Катя

Изпитвам респект към лекарската професия и огромно уважение към тези, които я упражняват със сърце и грижа към пациентите. Тези дни обаче разбрах по трудния начин защо на някои лекари ръкопляскаме и носим подаръци, а други ни се иска да пребием и защо болни умират по стълбите на болниците. Споделям хронологията на събития, които може би са се случвали и на други хора. Споменавам и имена на лекари – едните с благодарност, а други – с възмущение и огорчение.

Случката е от петък 13-и, но се съмнявам, че зловещата дата има нещо общо с това.

Историята започва още преди месец. Един човек, да го наречем Иван, не се чувствал добре. Температура, втрисане, кашлица, болки в гърдите – все симптоми, които си искат преглед при доктор, най-малкото защото са признаци и на ковид. Иван си запазил час при личния лекар, но когато отишъл в кабинета, се оказало, че неговата докторка е починала и я замества д-р Христина Николова в ДКЦ 2, известен повече като Трета поликлиника.

След като чакал заедно с други болни хора, се оказало, че д-р Николова изобщо не е в кабинета си. Медицинската сестра му написала болничен за няколко дни и го пратила вкъщи без преглед, без лекарства. Лекарката вероятно все пак е била наоколо, защото подписала болничния лист от друг кабинет, където вероятно е била заета с нещо по-важно от преглеждането на пациенти.

Така Иван се прибрал у дома, пил нурофен и тайлолхот и когато му свършил болничният, отишъл на работа. Там се почувствал още по-зле – със силни болки в гърдите, температура и всички останали симптоми от преди това, но още по-силни.

Върнал се у дома и в четвъртък миналата седмица позвънил на д-р Николова, за да поиска нов час за преглед. Предавам разговора:

  • Д-р Николова, бих искал час за преглед. Не се чувствам добре, имам болки в гърдите, температура, кашлица, тресе ме.
  • Ще дойдете пред кабинета и търпеливо ще изчакате всички хора.
  • Но аз съм зле, мисля, че е спешно.
  • Като е спешно, отивайте в спешното.

И затворила телефона.

Малко по-късно майката на Иван отишла до кабинета на д-р Николова, за да опита отново да запази час. Докторката й казала: „Запазване на час само онлайн“. Жената е 88-годишна.

И Иван отишъл в спешното отделение на МБАЛ Бургас. Там не го пуснали да влезе изобщо. Пред входа излязла една жена, която не било ясно дали е лекар, сестра или санитарка. Тя му заявила, че трябва да си намери личен лекар. Той обяснил всичко, което прочетохте по-горе, но жената била категорична: Вървете в поликлиниката и си намерете някой личен лекар.

Иван отишъл на регистратурата в МБАЛ. Там отново обяснил всичко. Грубият отговор на администраторката бил : Нямаме пулмолог, търсете си личен лекар.

Иван намерил някакъв личен лекар в поликлиниката, който му обяснил, че първо трябва да си направи ковид тест. Иван отишъл до близка лаборатория и си направил и той бил отрицателен. Докато чакал, преценил, че няма нужда да се връща в болницата, защото там и без това няма специалист, който да го прегледа. Започнал да търси пулмолог в другите болници и медицински центрове.

В белодробната болница му казали, че дежурният лекар е преглеждал до обяд. В трета поликлиника няма, в частните никой не вдига телефон. Накрая се оказало, че само в ДКЦ „Св. Георги Победоносец“ има такъв лекар и той работи до 14 часа. Иван отишъл там, платил 40 лева за  прегледа, понеже нямал направление, въпреки, че е здравно осигурен. След това платил още 40 лева за снимка.

Оказало се, че има голям и тежък абсцес на белия дроб. Пулмологът преценил, че е направо за операция и докато си четял фейсбука, му дал направление за болница „Бургасмед“ в кв. „Меден Рудник“. „ Не вярвам това да се оправи с лекарства“, бил коментарът.

Иван отново взел такси и отишъл там. И попаднал на поредната нелюбезна рецепционистка. Тя първо му казала, че ще го приемат, а след това се обадила в отделението и станало ясно, че то не работи до 24 май.

– И какво да правя сега?, попитал Иван.

– Аз откъде да знам, отговорила администраторката.

Болният човек решил отново да звънне на пулмолога, за да поиска съвет.

– Отивай в „Сърце и мозък“. Там имат гръден хирург, отговорил докторът.

Иван се обадил в тази болница, където се оказало, че изобщо няма специалист по белите дробове там.

Отчаян и много зле физически, човекът решил все пак да отиде направо в Белодробната болница с надеждата, че там не може да няма лекар, който поне да го прегледа и да му даде лекарства до понеделник.

Оказало се, че д-р Евелина Трошанова все пак е все още в болницата заради тежък случай. Освен Иван тя прегледала и приела в отделението още трима души 5 часа след края на работното й време.

Благодарение на д-р Трошанова и на всички лекари и медицински сестри в болницата, човекът се закрепил и вече се оправя с три силни антибиотика.

Аз бях с Иван през цялото време – от 11 до 17 ч на 13 май. Той не можеше да се движи сам. И накрая ми се искаше да целуна ръцете на докторите, медицинските сестри и дори на санитарките в Белодробната болница заради тяхното отношение и грижа, заради добрата дума, вниманието и усмивката, които бяха толкова важни при тежкото положение на този човек. Благодарности и на единствените любезни рецепционистки – на ДКЦ „СВ. Георги Победоносец“ и на Белодробната болница!

В края на този ден, а и все още, исках да пребия д-р Христина Николова, за това, че ако беше прегледала Иван преди месец, щеше да види още тогава вероятно все още малката дупка в белия му дроб и той вече можеше да е добре, без да страда толкова време без медицинска грижа. Исках да напиша жалба до Здравната каса срещу тази лекарка, но не знам дали ще има смисъл.

Исках да се оплача и срещу Спешната помощ, защото, както разбрах по-късно, нито личната лекарка, нито лекарите в Спешна помощ имат право да връщат пациенти, особено във видимо лошо състояние.

Вместо това споделям с вас тази случка. Дано я види който трябва и се самосезира. След това дълго ходене по мъките Иван ще си смени личния лекар, но това едва ли ще промени цялата картина на здравеопазването в България.

Ето защо някои лекари заслужават аплодисменти, поклон и благодарности, а други ги бият пациенти или техни близки, чиито нерви са по-лабилни от моите.

Екатереина Капрова

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви