Под линията на бедност са 22 % българи
Под линията на бедност са 22 % българи

През 2021 г. линията на бедност общо за страната e 504.33 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 532.4 хил. лица, или 22.1% от населението на страната, съобщи НСИ.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 11.8%, а относителният дял на бедното население намалява с 1.7 процентни пункта.

Същевременно обаче системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2021 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.1 до 31.5%, или с 9.4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 44.3%, или с 22.2 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (50.2% за 2021 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2021 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 – 64 години нараства спрямо предходната година с 0.3 процентни пункта до 10.0%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.

Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.8 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 61.1%.

С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над шест пъти за лицата със средно образование.

Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – 3.6%.

Най-често под линията на бедност са възразтните и самотните

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години (55.4% за 2021 г.) и едно лице в домакинство – жена (48.6% за 2021 г.). Най-голямо намаление на риска от бедност през 2021 г. в сравнение с 2020 г. се наблюдава при домакинствата с двама възрастни с три и повече деца – с 9.9 процентни пункта.

Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 13.9 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 31.8 процентни пункта по- висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

През 2021 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група – 58.8%, а най-нисък – сред лицата, самоопределили се от българската етническа група – 17.0%.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност.

Сред бедните от българската и турската етническа група преобладават пенсионерите (съответно 53.5 и 37.5%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите лица – 32.2%.

По отношение на безработните лица най-висок е относителният дял на бедните безработни сред ромската етническа група – 30.3%, при 22.0% от турската етническа група и 11.0% от българската етническа група.

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност – и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява.

Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 18 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 8 пъти за турската етническа група. При лицата, определили се като роми – близо две трети от лицата с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви