Мими Иванова

Естрадната певица от времената на соца е сред най-емблематичните фигури в света на българската популярна музика от края на 60-те, през 70-те и 80-те години на миналия век. В апогея на своята кариера Мими Иванова изпява едни от най- хитовите песни, които са записани  в златния фонд на българската забавна музика, като „вечно зелени“ – евъргрийни. Култовата певица е пяла на една сцена с български поп-легенди, като Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Годжунов.

Голяма част от песните и са написани от легендарните  български композитори  – Митко Щерев, Тончо Русев,  Зорница Попова, Борис Карадимчев, Атанас Косев, Найден Андреев, Мария Ганева, Димитър Пенев и естествено любимият и съпруг Развигор Попов, с който ги събира любовта към музиката и голямата сцена.

И до днес класика в жанра остават десетки нейни песни, радвали през годините поколения българи и ценителите на българската естрадна музика. „Птици ли летят“, „Яворова пролет“ – в трио с Паша Христова и Мария Нейкова, „Хора и улици“ – в дует с Борис Гуджунов, „Пролетен дъжд“, „Знам, море“, „Майчице свята“, „Слънцето е в моите коси“, „Петнадесет лалета“, „Сбогуване с лятото“, „Когато падне звезда от небето“, „Прашинки от всемира“, , „Вълкът и седемте козлета“, „Вече свърши хубавото време“, „Влюбено момиче“, „Ах, този дъжд“,  „Грешници“, „Няма рози без бодли“, „Хей, момче“, , „Минава дванадесет“, „Лято“, „Съдба“, „Недей съжалява“, „Пролет е“,, „Българийо, децата ни върни“, „Приятелството се подарява“ и много други. Сред тях са и кавър версиите на световните хитове „Аморе мио“, „Лодка в реката“, „Не гледай назад и „Хей извор чист“.

Мими Иванова е сред първите български певици изградили свой самобитен стил, разчупвайки калъпите на характерната за соца музикална стилистика. Един от „виновниците“ за това е половинката и Развигор Попов  – известен музикант и композитор, както и създадената в далечната 1976 година  рок-група „Старт“, която е съпровождащ бенд на голямата певица.

Изпълненията им създават нова линия в жанра – внасящ съвремие и динамика в музиката, а съвместната им дейност си е чиста проба – фабрика за хитове. Мими е фаворизирана  за диско- и рок-звезда и най-любимата българска певица, в анкетите на Българското радио за 1979, 1980 и 1981 година.

Днес тези достойни имена, като че ли са незаслужено позабравени. Мими Иванова и Развигор Попов основават своя детска музикална школа и учат талантливи българчета на качествена българска музика.

От BurgasNews разговаряме с голямата изпълнителка за звездното минало, неопределеното настояще и неясното бъдеще в родната естрада.

Мими Иванова, колко години направихте вече на сцената? Как стартира творческият Ви път?

Творческият ми път стартира още от гимназиалните години. Преди това също имах музикални наклонности и изпълнения, но в гимназиалните класове се оформих, като глас. После започнаха моите турнета в чужбина, в Москва с легендарните – „Бяло, зелено, червено“. Те свиреха към ДНА( Дом на Народната Армия), момчетата бяха войници. Легендарни изпълнители с невероятни заложби и талант. В същност групата съществува и до днес, но е със съвсем променен състав. Но славата им продължава. Трябва да Ви кажа, че това са едни от най-добрите състави. Просто не се говори и пише много за тях.

Така започнах и късмета ми продължи до по-късно.

Мими, защо избрахте музиката? Защо да не речем изобразителното изкуство, театъра, киното или някоя друга професия?

Това, което изредихте, едва ли щяха  да са най-добрите за мен професии. Но сега например си задавам въпроса, като се познавам колко съм борбена и подредена, трябваше да съм адвокат или пък, както обичам да се занимавам и интересувам от звездите на небето – астроном. Влекат ме по-точните науки, но сега вече съм вокален педагог, което до някъде ме поставя хем в музиката, хем в по-точните науки. В живота няма нищо случайно.

Кое Ви събра с Вашия съпруг, големият музикант и композитор Развигор Попов?

Музиката, музиката ни събра с Развигор. И тя продължава да ни държи и до този момент. Колкото и да е трудно, защото всички знаем, как трудно се подържа един дългогодишен брак. Винаги има сътресения, винаги има момент в който си казваш: ах, не мога да издържам вече. Но нас ни държи музиката, която създава в брака ни равновесие и хармония. И продължаваме напред.

Мими, Вие сте пяла с легендарната Паша Христова, Мария Нейкова, Борислав Годжунов , с големия глас на естрадата Емил Димитров? Какви хора те?

Едва ли има вече нещо, което журналистите да не знаете. Те, преди всичко, бяха много добри хора, много добри професионалисти, щом са останали до този момент в съзнанието на хората. Така трябва да бъде, така и ще бъде предполагам. Хора, които не работеха за пари, а работиха за чистия идеализъм. Те работеха за това, че обичат музиката, правеха я перфектно, но не получаваха кой знае какви пари за това. Хора идеалисти.

Виждате ли в някои от младите изпълнители някои с техния талант и възможности?

Талантливи хора, колкото си искаш. България е известна със своите талантливи хора. Да, виждам. Имам една прекрасна позната, която беше в нашата школа и свиреше на пиано. Михаела Маринова се казва, но не е само тя. Има много други. От тук нататък остава за тях да пеят подходящи песни. Знаете ли, ще ми се това поколение, пък и по-следващото, защото нашето не успя, да направят България световно известна, чрез популярната музика.

Не говорим за народните певици, да не говорим за голямата Валя Балканска, която е световен музикален феномен. Иска ми се тези млади хора, новите, да направят така, че да се заговори най-накрая за България. Не знам, каква трябва да е музиката, песента, песните, но им го пожелавам.

Как се правеше музика по онова време? Бяхте ли ограничени от комунистическата партия? Имаше ли партийни поръчения – ще правите точно такава музика, другото е западна упадъчна пропаганда?

Вижте, до този момент нашите песни се наричат златните хитове на българската естрада. Това означава, че не е било нещо много фатално. Да, със сигурност имаше голям контрол върху текстовете, честотата на дикцията, това да се разбира текста. Имаше и контрол върху самите песни. Може би в сегашно време ще изглежда много клиширано, ако кажа, че не трябваше да са много грозни, цинични, а да възпитават и създават чистота. Аз не мисля, че това беше нещо лошо.

Имаше ли галеници сред музикантите, които се ползваха с привилегиите на управляващите? С какви по-точно?

Не бих казала. Според мен не е важно, какво е станало в определен период по партийна линия, а онова, което ти е драснал Онзи горе, на небето. Каквото е решил, това е станало. Няма значение дали си бил без връзки, без политическа подкрепа. Просто зависи от това, какво някой горе е решил и колко си работил в тази посока. Може би имаше някои снахи, зетьове, които са били некадърни и ето, днес не се помнят. Никой не ги знае. Не мисля, че това има голямо значение за това, любовта на публиката да е на твоя страна.

Назовете ги тия зетьове и снахи да ги видими чуем всичките…

Не, просто риторично казвам така. Е, като не ги знаем, как да ги назова. Никой няма да ги помни. Те се ползваха от някакви облаги, но като не ги бива – все тая.

Промени ли се нещо в музикалното творчество и въобще в изкуството след 89-та година? Какво?

Категорично се промени. Всички, които пеехме дотогава изпаднахме в немилост. Минахме директно в графа – соц и ретро. С една дума направо – нафталин! Аз например 15 години се опитвах да направя нещо, но не вървеше и не вървеше. И в същност тогава се отказах от своята активна дейност, започвайки да се занимавам с преподаване на музика за деца. Исках да бъда свързана с музиката. Преподавам пиано, солфеж и т.н. Да, промени се.

Ще сгрешим ли, ако кажем, че по Ваше време е имало „Златен Ренесанс“ в българската популярна музика? На какво се дължеше той? На разчупването на характерния социалистически стил наложен в музиката ли се дължеше?

Да, имаше такова нещо. Това се дължеше на това, че ние работехме от идеализъм. Беше ни приятно, живеехме с това. Това беше нашия живот. Правихме всичко възможно за да се харесаме максимално на хората. На млади, на стари, на всички. Искахме да не се срамуваме един ден от творчеството си. И най-малко сме работили за пари. То и не беше възможно, да работиш за пари. Тогава много пари не се получаваха, но имаме достойнство, което и до този момент притежаваме.

Вие с Вашия съпруг Развигор Попов  основавате детска музикална школа през 90-те години в София. Преподавате и композирате детска музика и песни. Трудно ли се композира музика за деца? Какви са изискванията? На какви критерии трябва да отговаря една детска песен?

От страни изглежда много лесно, но децата са много чиста, спонтанна публика. Много е трудно да ги накараш да харесат нещо, което на тях не им харесва. Тоест, хем е лесно, хем е много трудно. Много е отговорно. Една детска песен трябва да е хубава, смислена, възпитаваща добродетели, да изгражда вкус към всичко хубаво. И да не е по детински чисто инфантилна.

Има ли до днес противопоставяне между музикантите от старата генерация и младите изпълнители? В какво се изразява?

Ако трябва да говоря от името на старите изпълнители, то от наша страна – Няма! Обаче, сред младите има. Пазарът е стеснен и ние все още продължаваме да се „мотаем“ там. Може би има някакво нехаресване, неодобрение. Не знам, как да го нарека. Но това е срамно, защото, който може си го може. Който умее, може да си стои на сцената, докато публиката го харесва.

Това можене не зависи от това, дали си стар или млад. Зависи от ова, колко хората те искат. Има още едно обстоятелство. Днес радиата въобще не излъчват нашата музика. И по телевизиите е същата работа. Някой път спорадично, може. Тоест, ако и ние бяхме равноправни на пазара и имаше възможност да се слуша нашата музика, със сигурност нещата щяха бъдат в наша полза.

Падна ли нивото на българската популярна музика през последните десетилетия? Коя е причината за това?

Чак паднало не е. Прекрасни песни излизат, но не са много. Може би цялата работа се състои в бясното комерсиализиране. Количество за сметка на качеството. Навремето се правеха много хитове, както казах, за това е виновен идеализмът. Може би, ако и ние бяхме така заплатени и ние щяхме да се комерсиализираме. Да търсим повече количество, вместо качество.  Много е важно песните да имат възпитателна цел. Защото, когато имаш фенове, последователи е много важно, какво сееш в тях.

Това е отговорност на текстописеца, изпълнителя – колективна отговорност. Не всичко е пари. Трябва да имаш отговорност, какви послания изпращаш. Чувала съм млади изпълнители да казват, че в живота си са други хора, не както пеят или остават представа с музиката си. Е, да, обаче това си оказва влияние. Тази отговорност, какви да посланията, които изпращаш към тези души, които те слушат трябва да е голяма. Каквото чуят феновете, това възприемат.

Работите ли върху някакви проекти сега? Какви?

Винаги работим в музикална посока. Но вече нямаме тази навивка, този ентусиазъм. Работим, защото това можем. Правим си го за разни мероприятия. Нямаме увереността, че като направим нещо и то ще тръгне по радиа и телевизии – Абсурд! Сега има млади изпълнители. Нека това е тяхното време. Нека те да правят хубава музика. Хубаво е обаче, ако има от по-старите изпълнители такива, които са още на пазара, да имат възможност за реализация, да се доберат до ефир.

Вие сте изпълнителка  на много евъргрийни, достойни за златния фонд на българската забавна музика. Повечето са писани за Вас от съпруга Ви Развигор, Тончо Русев, Митко Щерев и други големи български композитори.  Какво мислите за съвременните автори? Има ли нещо вярно, че навремето текстовете за песните са се писали от писатели и хора можещи, а днес куцо и кьораво прописа, затова няма дълбоко смислени текстове, а по-скоро музикални халтури?

Едни велики и блестящи хора, които пишеха текстове с прекрасни послания. Имаха отговорността, когато изписваха тези послания в текстовете си. Сега можеш да псуваш, да говориш мръсотии и това да се харесва. Това беше абсурд да се случи някога. И причината не е, че сме комунисти и старомодни. Ако цената е да не псуваш и използваш вулгарен, циничен език, мръсотии – нека ни наричат комунисти. Защо не?! До някъде може да се каже, че навремето песните се пишеха от хора можещи, а днес всеки прописа. Може да се каже, че има и много халтура, но и сред куцото и кьоравото има находки. Някой път са много добри. Не мога да Ви ги цитирам, но днес има много смислени и дълбоки неща, които и ние с Развигор четем, слушаме и се радваме. Но много талаш има, много.

Интервю на Янчо Николов

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви