Рохонцкият кодекс – измама или непозната писменост
Рохонцкият кодекс – измама или непозната писменост

Рохонцкият кодекс е илюстриран ръкопис от 448 страници, от неизвестен автор на непознат език. Той озадачава учени и историци, откакто е открит в Унгарската академия на науките в средата на XIX век. Кодексът е кръстен на унгарския град Рохонц. Съхраняван е там, преди да бъде дарен на Академията през 1838 г. от граф Густав Батяни. Градът днес се казва Рехниц и се намира в Австрия, близо до унгарската граница.

Рохонцкият кодекс е с размери 12 на 10 см, като всяка страница съдържа между 9 и 14 реда знаци.

Общият им брой в книгата е около 800, което е с около десет пъти повече от всяка известна азбука, но малка част от тях се повтарят. Затова е възможно да не са букви, а срички или да са с логографско естество като китайските йероглифи. Загадъчният текст е придружен от около 90 страници с изображения, съдържащи религиозни, светски и военни сцени. Недодяланите картинки изглежда показват действителност, в която съвместно съществуват християнски, езически и мюсюлмански религии, тъй като присъстват символите и на кръста, и на полумесеца, и на слънцето/свастиката.

Някои учени смятат, че кодексът е измама, но други вярват, че е истински и прекарват години в опити да разгадаят текста и илюстрациите. Анализът предполага, че е написан на венецианска хартия някъде през XVI век. Но датировката не е сигурна, тъй като хартията може да е много по-стара от самия текст. Освен това е възможно той да е препис от много по-ранен източник. Позовавайки се на илюстрациите, някои учени предполагат, че най-вероятно е създаден през XVI-XVII век.

Разбиване на кода

Унгарският учен Атила Нири опитва да разчете книгата, като я обръща наопаки,

така че да наподоби шумерска лигатура (начин на изписване на букви, при който два или повече символа се сливат в един, напр. ае става æ – бел.пр.). След това, по сходство, той свързал буквите от латинската азбука с останалите знаци. Също така пренаредил буквите, за да получи смислени думи. Методите му обаче са критикувани, защото понякога превеждал един и същи символ в различна буква. И обратно – на една и съща буква отговаряли няколко различни символа.

Румънският филолог Виорика Еначиук твърди, че текстът е на простонародният латински диалект на Дакия, а посоката на писане е от дясно наляво и от долу нагоре. Предполагаемият й превод показва, че това е история от XI-XII век на народа блаки (влахи) за битките им срещу унгарците и печенегите.

Нейният метод също е критикуван,

защото символите, които се появяват в един и същи контекст в целия кодекс, често се превеждат в различни букви, и така структурата на изначалния код се губи. Освен това между изображенията в ръкописа и превода на Еначиук няма връзка.

Друго предполагаемо решение дава индиецът Махеш Кумар Сингх. Той твърди, че кодексът е написан от ляво надясно и от горе надолу, на недокументирана до момента версия на брахминската писменост.

Габор Токай и Левенте Золтан Кирали предполагат, че текстът е система от кодове, която не указва вътрешна структура на думите, а езикът най-вероятно е изкуствен. Те твърдят, че кодексът споменава датата 1593 г. сл. Хр. като вероятна за неговото създаване. Според тях това е обикновен католически сборник, който се състои от стихотворни версии на откъси от Новия завет за живота на Иисус.

Рохонцкият кодекс най-вероятно никога няма да разкрие тайната си напълно.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви