Скандален писател предвидил трагедията на
Скандален писател предвидил трагедията на "Титаник"

Когато корабът „Титаник“ се удря в айсберг и потъва в нощта на 14 срещу 15 април 1912 г., бедствието доминира в заглавията на медиите и информационните агенции по света. Зашеметени от катастрофата на плавателния съд, за който се е предполагало, че е „непотопяем“. Хората скоро са шокирани и от приликите между реалната трагедия и една измислена история. Тя е публикувана в списание, появило се седмица по-рано. И излиза изпод перото на един доста скандален писател.

„Белият призрак на бедствието“ излиза в списание Popular и е приписван на автор с името капитан Мейн Клю Гарнет. В зловещо пророческия къс разказ Гарнет описва привидно непоклатим океански лайнер, съдбоносната му среща с айсберг в Северния Атлантик и ужасяващата загуба на стотици животи. Множество подробности – големи и малки – като че са излезли направо от новинарските репортажи за катастрофата на „Титаник“, с изключение на факта, че те вече са били отпечатани, когато корабът потъва…

Въпреки сензацията, която предизвика по онова време, днес „Белият призрак на бедствието“ е просто бележка под линия в историята с една от големите трагедии на човечеството. 110 години след бедствието обаче, заплетената история за убийство, интриги, секс и отмъщение зад загадъчния Гарнет си заслужава да бъде преразгледана.

Съвпаденията
Корабът „Адмирал“ в историята на Гарнет е дълъг 800 фута („Титаник“ – 883). Пълен е с „хиляда и повече души“ и „товари на стойност милиони долари“.

Подобно на „Титаник“, който потъва при първото си пътуване, „Адмирал“ е нов кораб,

описан като имащ „най-краткия живот“. „Адмирал“ се врязва в айсберг край Гранд Банкс на Нюфаундленд, като игнорира предупрежденията за ледени блокове в близост и се движи твърде бързо за метеорологичните условия. Капитанът на кораба, който е отговорен за тази безразсъдна скорост, в крайна сметка се самоубива с пистолет – както се предполага, че е сложил край на живота си и капитанът на „Титаник“ – Едуард Смит. (Интересно е, че помощник-капитанът в „Адмирал“ също се казва Смит.)

Какво пише в „Белият призрак на бедствието“
Ето как са предадени мислите на капитана на „Адмирал“ в късия разказ:
„Капитан Браунсън погледна назад над палубите. Той наблюдаваше безлично тълпата и му се стори странно, че толкова много ценен материал трябва да отиде на дъното толкова бързо. Боята беше толкова чиста и ярка, месингът беше толкова лъскав. Цялата структура беше толкова старателно чиста, спретната и подредена. Беше абсурдно. Там той стоеше на онзи мостик, където беше стоял толкова често, а тук под него имаше стотици умиращи хора — хора като плъхове в капан.“

В последните си моменти Браунсън се тревожи за уронването на репутацията му. Ироничен обрат обаче оставя доброто му име непокътнато. Помощникът му Смит, който се е опитал да предотврати инцидента и умира геройски, погрешно е обвинен за сблъсъка на кораба в айсберга. Историята завършва на борда на спасителния плавателен съд, където управителят на параходната линия изразява недоумение от „престъплението“ на Смит. „Истината“, казва той, „… е много трудна за разбиране при морски бедствия.“

Вестниците в Съединените щати веднага подхващат паралелите между морската приказка на непознат писател и трагедията.

New York Press съобщава, че идеята е хрумнала на Гарнет, докато той е пътувал на борда на Olympic, малко по-стария „брат“ на „Титаник“. Някои вестници препечатват пълния текст на „Белият призрак на бедствието“. Една реклама в „ Бъфало таймс“ приписва на автора „треперещите сили на ясновидец с писалка, направлявана от ръката на Съдбата“. Находчив издател бързо прави книга с твърди корици като включва в нея и няколко други статии за Гарнет.

Пророчествата на Гарнет не са стопроцентови. „Адмирал“ потъва за 15 минути, „Титаник“ – за три часа. „Адмиралът“ пътува от Ню Йорк, а не към него.

Но кой е Гарнет?
„Белият призрак на бедствието“ прави своя автор известен за кратко време. Но малцина знаят тогава, че капитан Мейн Клю Гарнет всъщност е псевдоним. Истинското име на автора е Торнтън Дженкинс Хейнс и някога е бил добре познат автор в големите списания.

Хейнс е бил известен и по по-мрачни причини. През 1891 г., на 24-годишна възраст, той прострелва свой приятел в сърцето, докато двамата гребат близо до Хамптън, Вирджиния. Свидетелите са били несигурни в показанията си, защото са били далеч от местопрестъплението и адвокатите на Хейнс успяват да оневинят клиента си като изтъкват аргумента „самозащита“.

Местната общност низвергва Хейнс и той изпада от елтните социалните кръгове, където като син на уважаван генерал и внук на адмирал, някога е бил приветстван.

Хейнс „осъзнава, че е социален изгнаник, той става мрачен и на практика живее като отшелник“,

според New York Times. Той и съпругата му решават да напуснат дома си в Балтимор, бягайки във Флорида с малка яхта. Друг вестник съобщава, че Хейнс е напуснал САЩ „завинаги“ и се е отправил към Южна Америка.

Към началото на 20 век, репутацията на Хейнс се възстановява. Той публикува няколко книги, както и морски разкази в Harper’s, Cosmopolitan, McClure’s. Писателската му кариера върви безпроблемно до 1908 г., когато той отново озовава в центъра на друго убийство – дори по-сензационно от предишното.

Пак стрелба и смърт
На 15 август 1908 г. Хейнс придружава по-малкия си брат – армейски капитан Питър К. Хейнс, в яхт клуба Bayside в Куинс, Ню Йорк. Баткото ще дава кураж на брат си в среща с изпълнителния директор на известно списание – Уилям Анис – когото двамата подозират, че има връзка със съпругата на Питър. Големият Хейнс вади собствения си пистолет, но Питър стреля с автоматичен Колт с осем изстрела по Анис, който се връща от състезание с платноходка и все още е по бански.

Хирурзите, които се опитват да спасят Анис, който умира в болницата няколко часа след стрелбата, са категорични, че той е бил застрелян с пет куршума, нанесли общо около 20 рани.

Братята са съдени за убийството поотделно. Въпреки че Питър е натиснал спусъка, Хейнс — е обвинен, че е подтикнал Питър и е причинил цялата бъркотия.

В съдебната зала нашият писател се оказва по-големият злодей.

В съда снаха му Клаудия Хейнс отрича да е имала връзка с убития, но пък набеждава писателя, че й е правел сексуални намеци неведнъж и след като му отказала, се заканил да си отмъсти.

Прокуратурата сочи Хейнс като организатор и подстрекател на престъплението и предлага смъртна присъда на електрическия стол. Но съдебните заседатели го оправдават.

Окуражен от оправдателната си присъда, Торнтън каза пред „NYTimes“, че планира да започне нов роман, който да е „шедьовър“.

Брат му Питър е осъден за непредумишлено убийство от първа степен на 11 май 1909 г. и осъден на 8 до 16 години лишаване от свобода в затвора Синг Синг в Осининг, Ню Йорк. През 1911 г. обаче е помилван от губернатора на Ню Йорк Джон Олдън Дикс.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви