Битката при Торвиол - победа за Скендербег
Битката при Торвиол - победа за Скендербег

В средата на XV век цяла Европа трепери пред османската заплаха. Силите на полумесеца са прекършили всички вражески армии, които са се опитвали да им се противопоставят. С тази поредица от триумфални победи идва и чувството за превъзходство, с което османците започват да подхождат спрямо своите опоненти. Така ще бъде до битката при Торвиол. И до победата на Скендербег.

Едно събитие остава на пръв поглед незабелязано от съвременниците. Някъде в края на 1443 или началото на 1444 г., един албански благородник и ок. 300 други албански бойци, напускат османските земи и се отправят към планините на родната си Албания. Това не би звучало особено фрапиращо, ако не беше контекста. Водачът на отряда – Георги Кастриоти, произлиза от стар род на стратиоти – военизирано население на Албанските планини, датиращо още от времето на Византия.

Като дете, той е изпратен от баща си Гьон (Иван) Кастриоти като заложник в османската столица – гарант за подчинението на бащата пред волята на султана. Младият Георги е изпратен да се обучава редом с аджеми огланите – кадетите, които един ден ще се превърнат в еничари. Той преминава през висшата военна школовка на османлиите и научава всички основни прийоми на техния начин на воюване.

Османците са толкова доволни от албанеца, че го приемат във военната си администрация. През 1440 г., навършил вече 35 години, Кастриоти е обявен за санджакбей на Дебър. Именно от тази си позиция, в хода на Кръстоносния поход (1443-44 г.), Кастриоти решава да дезертира и да се завърне в Албания. Това е фрапиращ случай за човек, който преди това близо 20 години служи на султана. И расте постоянно в османската администрация.

Кастриоти още под знамената на Полумесеца печели прякора Искендер бег (Александър бей – сравнение с уменията му, подобни на Александър Велики).

Той се завръща в родните си земи и се заема да организира широка коалиция сред албанците, която да отхвърли върховенството на Полумесеца. Така през лятото на 1444 г. се ражда Лигата от Леже. Това е конфедерация от албански благородници, които се заклеват да се подкрепят. И да не допускат налагане на султанската власт над албанските земи.

Предателството на Скендербег е разкрито от османците, които научават за сформирането на Лигата. Гневът на Мурад II е изпепеляващ. Подобна дързост непременно трябва да се накаже. А Кастриоти да бъде превърнат в пример за назидание на всички балкански аристократи, дръзнали да последват примера му. Мурад заповядва на един от най-доверените си командири – Али паша, да събере армия от доброволци и наемници и бързо да се разправи с албанското брожение. Начело на 30 000 души, Али паша преминава през Македония и навлиза в днешна Албания от изток.

Османската армия е по-голяма от всичко, което албанците могат да се надяват да съберат. Съставена е най-вече от лека кавалерия – бързи и маневрени бойци, най-вече ветерани. Те са навикнали да плячкосват вражеска територия и да се разправят с надигане на местното население. Значителният им брой, съчетан с относително богатия им боен опит предполагат, че армията на Али паша би могла да премине като ураган през Албания, помитайки малочислените местни войски.

Искендер бег, наричан от своите Скендербег, събира всички налични сили на Лигата от Леже. В редиците му са едва 15 000 души – два пъти по-малко от османците. Нещо повече, немалка част от тях са пехотинци. А мнозина са свикани като опълченци и доброволци от албанското планинско население. И разчитат на твърде скромен военен опит. Скендербег ще трябва да ги обучава в движение. И да се надява, че ще бъдат достатъчни за да спрат османската приливна вълна, която затъмнява източния хоризонт.

Битката се очертава като особено трудна.

Али паша е уверен в успеха си. Грамадното му войнство напредва към дебърския край от Охрид. Силите му настъпват по обичайния маршрут за навлизане в албанските земи – през равнината Торвиол. Там, на 28 юни, 1444 г., силите на Полумесеца се разполагат на лагер и с музика, танци и забавление отбелязват очакваната, предстояща победа.

Срещу тях са албанските сили в укрепен лагер. Скендербег заповядва пълна тишина и гасене на лагерните огньове през нощта. В прикритието на мрака, той заделя около 1/5 от войските си. И разделяйки ги на 5 отряда от по 600 души, ги разполага на предварително проучени позиции сред съседните хълмове и горички.

Лишавайки се от 3000 войници, Скендербег оставя редовните си сили да наброяват едва 1/3 от общия размер на османската армия. Посрещането на враг при съотношение 1:3 вещае сериозни проблеми. Дори и когато командирът очевидно има някакъв специфичен план.

На 29-ти юни, 1444 г., Али паша извежда войските от своя стан. Кратко разузнаване му показва, че Скендербег разполага с твърде малко бойци – вероятно 11-12 000 души. Уверен успеха, Али паша заповядва на войските си да настъпят с всички сили. Без да заделя резерв или да оставя отряди за прикритие или разузнаване. Тактиката му е проста – да нападне албанците с всички налични сили и просто да ги премаже.

Скендербег следи внимателно движението на врага, познавайки добре османските методи за водене на бой. За да ги контрира, той поставя най-силните си кавалерийски части по крилата. А за центъра заделя пехотата, построена в дълбоки редици, които да удържат вражеския напор. Няколко опита на османския авангард да причини разделяне на албанския боен ред пропадат. Скендербег забранява турците да бъдат преследвани и тактическата подредба да се нарушава.

Раздразнен от неуспеха на авангарда си, Али паша решава да приключи с битката

преди лятната обедна жега да унищожи боеспособността и морала на войската му. Силите му връхлитат с цялата си мощ и започват да изтласкват албанския център все по-назад. В тази ситуация подготовката, която Скендербег организира за войските си се оказва ключова.

Вместо да се разкъсат, бойният строй на албанците се разтегля като ластик, а кавалерията на фланговете успява да разбие леката османска конница. Същевременно, албанската пехота успешно задържа вражески щурм. В ключовият момент на сражението, Скендербег дава чакания сигнал и поставените в засада 3000 конници атакуват османците в гръб.

Макар и два пъти по-малобройни, албанските войски обкръжават силите на Али паша и започват д аги изтребват поголовно. Хванати в капан и несвикнали да са под натиск, неспособни да маневрират, османските войски се сриват духом. И губят всякакъв контрол и координация. Али паша, сражаващ се в челото на атаката, губи представа за полесражението. И се оказва неспособен да реорганизира силите си за пробив.

Личните му телохранители успяват да го изведат от бойното поле, плащайки с кръвта си за живота на своя командир. По-голямата част от османската армия няма този късмет. Жертвите са между 10 000 и 20 000 избити – едно от най-тежките поражения в дотогавашната османска история. Ако не се брои битката при Анкара от 1402 г.

Победата при Торвиол се превръща в паметен успех за Скендербег, който циментира позициите на Кастриоти като естествен и незаменим водач на Лигата от Леже. През следващите 24 години до смъртта си през 1468 г. Георги Кастриоти – Скендербег ще води постоянни военни действия срещу османците, нанасяйки им поредица от унизителни поражения.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви