Митовете, легендите, приказките са съгласни по едно: преди появата на човешката раса и в зората на човечеството гиганти са живели на нашата планета
Ние сме като скакалци преди тях
Колкото и висок човек да порасне, това не го прави гигант. Гиганти от легендите не са хора, а представители на различен биологичен вид.
Шестата глава от Битие казва: „… на земята имаше гиганти, особено от времето, когато Божиите синове започнаха да влизат в дъщерите на хората и те започнаха да ги раждат: това са силни, славни хора от древни времена.“
След изселването от Египет Моисей изпратил разузнавачи да огледат ханаанската земя. Какво се появи на очите им? „… Там видяхме гиганти, синовете на Анак, от гигантско семейство; и ние бяхме като скакалци в очите им”(Числа 13: 33-34).
Идеята, че в примитивни времена Земята е била обитавана от раса от гиганти, живеела в почти всеки народ.
Гръцката митология дори разказва за три раси – титани, гиганти и еднооки циклопи. Титаните са били не само предшествениците, но и потомците на олимпийските богове: един от тях, Кронос, е баща на Зевс. Това обаче не попречи да се разрази война за власт между боговете и титаните, в която последните бяха победени. Титаните бяха заменени от техните полубратя – гиганти, смъртни, но не по-малко мощни. Войната с тях – гигантомахия – също завърши с победа за олимпийците.
Немско-скандинавската митология е още по-богата на истории за гиганти. Това се доказва от поетичната „Старейшина Еда“и прозаичното „По-младата Еда“. Първото създание, според Еддам, е бил „гигантът на замръзване Имир“, който родил много от братята си от мишниците си. По-късно се появяват боговете-аси, които отчасти произхождат от гигантите. Както при гърците, всичко завърши с война, от която боговете излизат победители. Но няколко гиганта все пак оцелели и родили ново поколение.
Келтите вярвали, че гигантите са живели в Англия преди тях и са били победени от троянския Брут, който избягал след падането на Илион /Троя/. В битката оцеляват само великаните Гог и Магог: взети в плен, те служат като вратари в двореца на Брут. Тук се смесват различни легенди: Брут – от римския мит; Гог и Магог – от Библията, и номадските северни племена, нахлули в Близкия Изток. Е, гигантите не са ли универсален образ?!
Дупка в черепа
Библейската енциклопедия, публикувана преди малко повече от век, заяви: „… същества с големи размери съществували след потопа, което се потвърждава дори от човешките скелети и кости, открити в земята днес, които са много по-големи от обикновените.“
И е вярно: по целия свят бяха
открити огромни кости, които не принадлежаха на никое от познатите на науката същества. Защо да не помислим, че са гиганти?
Типичен случай от този вид е историята за гиганта от Люцерн. Гигантски кости са намерени близо до този швейцарски град през 1577г. Местните учени дълго време си напъваха мозъците и накрая поканиха експерт от Базел – д-р Феликс Плейтер. Великият познавач на анатомията декларира, че костите принадлежат на гигант, висок повече от шест метра. И дори изобразява предполагаемата му външност. От скицата са направени множество гравюри; известно време великанът дори украсявал герба на Люцерн. Костите били изложени публично. През 19 век те са проучени от немския зоолог Йохан Ф. Блуменбах, който установява, че останките принадлежат на мамут, добре проучен дотогава!
Много преди възхода на гръцката цивилизация слоновете са изчезнали в Европа. Но черепите на изчезналите архидикодони, надвишаващи размерите на най-големия африкански слон, бяха открити: огромни, някак доловимо наподобяващи човешки и … с дупка в средата на челото! Съвременният австрийски палеонтолог Отенио Абел пише: „Корабоплавателите от омерични времена, които намериха такива черепи на брега на Сицилия, никога не бяха виждали слонове и естествено решиха, че пред тях са черепите на огромни еднооки същества. Може би така се заражда митът за циклопите “.
Гръцкият философ, поет, магьосник, лечител и проповедник на тайните учения Емпедокъл от Акрагант (495–435 г. пр. Н. Е.) идентифицира в такава находка черепа на циклопа Полифем, описан в Одисеята. Две хилядолетия по-късно Джовани Бокачо разгледа още един череп от слонове от Сицилия и също заяви, че това са тленните останки на Полифем. Той дори изчисли височината на Циклопа, която според изчисленията му достигна 90 метра. И през 17 век отец Кирхер, германски йезуит и учен с богат познания в много области и още по-богато въображение, се придържа към същата гледна точка. Само че,
според неговите изчисления, циклопите са били високи само десет метра.
Според „закона на рибаря“
Уви, костите на хуманоидните гиганти не са открити. Няма категорични доказателства за съществуването на раса от гиганти. Вярно, има мистериозни артефакти, които учудват специалисти. Гръцкият географ Павзаний (II в. Сл. Хр.), автор на първите пътеводители-рецензии, свидетелства, че на дъното на река Сронт в Сирия е открит добре запазен човешки скелет, чиято височина е 5,5 метра. Испанските конквистадори в един от храмовете на маите открили човешки скелет, толкова зашеметяващ ги със своите размери, че по заповед на Кортес находката е изпратена на папата. През 70-те години на миналия век в Танзания е открит отпечатък на човек с дължина 80 сантиметра!
Сред познавачите на проблема, постепенно се налага мнението, че източник на легендите за гиганти е вечната човешка склонност към преувеличение. Повечето религии са съгласни, че в древността хората са живели в Златния век. Те били не само по-добри и смели, но и се отличавали с отлично здраве и дълголетие. Адам и ранните патриарси доживели до невероятна възраст. Писанието не споменава ръста на тези хора, но през 18 век фанатичните библейски учени изчисляват, че ръстът на Адам достига 37 метра. А Ной е малко над 30, защото с отминаването на Златния век растежът на хората постепенно намалява.
Историци и учени от природата от миналото са се придържали към по-скромни размери. Преди природния катаклизъм, според тях, на нашата планета е живяла цивилизация от хора с височина около 4 метра. Температурата на въздуха тогава е по-висока, съдържанието на кислород в атмосферата е по-високо. Водата е пренаситена с калций, което благоприятства растежа на скелета. Привържениците на тази концепция твърдят, че нашите предци охотно са нарекли врагове (особено победените) гигантите. В крайна сметка, ако врагът е гигант, победата над него е по-стойностна. Що се отнася до глупостта и жестокостта на гиганти, често споменавани в приказките, те също се свързват с човешката психология. Защо да даряваме врага с красота и интелигентност!
Всичко е в съответствие със „закона на рибаря“: с всяка нова история уловената риба става все по-голяма и по-голяма …
Но всички ли бяха еднакви?
През 1941 г., докато провежда разкопки на остров Ява, немският палеонтолог фон Кьонигсвалд намира няколко зъба в земята. А след това – и цялата челюст на древен примат, осем пъти по-голяма от тази на съвременна горила. Ето как Meganthrorus paleojavanicus („гигантският човек на древна Ява“) беше разкрит на света. В следващите години в Южен Китай, Южна Африка и Ява са открити останките на още по-голямо същество – то е наречено Gigantopithecus. Фон Кьонигсвалд смята гигантопитека за сравнително скорошна маймуна. Но неговият колега Вайденрайх предположи, че homo sapiens еволюира от gigantopithecus, преминавайки в развитието през етапите на мегантроп и питекантроп. Като всеки предишен вид е по-голям от следващия.
Английските палеонтолози в монголския град Уулах откриха останките на гигантско хуманоидно същество в скала на 45 милиона години. Черепът изглежда като този на голяма маймуна. Но други антропологични знаци предполагат, че съществото е било интелигентно и можело да говори. Скелетът също е близо до човешкия, с изключение на размера – около 15 метра! Американските палеонтолози бяха скептично настроени към находката. Но уфолозите бяха много доволни от твърдението за „създание, което се развива извън законите на нашата еволюция“! Въпреки това, много учени са склонни да видят в гигантопитека далечен роднина на човек, живял в епохата на Средния и Ранния плейстоцен.
