Много са певческите дарования на Странджа, които запазиха за идните поколения песенното народно богатство на този югоизточен български край.

От BurgasNews сме писали неведнъж за младите наследници на култовите  странджански славеи. Днес ще Ви запознаем с още една млада и талантлива народна певица на странджански народни песни. Любовта и към фолклорната магия на Странджа е толкова силна, че е успяла да синхронизира две професионални кариери, тази  на юрист и народна певица. Връзката и със странджанските народни песни и традиции е предопределена още от ранното и детство. Наталия Балбазанова – младият славей на Странджа е племенница на незабравимата Магда Пушкарова.

Наталия Балбазанова е родена през 1984 година в град Бургас.

Средното си образование завършва в паралелката с народно пеене в СУ „Добри Чинтулов“;- гр. Бургас. Висшето си образование получава в Бургаски свободен университет – юридически факултет – със специалност право. Има диплома и за завършена магистърска степен, професионална квалификация юрист.

Г-жо Балбазанова, Кога и как се запалихте по странджанската народна музика?

В моето семейство фолклорът и народната песен са на почит. Корените ми са от Странджа планина. Дядо ми Павел по майчина линия пееше много странджански песни и покрай него с двете ми сестри Веселина и Клаудия Балбазанови се запалихме по народната музика. От малка мечтаех да стана народна певица – като големите странджански изпълнители.

През 1995г. се проведе Национален събор на народното творчество „Странджа пее“ в село Граматиково. Моите родители ни записаха в конкурсната програма. Тогава за първи път излязох на сцена. До този момент никога не бях пяла на сцена. Не бях пяла и с акомпанимент. Още от малка постоянно пеех, но никога на сцена. Беше ми доста притеснено, понеже другите участници бяха правили репетиции с оркестър, а аз никога до този момент.

На събора родителите ми ме запознаха с народната певица Магда Пушкарова, която е моя леля. Тогава тя поиска да ме чуе как пея нейната песен „Тудору, Тудору”. Аз я изпях и тя каза: „Браво, лелино момиче, само повече хъс ти трябва”. Даде ми някои насоки относно сценичното поведение и се качих на сцената. На този конкурс спечелих III-то място в първа възрастова група. Това ми даде стимул да продължа напред.

След това родителите ми ни записаха във Фолклорна формация „Тракийче“ към Народно читалище „Любен Каравелов“. Там започна по-сериозната ни подготовка, провеждахме репетиции два пъти седмично и така се случиха нещата. В тази формация започнахме да се изграждаме като изпълнители. Имахме хорови и солови изпълнения. Не след дълго труда ни започна да дава резултати.

Явявах се на всички конкурси за фолклорно пеене, които се провеждаха, сред които: „Странджанско-тракийския събор“, „Фолклорен венец“ – Божура , „Националния събор в Копривщица“, събора „Славееви нощи” в гр. Айтос, Международен младежки фестивал „Фолклор без граници” – Албена, Радио конкурс „Славейче” – Стара Загора и много други, на които спечелих множеството първи награди, златни медали и призове.

Защо избрахте странджанския фолклор? С какво се отличава странджанският мотив от останалите?

Заради корените си. От малка съм закърмена със странджански народни песни. Заслуша ли се човек в странджанската песен, тя го завладява и запленява с характерните за нея мелодичност, извивки и вибрато, които карат човек да настръхне. Освен това странджанската народна песен се отличава много от останалите, защото почива на реални исторически събития и личности, вероятно защото планината е била гранична зона и дълги години е била изолирана от другите процеси, които са се случвали.

Силно отражение върху странджанските песни са дали Национално-освободителните борби, Илинденско- Преображенското въстание, Балканските войни, като в съдържанието на песните са втъкани реални събития от тях.

Странджанските песни носят историята ни, като народ. Населението в Странджа планина е съхранило своите история, бит, традиции и култура чрез народната песен. Това са причините, поради които съм избрала песни от странджанската фолклорна област.

Народните певци са последните хранители на българските национални традиции. Смятате ли, че в днешно време изпълнители, като Вас намаляват и ще дойде моментът, когато линията може да се прекъсне?

Много са магичните гласове на Странджа, които запазиха за бъдещото поколение фолклорното народно богатство и традиции. Всички са чували за мистичните странджански гласове на великите певци и певици като Янка Рупкина, Магда Пушкарова, Калинка Згурова, Комня Стоянова, Милка Андреева, Жечка Сланинкова, Манол Михайлов, Георги Павлов и още много други. Не мисля, че тази линия може да се прекъсне. Народната музика няма да изчезне. Тя винаги ще се слуша.

Човек не може да отсече корена си, не може да се откъсне от своя бит и култура. Ние младите изпълнители, които сме наследници на това вълшебно изкуство и традиции няма да го позволим!

Забелязвам, че в последно време все повече млади хора се ориентират в тази посока. Има много талантливи деца, които един ден ще продължат да бъдат хранители и носители на българската национална традиция и духовност.

Кои са най-популярните странджански песни? С какво са известни и къде?

Не мога да изредя всички, много са, но някои от най-популярните странджански песни са „Калиманку, Денку, Манду мъри”, „Що ме не ожениш, малеле“, „Страти на Ангелак думаше“, „Ясен месец веч изгрява“ и т.н. А са известни по цял свят.

Имате ли гилдия на народните певци от Странджа? Ако не, защо не основете такава, където да се събирате, обменяте опит и т.н. ?

 С народните изпълнители се виждаме основно по концерти и мероприятия, но с много от тях сме не само колеги, но и приятели, като Ирена Станкова, Лазар Налбантов, Стойко Василев и т.н. Организираме си срещи и събирания, на които винаги е много весело и забавно и на които се пеят много песни и играят хора.

Отделят ли се достатъчно средства от държавата за българския фолклор или не? Какво трябва да се направи в тази посока, според Вас?

За съжаление за българския фолклор не се отделят достатъчно средства. Не се финансират фолклорните формации и състави. Най-малкото, което би могло да се направи в тази насока е да се предвидят стипендии за талантливи деца, за да бъдат стимулирани да се учат и развиват. Именно те ще съхранят фолклора и ще предадат народното творчество на идните поколения.

Излъчва ли се достатъчно народна музика по телевизиите и радиата в България?

Излъчването на народна музика по телевизиите не е достатъчно. По основните  телевизии народна музика се излъчва единствено по време на празници. Така фолклорът и традициите не могат да бъдат съхранени. Те се възпитават от ранна детска възраст. На практика децата нямат досег с народното творчество, не го познават, няма как да го заобичат и да се идентифицират с него. Вярно е, че има музикални канали, по които се излъчва народна музика, но не всеки може да си позволи да ги закупи.

По какви участия ходите, за да прославяте странджанската музика? Това достатъчно ли е, или е нужно държавата да предприеме мерки за организиране на фестивали, да кажем от рода на „Златния Орфей“, но за народна музика?

Към настоящия момент имам малко дете и не ходя на участия. Организират се фолклорни конкурси, които са недостатъчни. Освен това същите се провеждат изключително рядко, някои от тях – веднъж годишно, а други веднъж на четири години. Нужно е да се помисли сериозно в тази посока.

Какви програми за подпомагане на народното  творчество има? Знаете ли за тях и голяма ли е бюрокрацията, при кандидатстване?

Не ми е известно да има програми за народно творчество.

 Какво ще пожелаете на нашите читатели читателите? Какво бихте искали да чуят от Вас като „пазител на културните традиции и бит“?

Преди всичко да бъдат здрави! Да слушат и да се веселят с българската народна песен, да пазят и съхранят българския фолклор, да го предадат на идните поколения, защото фолклорът – традициите, обичаите, песните и танците ни съхраняват като нация.

Интервю на Янчо Николов

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви