалшивите новини от истинските. Всеки сега може да е източник на новина.

Все пак журналистиката прави новини от материали в социалните мрежи. Ето, всеки един политик от министър-председател до депутат, че и президентът, имат профили и публикуват в социалните мрежи. Ние, журналистите, ползваме тези платформи за информация, но ние знаем как да ги използваме и да създадем обективна информация, защото сме специализирани в тези области. За обикновения човек това не е ясно.

Да, забелязва се изместване на политическото говорене в социалните мрежи. Все повече политици си правят собствени канали, страници, излъчват на живо. Какво мислиш по въпроса? Георги Лозанов ми беше казал, че това говорене е несериозно и в тяхна вреда, защото в тези мрежи разговорите са обикновено за маса. Какво е твоето мнение?

Моето мнение е, че на политиците така им е по-лесно, защото с един пост във Фейсбук могат да кажат какво мислят, но реално там няма дебат. Те на това разчитат. Пускат техните си мнения и идеи, обикновено през пиара си, но по този начин се губи дебата.

Дебат се води на четири очи. Очи в очи. Не може един дебат да се води в социалните мрежи. Той трябва да се води в директна комуникация – телевизия, радио, телефон. Това е много несериозно с политическото говорене в социалните мрежи, както не е добра тенденция. Това е все по-честа практика и по света. Не е правилно и тази тенденция трябва да се обърне в полза на това, което беше на времето. Дебати, диспути, в които гледащите ги предопределят, кой ще спечели, кой лъже, кой е прав и кой крив. Точно това трябва да се върне тук.

Има едни наченки. Ето, БНТ беше организирала едни дебати между кандидат-президенти за изборите. И това е правилният начин. А тези с Фейсбук и социалните мрежи не трябва да се ползват от политици. Те трябва да използват медиите. Ние сме транслатор на това, което обществото иска да чуе. Другото си е чиста проба манипулации.

Тезата на Маршъл Маклуън за „самоампутацията” на човешката природа, в резултат на технологичните медийни промени е приложима с пълна сила и по отношение на  подмяната на традиционната журналистика с „ние журналистиката”. Новата журналистика е журналистика без журналисти, в която, с помощта на технологиите, всеки общува с всеки. По този път се оформя вече общественото мнение, създава се ново мрежово гражданско присъствие. Това как ти се струва и звучи – налудничаво или плашещо?

Това е нереално! Категорично! В крайна сметка журналистика без журналисти – няма как да стане. Няма как без журналист да се отрази каквото и да е било. Винаги журналистиката ще бъде с журналисти – няма как да бъде по друг начин.

Липсата на професионалния журналист се чувства доста осезаемо по отношение на отговорността към поднасяната информация и изразяваните позиции. Дали е дошъл краят на журналистиката, която познаваме и журналистическите ценности ще се разполагат истински само в полето на равностойния диалог, на многостранното говорене? Или журналистиката се зарази от социалните мрежи и възприе техния подход на пристрастност, за да бъде интересна?

Проблемът на журналистиката не е само в нея. Ако се върнем на първия въпрос, пак ще кажа, че нивото на журналистиката в България е на едно сравнително добро ниво. Защо го казвам? Защото е световно доказано, че, за да има „четвърта власт“, първите три власти трябва да са наред. Не може да искаме „Четвърта власт’ да има читава, а първите три да ги няма. Какво ни е наред в държавата, че искаме и журналистиката ни да е добре!? Затова и се получават тези изкривявания за които говорихме.

Ако държавата е в едно добро състояние, тогава ще има и силна журналистика.

Заплащането на журналистите да вземем. То не е адекватно. Просто е безобразно. Много колеги се отказват да практикуват професията и сменят сферата на работа. Много качествени кадри напускат сферата по тази причина, което е добре дошло за управляващите. И няма как да искаме качество на журналистика, когато насреща не се предлага нормално отношение. Пак ще се върнем на цензурата, за тези които плащат  и създават тази цензура. Те не плащат достатъчно, за да изискват това от журналистите.

Ние, журналистите, правим в повечето случаи много повече, отколкото заслужават собствениците на медии. Едно уточнение ще направя – има журналисти, които работят изключително некачествено. И някои го правят нарочно и целенасочено.

И тук идва моментът да кажа за регулацията на медиите. То няма такава регулация. Нито СЕМ, нито който и да е регулатор следи, дали дадена медия излъчва жълта информация, чисти клевети, обвинения и оценки.

Никой не следи и не наказва тези медии. Тогава какво трябва да се случи – ние журналистите ли да определяме правилата!? Ами няма как да стане! Има си много ясно написани правила и критерии по които да работи журналистиката. И достойно заплащане на труда, защото не може без пари да търсим качество.

Може да се хванем и за образованието. Как да искаме качествени журналисти, когато самата образователна система не е качествена!? От къде да излязат? Няма от къде. В обществото ни се забелязва, че все повече млади хора не говорят правилен български език. Ние искаме да пишат на български.

Антоан, какво мислиш за по-малките, така наречени „нишови медии“? Какво трябва да се направи, за да се подпомогнат? Да си кажем честно, че там останаха и работят наистина качествените журналисти.

Според мен, както вашата медия е разположена в Бургас, община Бургас да им подпомогне. Има и може да стане по най-различни проекти. Така може да сте взаимно полезни, както вие на общината, така тя и на вас. По начин, без общината да иска да сте и пиар агенция, да ви подпомага финансово, за да може да работите спокойно.

В същото време няма да рекламирате нейната дейност, но ще намерите възможности да сте си взаимно полезни. Общината организира събитие – вие го отразявате свободно. Тук подчертавам – свободно! Това, че тя ви подпомага, не означава, че сте и пиар агенция.

Ние и без това вършим тази дейност отразявайки събитията на общината и не само на нея. Но, ако се стигне  до сериозни критики към тази община, която ни финансира, нали се сещаш, че някой си някъде из канцелариите може да каже – „Спираме им финансирането! Тия много ни награбиха. Ще пренасочим финансирането към друга, „наша“ медия. И какво правим в този случай?

Ето тука идва тук тънкият момент, който трябва да се уреди с предварителен договор. Вие ще пишете, каквото трябва и без да жалите нередностите. Ще критикувате и разобличавате независимо, дали ви финансират или не.

Какво мислиш за журналистическа заплата от 800 до 1000 лева? Нещата не зависят само от собствениците на медии. В много случаи самите те и да искат, няма от къде да извадят пари за достойни заплати. Говоря за по-малките медии. Голяма част от финансовите потоци се насочват към големите медии?

Така е. Няма как да се изисква качествена журналистика при тези заплати. Но въпреки всичко колегите я правят – факт! И като казах – хората вече не искат да работят тази професия за голяма радост на тези, които  треперят от тях. Много колеги, които учат в университетите, ако четат или им кажем това нещо, ще кажат – Боже, ние защо учим толкова много!? За какво!?

Ето, и в София заплатите не са кой знае, колко по-високи. Да, по-високи са от тези пари, за които говорим тук, но не са с огромна разлика. Това е смешно и  гадно. Това е позор! В Бургас, Варна положението пак е по-добре, казвам по-добре, въпреки че не е. Ами в другите населени места из вътрешността на страната!? Колегите работят направо за смешни пари. Това е безумие! Това не може да продължава така.

Журналистиката е огромно изкуство и тънка наука. Тя е творчески труд. Това не е да занесеш две щайги домати и да си тръгнеш. Журналистът си е журналист 24 часа в денонощието. Ако се случи утре нещо, като войната в Украйна – тя се случи рано сутринта. Журналиста става и отива на фронта да отразява. Той е навсякъде. Журналистите в България работят за заплати, за които реално няма никой да работи.

Какво мислиш за закон, защитаващ журналистите от физически посегателства? Трябва ли да се приеме закон, според който, всеки вдигнал ръка над журналист – влиза автоматично в затвора с ефективна присъда, защото е вдигнал ръка срещу демократичните принципи и свободи на обществото?

Според мен, трябва да се приеме такъв закон, защото много често има и заплахи срещу журналисти. Най-вече срещу криминалните журналисти, но тъй като съвременния журналист е вече мултифункционален, всички попадат в това число. Има бити и нападани журналисти. По време на протести се е случвало да бъдат бити журналисти.

Ние сме винаги на вълната на конфликта. Същото важи и за военните кореспонденти. Тези, които ходят да отразяват военни действия. Те почти по никакъв  начин не са защитени. Медиите ги пращат – Отивай! Да, ама гаранциите за живота на този журналист, какви са? Ето, по време на кризата с Ковид 19. Кой беше на първа линия – лекари и журналисти.

Трябва да има защита задължително! Правно регламентирана, защото по този начин ще се внесе една тежест на журналиста. Журналистът изгуби тежест в последните години. За това и ние сме си виновни. Защото ние, като част от обществото и цялото общество, сме виновни за положението, в което се намира държавата ни днес. Кризата в обществото е навсякъде. Тя не е само в журналистиката.

Кой трябва да внесе това предложение? Журналистическата гилдия е разделена на групички. Не е единна, както е било преди години. Кой да го направи?

Не е единна. То самото общество не единно, как гилдията ни да е единна. И затова, че не е единна – отношението към нас, журналистите е такова, каквото е сега и го обсъждаме. Много колеги работят под натиск, много се поддават на този натиск и много колеги допускат сами да бъдат мачкани.

Това се случва заради липсата на адекватно възнаграждение, липсата на морал, но и заради болното ни общество. А предложението за закон, който да защитава осторожно журналистите, трябва да се внесе по предложение от колеги в НС. И вярвам, че такъв закон ще мине лесно. Ако наистина сме демократична държава.

Интервю на Янчо Николов

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви