Превръща ли се политическата арена в бойно поле на генералите? В последните десетилетия забелязваме все повече лица от висшия офицерски ешалон, да се включват в политическия и обществен живот на страната. Генерал от ВВС достигна до президент на България.

Полицейски генерал 12 години беше министър-председател на държавата.  Не по-малко са „пагоните от сърма“, които създават свои политически формации в стремежа си да станат фактори в политическия живот.

Как се вмества един генерал в политическия живот, какъв е погледа му върху политическата карта на страната, и каква стратегия би предложил в определени политически обстоятелства?

Отговор на тези въпроси BurgasNews потърси от генерал-майор от полицията Валери Григоров.

Генерал Григоров, е роден на  на 4 ноември 1959 г. В Трън. Завършва „Експлоатация и ремонт на дизелови локомотиви“ в Полувисшия железопътен институт „Тодор Каблешков“ –  София, през 1980 г. Дванайсет години по-късно, през 1992 година,  право във Висшия институт на МВР. Влиза в МВР през  1985 година.  Работи в Столичната дирекция на вътрешните работи, както и в Осмо РПУ в София.

През 1998 година е назначен за началник на отдел „Охранителна полиция“ в СДВР. На 19 юни 2000 г. е назначен за директор на Национална служба „Гранична полиция“ на МВР. На 25 юни 2004 година  е удостоен със званието генерал-майор от МВР.

На 27 декември 2005 година  е освободен от длъжността директор на Национална служба „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи.Бил е съветник в кабинета на министъра на вътрешните работи Румен Петков. От 2013 години  е служител по сигурността на класифицираната информация в Софийския апелативен съд, в продължение на 7 години.

Генерал Григоров, къде Ви откривам в момента? С какво се занимавате сега?

В последните 5 години се занимавам активно с политика. Представлявам граждански политически проект „Ние гражданите“. Много усилия и много енергия положих в обединяването на всички малки партии и граждански сдружения в едно. Участвахме през 2019 година в местните избори, имаме 37 общински съветници навсякъде в страната и трима кметове в малки населени места.

Това беше първа стъпка в усилието ни да се обедини енергията на гражданското общество. Искаме да дадем възможност на хората да участват във властта. Затова им дадохме възможност сами да определят своя избор по места. Видяхме, че гражданското общество има енергия и може да участва в политическия живот.

След това, в рамките на коалиция с няколко политически партии, участвахме на парламентарните избори през април миналата година. Не се представихме добре, защото се видя, че казионните политически партии, парламентарно представените партии, са доминиращи в политическия живот.

Установихме множество нарушения, а в няколко общини разбрахме, че броят нашите бюлетини за други политически партии. Образувахме дело в Плевен, доказахме го в съдебната зала, което показва реалностите на политическия живот в нашата страна.

Как мислите, че може да се разчупи тази порочна изборна практика? Какво трябва да се направи, за да се прекратят тези изборни манипулации и измами?

Този модел може да се разчупи много трудно. Виждаме политическото лицемерие, което се шири в парламента. Това лицемерие онзи ден роди поредното тайно безумие, което показва лицето на всички управляващи партии. Говорим износа на оръжие за Украйна. Обществена тайна е, че България изнася оръжие за войната там. Голяма част от обществото е солидарно с жертвите на тази несправедлива война – факт!

Виждаме, че Русия води агресивни действия, но във всички случаи политическото лицемерие на парламентарните партии стигна до там, че в стремежа си да си запазят властта, се консолидираха. Двеста и двама – За! Това говори единствено, че целта им е запазване на собствената си власт, а българското общество ясно вижда вече в каква посока и за чия полза управляват. Те не управляват единствено за обществото.

Вие сте бил офицер към МВР преди 10 ноември. В най-бурните мутренски времена на 90-те години сте бил началник „Охранителна полиция“ към СДВР. Защо полицията беше толкова безпомощна през тези години? Какви са причините за онази безумно ширеща се безнаказаност на групировките по онова време? Направете един анализ от преди 10 ноември и след него?

Аз мога да направя паралел и съпоставка от онзи период, когато се разграждаше държавността и националният правов ред. Тогава и настоящето време в което живеем, са много идентични. Тогава имахме добре очертана демаркационна линия, която отделяше мутрите, които бяха на улицата. Полицията имаше ясни и видими задачи.

Сега няма такава граница.

Мутрите влязоха във властта. Видяхме това по време на управлението на Бойко Борисов. Видяхме къде е Пашата, видяхме Маргините, видяхме и други емблематични личности от престъпния свят, които имат банки, управляват банковия сектор.

Видяхме и няколко други лица, които са от силовите групировки и участваха директно във властта.

Задачата на МВР днес е много идентична, сходна и това е в резултат на криминалния, престъпен преход, който 30 години имаше няколко основни цели.

От началото на 90-та до 2000 година, разграбване на основните икономически ресурси, а от 2000  до 2020 година, беше период за трансформиране на капиталите. Най-крупните капитали са в политическите партии, най-вече БКП – БСП, ГЕРБ. Това може да се промени, ако българите най-накрая си отворят очите и проумеят проблема. Кои са хората ограбили ги.

Това е ясно за хората, които правят анализ и оценка на периода. Не е трудно да го видят и хората – 30 години едни и същи лица. Трийсет години Корнелия Нинова, 30 години Румен Овчаров, 30 години хора, които си сменят позицията и боята, но са все в политиката, където играят една и съща роля, на крадци. Този списък е много дълъг.

И днес в парламента виждаме едни и същи лица от 20 години и нагоре. Трябва да се запитат хората, тези като са повече от 20 години вътре, защо няма отговорност към тях. Защо не им се търси съдебна такава. Защо сме на последно място по социален и икономически статус!? Защо пенсионери и млади хора мизеруват!? Тези едни и същи лица, са виновни за това състояние на страната и хората. Те ще продължават да се натискат там, докато хората не ги изметат.

Бил сте Директор  на „Гранична полиция“. Смятате ли, че днес границите на България са сигурно място? Надеждно подсигурени ли са?

Бях директор в период на подготовка за приемане на България в ЕС. Тогава, много достойно с всички колеги от Гранична полиция и МВР, изпълнихме своите задачи.

Това беше до момент, в който за министър на МВР дойде Румен Петков. Той дойде с една ясна политическа задача. Да не бъде допусната България в шенгенското пространство. Имаше поставени мерки, като условия за приемането ни в шенгенската зона, които до момента в 70% не са изпълнени. Още тогава Румен Петков беше началния препъни камък.

Службата, която изградихме в периода 2000 – 2006 година, когато бях директор, беше малко над 9452 по щат гранични служители. В този щат влизаха учебен център Пазарджик и учебен център Берковица. Планирахме в тези центрове да провеждаме специализирана подготовка, езикова подготовка на кадрите. Сега учебните центрове са превърнати в академични столове.

Няма и кучета за границата днес. Тогава имаше в център Берковица 400 кучета, а сега са 39. В момента „Гранична полиция“ е изцяло осакатена! Тя е под 6000 души. Няма нужната численост и ресурси, няма технологиите, които са и необходими за защита на границата, няма нищо изградено по  проекта за изграждане на три нива, на защита и контрол морска и сухопътна граница.

Изграждането на тази телена ограда и „усвояването“ на 300 милиона от данъкоплатците върна нивото на обслужване на границата в 60-те години на миналия век, когато се е слагало бодлива тел. Това, според тези хора е надеждна защита на външна граница, която охранява началото на ЕС и нашата страна.

Защо говорите така негативно за оградата по границата? Предишните управляващи я обявиха за своя гордост. Вярно, че някои се подиграват и я наричат „новата китайска стена“, но какво не Ви харесва в нея?

Това е катастрофална инвестиция. Катастрофа е и начина на мислене, по който я изградиха.  Първата ми специалност е инженерна и като инженер, на това  конструктивно средство пиша слаб две. Пиша го на инженерите, които са сътворили това „нещо“, защото то по себе си е направено така, че ще падне.

Ще бутне цялата вертикална ограда поради това, че в горната си част има ъгъл от 45 градуса, който натоварва по вътрешната, териториална част на страната, а при по-силно намокряне на почвения слой, се накланя под силата на собствената си тежест.

Но това е начин на мислене. На тези хора толкова им е капацитетът. Те не прочетоха стратегическия план за границите. Ако го бяха прочели щяха да видят, че има три нива на стратегическо оборудване – радиолокация и видеонаблюдение, сензори и технически средства за контрол, третото е мобилно управление и полицейска дейност. Никой не е прочел и указанията на мониторинговите комисии, които идваха преди 6 месеца от ЕК.

Какво мислите, като експерт по национална сигурност, за имигрантите? За едните вдигаме огради, а другите приемаме с широко отворени обятия. Нали и едните, и другите бягат от война?

В голямата си част  бежанците от Афганистан, Ирак, Либия са млади хора, мъже в разцвета на силите си. Предимно мъже, физически здрави. От Украйна наблюдаваме 90% жени и деца. Подходът би трябвало да е различен, логично е. Но аз бих казал, че професионалния поглед на служителите на границата и ръководството на МВР следва да е идентичен, защото във всеки един имиграционен процес генерират определени рискове. Рискове не само от терористични и криминални елементи, но и от различни болести.

През 2001 година бяхме задържали група от 91 иракчани и 6 кюрди. Над 90% от тези емигранти тогава, бяха с дизентерия и краста. Тогава организирахме тяхното настаняване далеч от населените места, в планината. Възстановихме една сграда с оглед медицински предписания и ги лекувахме 6 месеца. Тогава за тях се грижиха изцяло лекари от граничните служби, имахме 67 лекари по щат.

Наблюдавайки емигрантските потоци, службите ни могат да оценяват риска от терористични рискове, от хуманитарни рискове. Медицинските рискове са по-големи. Границата е филтърът, който да гарантира националната сигурност от тези рискове. Трябва да се обръща повече внимание на медицинските опасности, но и на другите. Аз не виждам в сегашното ръководство на МВР компетентност по въпросите. Министър Рашков се занимава с магистрала Хемус, занимава се с избори, но не и с национална сигурност. Полицията бездейства и губи контрол над средите, в които се генерира криминална престъпност.

Бил сте служител по защита на класифицираната информация в Апелативния съд – София. Смятате ли, че подобен тип информация е надеждно защитена в държавните институции? Какво трябва да се подобри, промени и измени в тази посока?

Много неща следва да се подобряват, изхождайки от високото технологично ниво, в което се намираме, от комуникационна гледна точка. Това е един закон, който беше приет 2001 – 2002 година, а граничната полиция беше тогава най-голямата институционна единица, повече от 5650 служители, които имаха достъп до класифицирана информация.

Информационните системи също бяха защитени, надеждно защитени, съгласно закона и изискванията. За 8 години, когато бях в Апелативен съд, аз имах възможност да наблюдавам и конкретни задачи. Говоря за класифицираната информация в съдебната власт. Аз съм правил и предложения по въпроса. Бойко Рашков беше началник на „Бюрото по специални разузнавателни средства“ по това време.

Направих конкретни предложения касаещи класифицираната информация в съдебната власт. Динамиката на развиване на технологичните средства изисква постоянно изследване, смисляне и промени на нормативната уредба, за да бъде защитена добре такъв тип информация.

Мислите ли, че са необходими кардинални промени в съдебната система и тази на МВР? Какво бихте променили Вие, ако днес бяхте министър  на Правосъдието или МВР?

Не бих се нагърбил с министър на Правосъдието, но бих казал някои неща, които ще са в полза на българското общество, ако се чуят и променят. Разбира се, че съдебната власт е изключително много политизирана. Последните три висши съдебни съвета се подреждат и назначават от Дилян Пеевски. Това не е тайна. Лично аз съм наблюдавал нещата много професионално и от близо.

В момента виждаме отношението на съдебния съвет, неговото мотаене, разтакаване с цел изчакване да падне правителството, за да не бъде сменен Иван Гешев, който е блюстител на Бойковата шапка и политически чадър, който опъва.

На този етап първо трябва да се закрият специализираните съдилища. Те са политическа бухалка в ръцете на Пеевски и Бойко Борисов. Да се премахне главния прокурор, като институция, за да се даде възможност на окръжните прокурори и ръководители, които пряко да са отговорни за престъпността на територията, на всеки един град.

По отношение на МВР, бих казал много повече. Сега и там наблюдавам дейността и структурите. Бойко Рашков много жалко, че е министър на вътрешните работи. За това време смени 4-ма заместник министри, направи опит да покаже инициатива в МВР, но нищо не направи.

Такива опити сме гледали по времето на тройната коалиция. Изваждането на Пожарната и Службите по аварийна безопасност от системата на МВР показа, че той нищо не е видял, запомнил, научил. Има много по-тежки, по-сериозни структуро-функционални проблеми за решаване в министерството.

Ще дам пример – през 2006 година, когато Румен Петков направи новия закон, с който унищожи жандармерията, унищожи гранична полиция и разбира се извади БОП от МВР. Това се направи  с една едничка цел, да извадят цялата информация, която ДПС нямаше, ДАНС нямаше. Затова извадиха БОП от МВР.

В момента се изважда Пожарната от МВР с една единствена цел, да се покаже, че МВР е намаляло. А всъщност не се вижда друго. През 2006 година бяха 10 дирекции, чрез които министъра на вътрешните работи управляваше ведомството, а в момента са 16 дирекции. Това е една много силна, тежка, административна, раздута, бюрократична структура. В дирекция „Национална полиция“ щатния състав е повече от 800 души. Ако утре съкратите тази дирекция, никой в обществото няма да разбере, че това се е случило, защото това е ненужна структура.

Има още няколко излишни дирекции, които трябва да се премахнат, защото тежат на данъкоплатеца. Трябва да познаваш системата, за да и направиш реформи. Бойко Рашков е тежък административен бюрократ с отпечатъка на бивш служител на ДС, който преди всичко само присъства в министерството на вътрешните работи. Не виждам нещо, което може да направи. Той не може да сформира екип около себе си, да не говорим реформи да прави.

 Голяма част от престъпниците на прехода се превърнаха в „почтени“ и „примерни“ бизнесмени. Изпраха си парите, сега имат легален бизнес, че посягат и към политиката. Трябва ли да има давност за такива хора? Какво трябва да се предприеме срещу такива лица, които са грабили народа и сега живеят в охолство, недокоснати от закона? Или ще кажем  – пито, платено? Нима МВР не ги знае кои са? 

Не, вижте, в нашето общество най-големият дефицит през времето на прехода е липсата на  справедливост, липсата на справедлив и обективен процес. Изобщо да се създадат морално-нравствени ценности и примери, които да показват че действат закони и има ред. Това е един много лош, криминален преход, който легализира политическата мафия. И в парламента в момента виждаме, че „Продължаваме Промяната“, които дойдоха с гръмки обещания и послания, нищо не правят, а само пропагандират, че правят промяна.

Интервю на Янчо Николов

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви