Портата на Ада - тайната е разкрита
Портата на Ада - тайната е разкрита

Преди 2200 години там, където сега се намира съвременният турски град Памуккале, е съществувал град. Наречен е Хиераполис в древна Фригия. Известен като портата на Ада. Там е имало светилище, в което жреци са извършвали жертвоприношения на животни – както малки, така и големи.

Хората можели да наблюдават този обред и дори сами да пускат малки животни или птички за жертвоприношение. За това свидетелства историкът Страбон, посетил светилището.

Как са били умъртвявани жертвените животни -между тях и големи и силни като бикове, докато хората оставали живи?

Тази тайна е разкрита от археолози от университета в Саленто през 2011 година. Цели хилядолетия са минали, докато учените разберат смъртоносната тайна на древното светилище. Причината животните да умират за броени минути се дължи на пукнатина в земята, дълбоко под пещерата. Тя изпуска въглероден диоксид в много висока концентрация, който причинява смъртта им. Защото сгъстеният силно газ става смъртоносен.

Хиераполис е известен и със своите горещи извори.

Те са се получили от находища на калциев карбонат. В края на ІІ век преди Христа династията на царете на Пергамон – Аталиди, създават град, който да бъде термален спа център. Днес мястото е запазило своето древно предназначение, а водата му, която е богата на калций, е лековита за очни и кожни заболявания.

Близо до развалините на древния Хиераполис е Памуккале – известна турска туристическа дестинация, уникална с природните си феномени.

Струите вода, идващи от древния град и богати на минерални соли, падат от голяма височина, създавайки красиви бели каскади заради калциевия карбонат. При достигането на водата до повърхността от нея се отделя въглероден диоксид, а калциевият карбонат се отлага, образувайки варовикови форми върху терасите по скалите.

Открити са пейки, на които зрителите са сядали, за да наблюдават зрелището. И днес птиците, които прелитат близо до това място, падат задушени. Учените са установили, че газът, който е по-тежък от въздуха, образува своеобразно езеро, което стига до 40 см над пода на арената. Концентрациите на газ са много високи и убиват скорострелно животните, които биват въведени на арената.

Когато биковете са били довеждани от монаси в това газово езеро, муцуните и ноздрите им са били на разстояние 60-90 сантиметра от изпаренията, докато жреците, предимно от племето гали, са стояли значително по-високо, а понякога са стъпвали на камъни, за да усещат по-слабо въздействието на въглеродния диоксид, и това ги е опазвало.

Предполага се, че тези жертвоприношения са се правели рано сутрин и вечер, когато концентрацията на въглеродния диоксид е много силна. Най-вероятно жреците са били напълно наясно със свойствата на газа, а също и с това на кое ниво е най-високата концентрация.

Древните римляни смятали, че това е една от портите към подземния свят.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви