Инфлацията в еврозоната през май отново надмина прогнозите на икономистите и постави нов рекорд за блока от 8,1%, което допълнително увеличава натиска върху Европейската централна банка да ускори прекратяването на свръх разхлабената си парична политика, пише Financial Times.
Скокът в еврозоната е много по-голям от очакванията на икономистите. През април, цените нараснаха със 7,4%, а очакванията за май бяха за скок от 7,7%.
Увеличението се дължи основно на поскъпването на електроенергията, която се оскъпява с 39,2% за май, а цената на храните, алкохола и тютюна също нарасна с повече от очакваното или 7,5%, според данни на Евростат от вторник.
Базисната инфлация, която изключва по-волатилните /по-променливите/ цени на енергията и храните се увеличи с 3,8% за май спрямо 3,5% за април. Цените на услугите пък са се увеличили с 3,5%, а тези на промишлените стоки – с 4,2%.
Последиците от инвазията на Русия в Украйна са един от основните двигатели на инфлацията. Войната драстично увеличи цените на енергията и суровините и допринесе за нарушаване на глобалната верига за доставки, докато вдигането на ограниченията за Covid-19 засили търсенето в цяла Европа.
Членовете на Европейската централна банка ще се срещнат в Амстердам следващата седмица и се очаква да се съгласят, че
повишаването на инфлацията до почти четирикратно ниво спрямо целта от 2% изисква от тях да започнат да повишават лихвените проценти,
които остават на отрицателна територия от 2014 г., но има разделения относно темпа на увеличение.
Някои от по-агресивно настроението членове на управителния съвет на ЕЦБ призоваха той да последва примера на Федералния резерв на САЩ, като повиши лихвите с по-настъпателно темпо от половин процентен пункт през юли. Но други, като президента Кристин Лагард, призоваха движенията да бъдат „постепенни“, и лихвите да бъдат увеличени с четвърт процентен пункт през юли и септември.
Скокът на инфлацията, който достигна рекордните в Германия от 8,7 на сто, както и нарастването във Франция, Испания и Италия, накара политиците да обявят мерки за компенсиране на въздействието върху домакинствата и бизнеса и засили натиска върху ЕЦБ да предприемам действие.
Най-бързият темп на инфлация в 19-членната еврозона е 20,1% в Естония, а най-бавният е 5,6% в Малта.
