Представете си. Селска Сардиния през XIX век. Възрастен мъж е на смъртно легло, измъчен от тежка болести. Или пък твърде стар, с твърде много недъзи, които не позволяват да бъде преместен в лазарета, който е на много километри. Семейството му се бори със сетни сили за живота му, но всички са изтощени до краен предел от нескончаемите грижи. Затова те канят Femmina Accabadora в дома си – възрастна, но дейна, енергична и умела жена. Тя обикновено идва по късна доба. Тя е мълчалива. Облечена е в черно. И носи чук…
Това е легендата за Femmina Accabadora.
Дамата на добрата смърт, за която се разказва в Сардиния. И за която казват, че не е измислена от народното творчество, а е съществувала. Наименованието идва от s’agabbadóra („тя, която свършва, приключва“) или, на сардински, s’acabbu („краят“). Това е достатъчно, за да внуши страх сред малките и големи поколения наред.
Историците не са категорични дали тя е съществувала наистина, но Пиергиакомо Пала, директор на Museo Galluras, е убеден, че Акабадора е нещо повече от фигура от сардинския фолклор. Неговите доказателства? Един от експонатите в музея – чук от маслиново дърво – лекият, но ефективен инструмент, който Акабадора използва за бързото прекратяване на живота на болен или възрастен човек.
Въпреки че Femmina Accabadora е зловещ образ, тя е известна и като носеща „добра смърт“, тъй като нейната услуга се е считала за ценна и хуманна по време, когато не са налични други клинични форми на евтаназия. Има и други легенди за лица, които са подпомагали смъртта на възрастни и немощни в други части на Италия, особено на юг (Кампания и Апулия). Този вид „услуга“ е известна и в Гърция. Всъщност практиката може да е възникнала в Гърция и да се е разпространила в целия елински свят, включително в Южна Италия. „Евтаназия“ означава добра или лека смърт на гръцки.
Директорът на Museo Galluras Pala е съставил книга със свидетелства (достъпна на уебсайта на музея) от онези, които могат да си спомнят за присъствието на Femmina Accabadora в техните села.
