Монголите разбиват русите при Калка
Монголите разбиват русите при Калка

Мнозина историци определят битката при река Калка като повратно събитие за историята на Киевска Рус. Сражението се превръща в първия мащабен сблъсък с новия за русите противник – монголите.

През 1097 година в град Любече се събират руските князе, за да се опитат да прекратят постоянните дрязги помежду си и да се обединят срещу неспиращите нападения от куманите. Любеческия съвет завършва с решението, че „всеки княз да управлява своите си земи“. Но това на практика означава край на единната Киевска Рус. Появяват се голям брой по-малки държавици, които съвсем откровено враждуват помежду си.

За кратко този процес на феодално разпадане е спрян или поне забавен от Владимир Мономах и сина му Мстислав I Велики. Те успяват до известна степен да укрепят властта на киевските князе. Но след смъртта на Мстислав I през 1132 година, Киев бързо започва да губи политическото си влияние. Близо век по-късно, към 1223 година, дори и хронистите от онова време пишат не толкова за „Рус“ като държава, а за „земите руски“.

До голяма степен процесът на раздробяване на руските княжества се дължи и на липсата на сериозна външна заплаха. Печенегите и куманите в началото са същинска заплаха за Киевска Рус. Но постепенно и те западат и вече не представляват реална сила.

И докато древноруската държава се разпада на отделни княжества, на изток се появя нова сила – Монголската империя. Създателят ѝ – Чингис хан, успява да обедини раздробените монголски номадски племена. Сдобил се с могъща армия, Чингис хан предприема завоевателни кампании срещу съседните държави. А войските му проникват все по-далеч на запад.

Към 1222 година монголите достигат до Кавказ и контролираните от куманите територии, граничещи с руските земи.

По различни оценки, монголските тумени, поели на запад под командването на двама от прочутите пълководци на Чингис хан – Субетей и Джебе – наброяват между 20 и 40 хиляди отлично обучени воини. Кампанията на запад е не само като завоевателен поход, но преследва и разузнавателни цели. Субетей и Джебе трябва да стигнат до Киев, за да оценят силата на руските войски и богатствата на земите им. От резултатите на мисията зависи бъдещата реализация на плановете за масиран поход на запад. Той няма за цел да спре само до Киевска Рус. Дългосрочните планове на Чингис хан са да завладее цяла Централна и Западна Европа.

Когато през 1222 година монголските тумени нападат куманите, русите разбират, че това събитие пряко ги засяга. Ханът на куманите Котян Сутоевич е тъст на галиченския княз Мстислав Мстиславович Удатни („Успешния“) и се обръща за помощ към зет си. Но нещата не опират само до роднинските връзки. Защото новият външен противник, разбил съседите им, заплашва да нахлуе и в руските земи. Върху тази заплаха набляга и хан Котян в молбите си за помощ.

Южноруските князе се събират на съвет в Киев, за да решат какво следва да се предприеме. Куманите, срещу исканата помощ, предлагат богати дарове, а вторият им хан – Бастъй, дори приема православната вяра. Князете решават, че трябва да окажат помощ на куманите. Това е решение, основано на чист прагматизъм. Князете се опасяват, че ако ги оставят без помощ, куманите може да се покорят на Чингис хан. И след това, вече заедно с монголските войски, да нахлуят в руските земи.

Обединените руско-кумански сили наброяват, по различни оценки, между 40 и 100 хиляди воини. Едно е ясно – русите значително превъзхождат по численост монголите. Но като организация на войските също толкова значително им отстъпват. Срещу строгата дисциплина в монголските тумени, добре организираните им подразделения и умелото централизирано командване,

русите застават с войска, в която няма един върховен пълководец. На практика те влизат в битката, без изобщо да координират действията помежду си.

Докато руските войски се придвижват срещу монголските тумени, при тях пристигат пратеници от Субетей. „Кучето на войната“, дясната ръка на Чингис хан, предлага на русите да се откажат от похода. И им припомня, че до съвсем скоро куманите са тормозели с постоянните си набези земите им. Субетей ги уверява, че монголите не планират да настъпват в техните земи след степите на куманите.

Отговорът на руските князе обаче е жесток. Пратениците на Субетей са убити. И този акт по-късно ще доведе до трагични последици за самите князе. Руските войски продължават похода си срещу противника, придвижвайки се по Днепър. Субетей за втори път праща посланици при русите. При срещата вече в устието на Днепър, пратениците не предлагат мир. Посланието им гласи „Тръгнали сте срещу нас – така да бъде, над всички ни е Бог“. Този път посланиците са освободени да се върнат живи при тумените.

В началото на похода успехът е на страната на русите. Справят се с два предни монголски отряда в кратки сражения при Днепър и край бреговете на река Калка.

На 31 май 1223 година руско-куманската войска се сблъсква при река Калка с основните сили на Субетей и Джебе. Към този момент русите, които в първите малки сражения се сблъскват с лековъоръжени монголски предни отряди, погрешно смятат, че насреща си имат едни не особено добри във военно отношение воини. В началото на генералното сражение дружините на Мстислав Мстиславович и Данила Романович се впускат срещу монголския авангард. Принуждават го да отстъпи.

Руските отряди започват да преследват бягащите противници,

но с това нарушават строя си и попадат в капан. Срещу тях настъпва тежката конница на монголите.

Докато едни от князете влизат с дружините си в битката, други стоят и изчакват. Липсата на единно командване довежда до това, че силният контра удар на монголците помита позициите на руси и кумани.

Панически бягащите кумани не позволяват в боя да влезе дружината на Мстислав Черниговски. Резултатът от това е, че

хаотично отстъпващите руси и кумани са изтласкани до бродовете на Днепър. Там дружините на князете отново търсят спасение всяка сама за себе си.

Дружината на Мстислав Киевски, която до този момент не е влязла в битката, се укрепява лагер на брега на Калка. И в продължение на три дни отблъсква атаките на монголските тумени.

След като не успяват със сила да превземат лагера, монголците пращат посланик. Той носи обещанието, че ще пощадят живота на всички, ако сложат оръжие. Мстислав Киевски се съгласява на условията. Но монголите нямат никакво намерение да спазват обещанието си. И като отмъщение за убитите първи посланици, извършват една показна варварска екзекуция на пленените руски князе.

Князете са вързани и хвърлени на земята. А върху тях от греди монголците си правят импровизиран подиум, върху който пируват с часове, отбелязвайки военния си триумф.

В битката при Калка русите губят около 9/10 от войските си. 10 руски князе загиват в сражението. След победата при Калка монголите окончателно се уверяват, че плановете им да покорят западните земи са напълно реалистични.

След сражението Суубетей и Джебе повеждат тумените си към Киев, но не достигат до столицата на Древна Рус. Изтощената от похода монголска армия се връща в Средна Азия през Волга. Край бреговете ѝ се среща с волжските българи и търпи разгромно поражение.

Но така или иначе, разузнавателните задачи, които монголските тумени преследват в този поход, са решени в пълен обем. През 1227 година Чингис хан умира. Смъртта му за кратко отлага нахлуването на монголите в руските земи. Но през 1236 година внукът на Чингис хан – Бату хан, заедно с победителя от битката при Калка, великият пълководец Субетей-багатур, поемат начело на огромна войска в поход на запад. Резултатът от нахлуването им в раздробените земи на руските княжества е известен: Древна Рус попада за 300 години под властта на монголското иго. Робство, чиято мрачна сянка надвисва над руските земи още след поражението в битката при река Калка.

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви