Първото Търновско въстание - клетвата
Първото Търновско въстание - клетвата

С превземането на Константинопол през 1453 година Османската империя унищожава последната твърдина на християнството в Балканския югоизток. През 1571 година обаче се състои събитие, което изважда българите от ступора. И връща надеждата за победа срещу османската държава. Това събитие е предвестник на Първото Търновско въстание.

През тази година, край Лепанто, османците преживяват първото си съкрушително поражение от силите на Първата свещена лига. Това е  коалиция, обединила военноморската мощ на Венеция и Испания, в която участват Папството, Малта и други. Загубите на мюсюлманската държава са осезаеми – флотът й, съставляван от 220 кораба, е напълно унищожен. А човешките й жертви се начисляват на над 30 000 убити. В резултат на своята победа, войските на Свещената лига съумяват да освободят 15 000 християнски каторжници, служили като гребци на османските галери.

Загубата на Османската империя при Лепанто обаче още далеч не означава намаляването на военната й сила. Победата над османците впоследствие е платена от българите. За да модернизира своя флот и да възстанови загубите на своето войнство, османската централна власт осезаемо засилва натиска върху българското население.

Както разбираме от едно писмо от епископ Тимотей от 1572 година, всички християни в българските земи са задължени да работят безплатно в корабостроителниците в Созопол и Варна, където за около година участват в построяването на над 30 големи галери за новата османска марина. Паралелно с това, империята увеличава размера и честота на еничарските набори сред българите.

По всичко изглежда, че тези действия преливат чашата на търпението и довеждат до подготвянето на първия организиран опит за въстание.

Времето за подобно начинание е удачно, тъй като турците често са ангажирани в стълкновения с Хабсбургите и съюзниците им. Водачи на българския бунт срещу османците стават търновския архиепископ Дионисий Рали и никополският първенец Теодор Балина. Може да се счита, че българското въстание е трябвало да бъде осъществено като част от по-мащабна акция, в която да вземат участие трансилванският княз Сигизмунд Батори, влашкият воевода Михаил Храбри, австрийският ерцхерцог Максимилан III и свещения римски император Рудолф II.

В съзаклятието участват владиците на големи градове. Според Джорджич в заверата са всички епископи на Търновската митрополия, миряни, първенци и видни хора в Търновград. Междувременно в Никопол, пред Теодор Балина, клетва за вярност към въстанието полагат двадесет и трима духовници и четиридесет градски нотабили.

Към момента се счита за прието, че Дионисий Рали е потомък на една или няколко влиятелни византийски владетелски фамилии, като е наричан в изворите племенник на Кантакузините от Павел Джорджич. А в своя коресподенция до руския цар Фьодор I, самият търновски архиепископ се титулува Кантакузинов и Палеологов. Докато за Дионисий Рали обаче съществува някакъв консенсус, същото не може да каже за Теодор Балина.

Личността на Теодор Балина е твърде малко позната и недостатъчно изследвана от българската историография, поради оскъдния изворен материал. Това дава възможност за възникването на някои трактовки за неговия произход, които макар и логични се основават на твърде малко сигурни данни. Една такава любопитна теория на д-р Петър Николов-Зиков представа никополския благородник като далечен потомък на българския княз Фружин и цар Шван Шишман.

Несъмнено е съблазнителна идеята, че Първото търновско въстание е било оглавено от потомък на Шишмановци.

Безспорно произхода на Балина от последната българска царска династия би обяснил защо никополският благородник се ползва с такова огромно влияние не само сред сънародниците си, но и сред османците. Лекотата с която Балина печели подкрепа сред всички слоеве на българското общество сякаш говори в подкрепа на царския му произход. Това налага въпроса защо, ако действително Теодор Балина е можел да се похвали с подобна генеалогия, свързваща го с Шишмановци, неговият произход никога не е дискутиран в обемната кореспонденция на Джорджевич до западните монарси?

Отговор на тази неяснота може да бъде открит в самата подготовка на въстанието на българите. Сред основните цели на Теодор Балина и Дионисий Рали е привличането на възможно най-голяма външна подкрепа, за спечелването на която се принуждават да обещават бъдещото управление на една свободна България на трансилванския княз, влашкия воевода и дори на свещения римски император. От тях бунтовните водачи настояват да получат офицери на въстаническите отряди и осезаема военна помощ.

Това най-ясно личи в посланията между Дионисий Рали и Рудолф II. Императорът на Свещената римска империя обещава да изпрати 2000 конника и 4000 души пехотна войска. Така също императорски знамена и всичко нужно за подпомагането на начинанието.

Очевидно при тези условия би било недалновидно Балина да предяви претенции към българския трон, оставайки на заден план като български знатен гражданин.

След като очакваната помощ от Влашко, Трансилвания и Австрия обаче така и не пристига, по всичко изглежда, че въстаниците се сплотяват около фигурата на никополския първенец, обявявайки го за свой цар. Подобно твърдение, разбира се, не би могло да почива на нищо друго освен на предположения без наличието на изворов материал, който да ги обоснове.

След като съюзниците им не спазват поетите договорки, бунтовните водачи са принудени да се оправят сами. Напредналата въстаническа подготовка налагала незабавни действия, в противен случай рискували разкриването на замисъла. Така през 1598 година, след като няколко влашки отряда разгромяват локална османска войска край Силистра, Първото търновско въстание избухва в някогашната българска столица.

Подобно на въстанието на Асеневци, според Дионисий Рали на призива за свобода се стичат хиляди българи. Те с лекота надвиват гарнизона в Търновград. За пръв път от двеста години българската столица отново била свободна. Ентусиазираните народни маси обявили /най-вероятно Теодор Балина/ за свой владетел Шишман IV. Така демонстрирали отхвърлянето на османската власт от териториите на България.

Междувременно, след краткото си стълкновение с османците при Силистра, влашките войски се оттеглят, а българските въстаници в Търновград са подложени на засилена атака от редовната войска на Османската империя. Бунтуващите се българи се укрепяват зад стените своята престолина.

Българската столица е превзета и разорена, съпротивляващите се въстаници са избити, а мирното население – поробено.

Дионисий Рали и Теодор Балина успяват да оцелеят и се оттеглят, намирайки убежище на север от Дунав.

Търновският архиепископ се радва на радушен прием в Трансилвания и участва активно в представянето на българския въпрос пред Европа. Дори и след като е обявен за митрополит на църквата на Влашко и Молдова, Рали продължава да се представя със стария си титул на български духовник. Теодор Балина от своя страна потъва в забвение, правейки догадките за неговата съдба крайно несигурни. Също толкова неясно е какво се случва с неговото семейство, след потушаването на Първото Търновско въстание, което той ръководи.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви