Мнозина помнят култовия сериал „Столичани в повече“, а и няма как да бъдат забравени емблематичните образи на красивата, но глуповата Йовка, издънката Радко, заклетия иманяр и по принуда авантюрист Спас Лютов – съпруг на Йовка, Гълъбина, Рангел, Йордан и още куп герои, които ни разсмиваха от телевизионния екран със своите нелепи истории, мечти, селски опортюнизъм и трагикомични нелепици, които за жалост са неразривна част от българската съвременна действителност.
Днес ще се спрем на образа на сексапилната, експулсивна и първосигнална Йовка изигран от шармантната актриса Ева Тепавичарова.
За разлика от своята героиня, актрисата е пълен антипод на едрогърдата си героиня.
Коя е Ева Тепавичарова!? Актриса и филолог. Завършила е СУ „Климент Охридски“ специалност българска филология. От 2000 до 2001 година учи актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на професор Жени Пашова. А през 2005 година завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Крикор Азарян.
В периода 2006-2009 година е щатен актьор в драматично-кукления театър във Враца. От 2011 година е част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“. Между 2008 -2010година преподава актьорско майсторство в детски актьорски школи в МОНТФИЗ. А през октомври 2013 година създава своя детско-юношеска школа за театър – „Театрално Студио Кактус“.
Г-жо Тепавичарова, трудно ли е да си актриса в България, как се справяте с конкуренцията?
Изобщо никога при мен не е имало такава мисъл, да се справям с конкурентите. По скоро това е някакъв двигател. Когато харесвам какво правят моите колеги, това ме мотивира и аз да ставам добра за тях, като ги харесвам. Тоест момента на справяне не го то таксувам по такъв начин.
Смята, че всеки един актьор, който така захожда, не върши нещо градивно, а по- скоро разрушително. В България да си актьор е огромно предизвикателство, което подлага човек на неистови усилия да продължи в тази професия и да оцелее в тази ситуация, която държавата ни предлага на хората от артистичния свят.
Хората Ви познават най-вече от ролята в „Столичани в повече“. Според Вас по-лесен ли е животът на една не много интелигентна, но красива жена, каквато е Йовка ?
Дали е по-лесен. Аз мисля, че всеки един човек си има своите трудности, независимо от това какъв багаж носи в главата си. Отстрани погледнато, може да се каже, че е по – лесно, но на мен не ми се вярва да е така. Така че няма по-лесно.
Този сериал помогна ли Ви в професията, или Ви канят само за подобни роли?
Да, сериалът беше един много хубав старт за мен. Старт, в смисъл на популярност. Имаше един период от 5 години, в който ме възприемаха много тясно свързано с героинята ми. И ме разпределяха в такъв тип роли. Но това отмина. Нещо нормално, редно е. Всъщност хубавото, което ми се случи последно е премиерата в народния театър на камерна сцена „Чудесна неделя за Креф кьор“ с режисьор Здравко Митков. В нея си партнирам с Албена Колева, Парашкева Джукелова и София Бобчева.
Всъщност, тази роля е много различна от цялостното амплоа, което имам и беше много приятно да видя доверието към мен. Показателно е, че мога да се справя с друг типаж роли. Няма такива паралели вече. Героите ми са толкова разнородни, което е прекрасно. И това ми действа мотивиращо, убеждава ме, че мога да покрия някакви различни представи, индивидуални на режисьорите.
За тази прословута ли премиера става въпрос, на чиито репетиции режисьорът Ви е забранил да пиете вода, защото Ви мразел? Беше станал скандал в социалните мрежи?
Да, беше много интересно как този мой емоционален изблик плъзна в социалните мрежи. Истината е, че аз направих паралел за нашата човешка самота, която се заражда в нас и начина, по който я изразяваме.
Искам да кажа, че колкото и емоционално да беше това мое изказване и начина по който реагирах, това ми даде отговор. Как ние в самотата си викаме в интернет пространството, защото не успяваме да се чуем по между си, да си изясним. Разбира се, когато се работи в театъра, провокациите са много големи.
Понякога режисьорите си позволяват неща, които са недопустими за нормалния човек. Не го казвам това, за да оправдавам или обвинявам себе си или режисьора. Истината е една – спектакъл има. Значи сме успели да превъзмогнем, каквито и да е дрязги по между си. В нашата работа най-важно е спектакъла, който се поставя.
Какво Ви се иска да изиграете? Любима роля, героиня?
Мисля, че този въпрос е по подходящ за младите актьори. Когато човек е по-млад, излиза от академията и влиза в театъра, киното, тогава мечтае за някакви роли, за които е чел, гледал. Сега не мога да изброя такива роли, но много мечтаех, ако трябва да съм честна, да се срещна с драматургията Денис Уилямс, защото голяма дълбочина носят неговите текстове. И това ми се случи.
И знаете ли – случи ми се, когато спрях да мечтая. Затова минах на принципа да не си мечтая и пожелавам роли, а те ще дойдат при мен. Иначе мечтата на всеки един актьор е да изиграе роли по творби писани от големи имена – Чехов, Шекспир и т.н.
Има ли съвременни автори, актьори и режисьори, с които искате да работите?
Разбира се че има. С някои от тях вече ме среща работата на сцената. Възхитена съм от Дияна Тодорова, която е толкова човеколюбив режисьор. Всичко преминава през нейната благост и не знам как успява това нещо да проведе с толкова много актьори на сцената, отделяйки внимание и време на всеки един от тях.
Кой знае, какво и е на сърцето и главата, а успява да подреди целия спектакъл и да създаде усещането за това, че ти си най-правилният избор за пиесата, че си най-важния за нея, толкова, колкото главния герой на който се отделя особено внимание. В нашата работа човеколюбието трябва да е на първа линия.
Мечтая си да работя с другите ни големи режисьори. Очаквам отново срещата си с голямата Лили Абаджиева. С нея работих, когато бях студентка в НАТФИЗ. Има много други имена, които стига да ме поискат, бих се съгласила с радост. Маргарита Младенова, ето вижте, колко режисьори с дамски имена. Това очевидно показва, че жените в театъра имат подход.
Вие работите с деца, какво Ви носи това? Защо децата искат да станат актьори – има ли истинска любов към изкуството, или ги блазни славата?
Едното не отменя другото. Ако някой актьор на земята Ви каже, че не го е поблазнила първо суетата – той лъже. Така си мисля. Винаги съм си мислила за тези хора, които казват – правя го за публиката, тя е най-важна, как лъжат. Всеки актьор подхожда в тази професия първо от суета. Ние се стремим в тази професия да търсим нас самите, после идва публиката.
В това не виждам нищо страшно, нищо грозно в това, децата да се вълнуват от славата. В крайна сметка нашата професия е да бъдеш публичен, да те виждат. Едно време се замислях, колко прав е бил моят учител, който казваше, че ние всички искаме да ни виждат, да ни обичат, да ни знаят. И това е най-естествено нещо.
Това са първите мотиви на всяко едно дете, което понечва да отиде в театрална школа. В последствие се сблъскват с работата и виждат, каква е цената, която трябва да платят за своето решение да изберат тази професия.
За мен е много важно да направят този избор възможно най-рано. Това спомага да изберат, дали да продължат в тази посока, или да изберат нещо друго. Работата ми с децата в „Кактус“ е един страхотен мехлем за душата. То не е удоволствие, а има лечебно свойство. Тези деца са толкова чисти в своите желания. Те са талантливи, раздават се, стараят се и са непринудени. Това ми помага да се върна към основното, заради което Аз съм избрала тази професия.
Според Вас, трябва ли артистите да се занимават с политика? Много Ваши колеги се замесиха с политиката. Даже в световен мащаб. Погледнете президента на Украйна – Зеленски. Какво Ви съблазнява в политиката Вас, актьорите?
Може да изброим много, да, така е. Има ги много. Но едно нещо мога да кажа със сигурност – актьорът не може да няма позиция. Ако един актьор няма позиция по политически, държавни въпроси, това го прави индиферентен към живота. Тъй като актьора е като огледало. Той праща от сцената послания и няма как да няма позиция. Смята, че колкото повече един актьор е свободен да изразява тази своя позиция, толкова по-добре би било за всички.
Не за друго, а защото актьорът е като говорител на обществото дори. Това е мотивът и причината много наши колеги да понечат да влязат в политиката. Те вътрешно в себе си, основният им двигател е да направят добро. Друг е въпросът как ще се развият нещата и в каква посока ще тръгнат. Мисля, че актьорът е голям стимулатор и може да направи много, ако посвети част от себе си на това поприще.
А не е ли възможно да се увлече в ролята си на политик? Да смеси реалното с нереалното и да се обърка или да преиграе? Много хора обвиняват например Вашият чуждестранен колега Зеленски в преиграване? Лично аз мисля, че това са два различни свята – противопоставящи се един на друг.
Точно затова казах, че актьорът сам прави избор, дали да влезе в политиката или не. Защото влизайки в нея, той вече не е актьор, а нещо друго. И за мен е по-важно актьорите да имат позиция и да я изразяват свободно, не да са политици. За Зеленски не мога да коментирам, но знам, че е участвал в сериал, който е играл това, което в последствие става.
Но не знам, дали преиграва. Мисля, че не преиграва. Това е просто смяна на посоката. Избрал е друга посока, която няма нищо общо с нашата професия.
Какво е най-важното качество, което трябва да притежават актьорите?
Ами най-важното е да имат издръжлив характер и тяло. Най-важното е да си издръжлив физически и духовно, защото липсват ли тези два елемента, е непосилно. Това са толкова труд, пот. Като излезем на сцената, пред камерата сме красиви, изглеждаме нагласени, за нас се грижат цели екипи, изглеждаме прекрасно. Забележете косите ни, лицата ни, направени, нагримирани, но действителността е много по-сурова и доста по-мръсна. Издръжливостта е основополагаща. Физически и психически издръжлив трябва да е актьорът.
Как си почивате, кое ви носи радост?
Връзката с природата ми носи най-голямо удовлетворение. Чакам след този динамичен сезон и след три премиери, ваканцията с трепет. Нямам търпение да си почина.
А през Бургас ще минете ли?
Винаги минавам през Бургас. В посока южното Черноморие. Аз обожавам Странджа. Там ще почиваме. От години предпочитаме тази дестинация.
Кажете нещо за бургаската сцена и публика?
Не съм имала скоро изяви и турнета там. Но искрено се надявам скоро да бъда на нея. Публиката в Бургас е страхотна, невероятна, много сърцати, щедри на аплодисменти, реакции. Има огромна разлика между публиката във Варна и Бургас. Във Варна публиката е по обрана, по претенциозни, което не е лошо, но бургазлии са много щедри и сърцати.
Интервю на Янчо Николов
