Калановски
Калановски

През последните години стана все по-честа практика артисти и шоумени да влизат в голямата политика. От десетилетия шоубизнес и политика започнаха да се преплитат. Само ще споменем второстепенният актьор Роналд Рейгън, издигнал се до президент на САЩ,

Арнолд Шварценегер, Доналд Тръмп, Силвио Берлускони, Сони Боно, Клинт Истууд  .

В най-новата политическа история виждаме, как  все по-често  изплуват лица от артистичния свят. Вземете за пример президента на Украйна Володимир  Зеленски, който от комедиен актьор, катапултира до президент на държава.

В България от началото на така наречения преход, забелязваме доста лица от малкия и широк екран в пленарната зала на Народното събрание и политически активисти в партийни организации и централи.

От Петър Слабаков, Васил Михайлов и Стефан Данаилов, до по- младите представители на шоубизнеса Евгени Будинов, Ицо Хазарта, Слави Трифонов и много други.

Става ли от артист добър политик и добри актьори ли са политиците? С каква цел и с какво толкова привлича политическия живот  хората на изкуството – тези въпроси BurgasNews задава на известния български актьор Веселин Калановски.

Веселин Йорданов Калановски е поредния български актьор, който играе и на политическата сцена.  Роден е на 14 януари 1957 година  в град София. От 1981 до 1985 г. следва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Енчо Халачев, с асистенти проф. Снежина Танковска и Илия Добрев.

Известен с ролите си на Левски в „ „Тайната вечеря на Дякона Левски“ , Креон в „Едип цар“ и „Антигона“,  Епископ Методий във „Вавилонската кула“, Василий в „Процесът против богомилите“ , Данко Хаирсъзина в „Bai Ganio“ и десетки други известни спектакли. На големия екран ни е познат от сериала „Полицаите от краят на града“  – шефа на полицията, Джими в „Хотел България“, Боян в „Людмил и Руслана“, Капитана в „Домашен арест“ , Цветан Конов в „Скъпи наследници“.

През 2017 г. Калановски е сред учредителите на ПП „Да, България“ и е водач на кандидат-депутатските листи в Благоевград и Враца. Член е на Изпълнителния съвет и на Националния съвет на „Да, България“ от 2017 г. до 2022 г.. Избран е за общински съветник в Столичния общински съвет от групата на Демократична България в 2019 година. На парламентарните избори през април, юли и ноември 2021 година е водач на листата на Демократична България – Ямбол. От 2022 г. е член на Националния съвет на ПП „Да, България“.

Г-н Калановски , майка Ви е била икономист, баща Ви фармацевт, а Вие артист, че и политик. Как се случи това?

Винаги съм мечтал само едно – да бъда актьор. От малък имах това желание и следвах тази пътека. Що се отнася до политиката, това е повече гражданска позиция, отколкото професионална сцена. Аз продължавам да си вървя по пътя на изкуството. Това ми е битието, другото ми е изразяване на гражданските позиции.

Как и кога  се решихте да влизате в политиката? Кое Ви накара да предприемете тази стъпка? 

Аз винаги съм бил в политиката. Изразявал  съм винаги своето становище било при протестите 89-90-та година. Не се правя на герой по начина, по който съм се изградил. Семейството ми  е дало мироглед, който не беше съвместим по онова време с този на режима – комунизма. Това за политиката не е спонтанно решение, а наслагвано с годините.

Търсене на гражданска позиция. Да влезеш в политиката, според българина, е да търсиш някакво кариерно развитие. Твърдо -Не! Моята цел не е била такава. Целта ми е да бъда полезен с каквото мога и другото е да намеря път, по който да изразявам принципите и позициите, които нося в себе си.

Вие ли дадохте идеята за ПП „Да България“? Вие сте сред учредителите?

Създаването беше резултат от поредиците протести, които вървяха. Част от хората, които се познавахме от площадите и улиците, се обединихме в инициативен комитет. Аз познавам някои от хората, които бяха в основата на този инициативен комитет. Те ме поканиха, обсъдихме идеите, вижданията, позициите, които не веднъж сме удържали заедно и така основахме „Да България“ Не е била моя идеята. Бях поканен и с удоволствие се съгласих.

Като кажем артист и политик, някак сме свикнали да си представяме два различни свята, две противоположности.  Единият на изкуството, който няма никаква връзка с политиката, която обществото е свикнало да свързва  с не дотам благонамерени хора и цели. Ще се окаже ли обаче, че артистите и политиците си приличате? И Вие и Те играете роли пред хората. Кое тогава Ви отличава? 

Не, не е така. Да бъдеш актьор е професия. Да бъдеш политик е начин да защитаваш някакви позиции, защото в края на краищата всичко е политика. Всичко, което е около нас, което ни се случва е политика.

Инфлацията е политика, цените на бензина е политика. Това , че имаш някаква професия не трябва да те прави индиферентен на това, което се случва край теб. Каква е разликата от това да си актьор или инженер, икономист и т.н. Защо например инженер и икономист да е политик, а артист, актьор да не е? Ние творците не живеем в някаква измислена действителност, някакъв въздушен свят на барон Мюнхаузен.

Ние живеем реален живот, както всички останали и имаме своето мнение. Искаме да устояваме своите позиции, а начина да го правим е политиката.

Това е много странно наложено мислене в България, предимно.  Това са творци. Оставете ги да живеят своя измислен живот. Творчески измислен живот. Да, обаче в Америка не разсъждават така, когато Арнолд Шварценегер беше години наред губернатор на Калифорния. Или пък два мандата подред беше Роналд Рейгън – също актьор.

Да не говорим, че и украинците не разсъждават по този начин сега. Вижте президента им Зеленски. И той е актьор.

Нека да погледнем на творците, като на хора с позиция и права да устояват своята позиция. Ние искаме равни права, като с другите професии – лекари, инженери, журналисти и т.н. Тук сме на Земята – здраво стъпили. Не сме в друг свят.

Отличава ни от политиците творчеството, мисленето. Според един много мъдър професор, обикновените  политиците решават проблемите днес, а държавниците между политиците, които са много малко, решават днешните дела с поглед в бъдещето. А творците имат правото да мечтаят за бъдещето и да имат идея, как да ги сбъднат тези мечти.

Има една теория, която гласи, че творецът трябва да бъде една крачка пред останалите. И като стремеж, и като възгледи. Защото, ако е наравно с тях се създава едно изкуство, което ние наричаме халтура. Халтура, която да задоволява определени страсти, както сега в момента.

Когато сме една крачка пред другите, пораждаме амбиции, надежди, мечти, а тези които те гледат са готови да тръгнат и да те следват. Ние повече се опитваме да създаваме мечти, надежди и диагнози на света в който живеем. Това е нашата работа, творческата. А политика трябва да решава проблемите – днешните, ако е държавник – утрешните.

Как Ви се отразява политическата кариера на артистичната? Имате ли време за изкуство, или сте ангажиран изцяло с обществения живот?

Никога не съм прекъсвал и продължавам да играя, Играя здраво в три театъра и пет различни постановки. Имам една по-малка роля в един сериал. Сега май – юни очаквам да поема роля и да снимам в друг сериал. Така че за нищо на света няма да се откажа от професията си. Посветил съм живота си на нея и нямам намерение да се отказвам. Не съм си поставял за цел да правя кариера извън актьорската си такава. Пак Ви казвам, че участието ми в политиката е повече израз на гражданска позиция.

С какво бихте допринесли, като политик, за подобряване на живота в България, ако сега Ви се отдаде възможност да влезете в парламента? Кои ще са Ви основните приоритети?

Зависи на какво ниво управление става въпрос, но независимо от нивото, при всички случаи винаги ще бъде в сферата на изкуството и културата. Там ще се чувствам най-полезен и там имам най-много отношения и виждане по много въпроси. Повярвайте ми през ум не ми е минавало да се занимавам с икономика. Само изкуство и култура. Бих се ангажирал в сферата на образованието въпреки, че и там не съм голям експерт.

Защо там ще питате? Защото изкуство и култура винаги се гради върху здрава основа стъпила на образованието. Истинско образование. Хора необразовани трудно ще разберат да речем Шуберт, Моцарт, Достоевски, Шилер, Гьоте и други класици. Не само класици, но и въобще хора, които се занимават с култура и изкуство. Трябва образование за да имаш афинитет да се докоснеш до тези автори, творци, писатели, музиканти. Трябва образование, за да ги възприемеш и разбереш.

Какво мислите за сегашните управляващи? Каква оценка бихте дали на кабинета Петков?

Не се наемам да правя диагноза на кабинета Петков, тъй като в него има доста недоразумения, но има и сериозни фигури. Не мога да си кривя душата и да не кажа за Божидар Божинов и Надежда Йорданова, които наистина си вършат работата. В същото време съм крайно разочарован от министъра на културата. Моето мнение и на голяма част от хората на изкуството, културата и образованието е, че присъствието му в кабинета е меко казано огромно недоразумение.

Ако трябва да изиграете роля на политик – злодей от новата история на България, кой бихте избрали да играете? Няма как да нямате наблюдения върху негативните политически фигури по време на прехода?

Не само по време на прехода, но и преди него ги имаше. Вероятно и след като изиграя, който и да е от тях, пак ще има нови за игране. Светът не е защитен от появата на подобни фигури. Има лица, които страшно много дразнят. Мен специално много ме дразнят. Нагли лъжци, нагло преиначаващи истината, самовлюбеното им самочувствие, навиращи се нагло в лицата на хората.

Ако има такъв, който е синоним на Андрешко, на манипулациите и безпардонното изговаряне на неистини, ще изиграя Бойко Борисов. Той е всичко изброено по горе. Него бих изиграл. Това е мое лично мнение. Да го играя обаче, пак ще се замисля малко. Знаете ли защо? Защото не съм толкова интелигентен, че да изиграя такава голяма посредственост, като Борисов.

Мислите ли да продължите с политическата кариера, или ще се върнете за постоянно  на сцената? Или ще  съчетавате артистичен свят с политически, нещо  което ми се струва невъзможно?

С политиката малко позабавих темповете. Миналата година нямах много ангажименти, но през цялото време съм играл, не съм спирал. Ще ги съчетавам. Едното е професията ми, а другото гражданската ми позиция. Съчетаеми са. Но съм си отдаден изцяло на актьорството. Ще продължавам с политиката.

Аз съм общински съветник в столицата. Има още година и половина до края на мандата ми. Мисля да го изкарам, а след това какво е решил Господ. Ще видя, как съм със здравето и ще реша. Мога ли да съм още пълноценен да помагам, или трябва да се оттегля, понеже съм на 65 години. Ще оставя остатъка от живота си на моята си работа. Ще играя до края. Но нека да не казвам никога – никога, както са казвали англо-саксонците или пък да казвам „хоп“, преди да скоча. Ще видя.

Вие, като човек на изкуството смятате ли, че в България има свобода на словото? Вашият колега Нидал Алгафари твърди, че имало прекалено голяма дори. Нарече го свободия?

Четох интервюто Ви с Нидал Алгафари. Там сте задали подобен въпрос. Без да правя комплимент на този голям човек и професионалист. Защото Нидал е един прекрасен човек и способен творец и обществени, ще повторя неговите думи – Свободия има, не свобода! Нацелил е десетката. Наистина има свободия.

Няма защитна преграда от манипулативни предавания и начин, по който се прокарва не българска политика в държавата. Такива случаи има в БНР. Но в същото време има изключително кадърни и свестни журналисти, които бяха прогонени от големите електронни медии.

Те продължават да работят в по- малки такива и правят страхотни материали. И докато се прогонват кадърни кадри, се дава трибуна на лица провеждащи чужда политика и интереси. Няма да назова конкретни имена и държави. Има един морален кодекс, който бяха подписали част от журналистите в България. И който никой не си прави труда да спазва, според мен.

Има ли нужда от промени в законите за изкуството и журналистиката според Вас? Какви?

За Вашата сфера не смея да говоря, но вероятно има. Има си капацитети, които да кажат. Не искам да влизам в дълбоки води да не се удавя. Що се отнася до областта на изкуството огромна част от такива липсват или са в окаяно състояние. Например спешно се нуждае от промяна закона за културните ценности в България. Защото те не се защитават, съхраняват.

Тоест паметта се изтрива и това е пагубно за бъдещите поколения. Извинявайте, но народ без памет е нищо. Закона за авторско право трябва да се реконструира. Национален фонд култура трябва да се децентрализира. Не може да стои в този си вид. Трябва да се изкара от министерството на културата. Закон за сценичните изкуства липсва. Законодателната инициатива трябва да се направи от министерството на културата, а не да се тупат в гърдите, че имало малко повече милиони разпределени.

Като политик ми кажете Вашето мнение, трябва ли България да предостави военна помощ на Украйна? И защо да го прави?

Напоследък стана много модерно да си говорим глупости. Искате ли да Ви цитирам една мисъл. „Като изпращате оръжие, само удължавате войната. Накрая пак с нас ще преговарят“. Знаете ли на кого е тази мисъл?

На Йозеф Гьобелс…

Точно той го е казал по повод пращане на оръжие за руснаците от Англия и САЩ  – 1942 година. Казал го е на Чърчил и Рузвелт. Пасивното участие подпомага агресора и насилника. Аз съм за помощ, която да спре един луд човек върнал ни в 39-та година на миналия век. Путин трябва да седи на подсъдимата скамейка на международния трибунал.

Интервю на Янчо Николов 

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви