На 04 юни 2022 г. се навършват 142 години от създаването на българския лев. На същата дата през 1880 г. с обнародването и влизането в сила на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България, се създава българската парична единица „лев“, разделен на сто части – „стотинки“.
Това е и началото на историята на българския лев, става ясно от сайта на Българската народна банка.
При въвеждането на лева той се приравнява към златния френски франк и е възприет биметалният стандарт (сребро и злато), с което България фактически приема принципите на Латинския паричен съюз.
Съвременната история на българските парични знаци започва след възстановяването на българската държава през 1878 година. Преди това в стопанския оборот на страната се използват различни чуждестранни монети – най-вече турски, руски, румънски и сръбски сребърни монети.
Българската народна банка (БНБ), създадена през 1879 г., успява да наложи употребата на лева на българска територия и изтласкването на чуждестранните монети от паричното обращение до края на 1886 година.
Това се осъществява с помощта на специални закони за преустановяване ползването на румънски и сръбски монети (законът е приет през 1884 г.) и на руски монети (законът е приет през 1886 година). Първите монети на Княжество България са медните от 2, 5 и 10 стотинки, отсечени през 1881 година. През 1882 г. са отсечени сребърни български монети от 1 и 2 лв., а през 1894 г. са отсечени златни монети от 10, 20 и 100 лв.
До края на Балканската война са отсечени монети от злато, сребро и медни сплави, в това число първите български възпоменателни монети от 1894 г. – златните 20 и 100 лв. Започват да се секат и разменни монети от неблагородни метали и сплави. В обращение през 1917 г. навлизат цинкови, а по-късно и алуминиеви монети.
В навечерието на Втората световна война се секат железни монети. В същия период се секат 10 вида разменни монети. До 1952 г. всички български монети се секат в чужбина. През 1951 г. се създава българският Монетен двор и през 1952 г. в него България за първи път сама отсича монети.
В Монетния двор и до днес се секат разменните и възпоменателните монети на страната. Възпоменателните монети са предимно от сплави, мед, сребро и злато и са посветени на различни теми – събития и личности от българската история, постижения в спорта, технологиите и на природна тематика.
През 1885 г. е приет закон, който предоставя на БНБ монополно право да издава банкноти в страната. Според същия закон всички държавни учреждения са задължени да приемат българските банкноти.
Първите български банкноти са със златно покритие в размер 1/3 от номинала.
Първите български банкноти от 20 и 50 лв. са отпечатани през същата година. През 1891 г. е приет закон, позволяващ на БНБ да издава и банкноти със сребърно покритие в размер 1/3 от номинала. През следващите години златният стандарт периодично се отменя и възстановява, а съотношението в сребърния стандарт се променя.
След балканските войни и Първата световна война, в началото на 1919 г. закон преустановява обменяемостта на левове срещу злато и сребро. Златното покритие на българския лев се възстановява със закон през 1924 г., но същият отменя правото на БНБ да издава банкноти със сребърно покритие.
България за първи път сама отпечатва банкноти през 30-те години на ХХ век. Това са отпечатаните в Държавната печатница в София банкноти от 5000 лв., емисия 1924 г., и 20 лв., емисия 1925 година.
Общият дизайн и основните елементи на банкнотите от новата серия се запазват без съществени изменения спрямо банкнотите от емисиите в периода 1999 г. – 2009 г., които остават в обращение.
Първата банкнота от новата серия е с номинална стойност 100 лева, емисия 2018 г. Тази българска банкнота печели престижна международна награда, като бива избрана за банкнота на 2019 година по време на конференцията „Висока сигурност при печатните технологии (High Security Printing EMEA)“ от 25 до 27 март 2019 г. в Малта.
Втората банкнота от новата серия е с номинална стойност 50 лева, емисия 2019 г., и е в обращение от 1 ноември 2019 г.
Третата е с номинална стойност 20 лева, емисия 2020 г., и е в обращение от 20 март 2020 г.
Следващата банкнота от новата серия е с номинална стойност 10 лева, емисия 2020 г., и е в обращение от 12 юни 2020 г.
Последната, пета, банкнота от новата серия е с номинална стойност 5 лева, емисия 2020 г., и е пусната в обращение през есента на 2020 г.
Изтоник: actualno.com
