Дилемата на затворника: да предадеш или да подкрепиш
Дилемата на затворника: да предадеш или да подкрепиш

Дилемата на затворника не звучи и не изглежда красиво. За съжаление, тя е абсолютна истина. И е просто една от нелицеприятните на дълбоко човешки особености. Какво пък, ето я и нея.

Преди 70 г. психолози правят необичаен експеримент с обирджии. Тази история от теорията на игрите е разказана от Бернар Вербер в „Нова енциклопедия на относителното и абсолютното знание“ и се нарича „Дилемата на затворника“.

През 1950 г. Мелвин Дрешер и Мерил Флуд създават дилемата на затворника. Двама пишман обирджии са арестувани пред банката, хвърлени са в единични килии. За да си признаят престъпните намерения, за които няма достатъчно доказателства и улики, прокуратурата им предлага следната сделка:

• Ако и А и Б предадат другия, всеки от тях излежава две години затвор;

• Ако А предаде Б, но Б запази мълчание, А ще бъде освободен, а Б ще излежи три години затвор;

• Ако А запази мълчание, но Б предаде А, А ще излежи три години затвор и Б ще бъде освободен;

• Ако и А и Б запазят мълчание, и двамата ще излежат само една година затвор.
Обвиняемите знаят, че предложенията са направени и на двамата.

Какво се случва?
И двамата арестанти си мислят: „Убеден съм, че другият ще проговори. Ако той ме обвини – ще получа 3 години, а той ще е на свобода. Това е несправедливо.“
Следващата мисъл в главите и на двамата е: „Ако кажа, че е той – ще ме освободят. Защо да страдаме и двамата, когато единият може да избегне затвора?“.

В подобна ситуация повечето хора ще предадат другия, казват психолозите. Но тъй като и двамата разсъждават по един и същ начин – всеки от тях получава присъда от 2 години лишаване от свобода.

Ако и двамата бяха запазили мълчание – всеки от тях щеше да лежи само 12 месеца. Но такава е човешката психика. Тъй като предателството на партньора предлага по-големи дивиденти, отколкото сътрудничеството с него, всички разсъждаващи рационално затворници ще предадат другия, което означава, че единственият възможен изход и за двамата е те да се предадат един друг, въпреки че взаимното сътрудничество би донесло много по-голяма полза.

И една още по-странна особеност в дилемата на затворника

И ето още една още по-странна закономерност: ако по време на експеримента на обвиняемите е дадена възможност да общуват свободно – решенията им не се променят. И двамата заговорници, дори по време на общуването си да изработят съвместна стратегия за действие, в крайна сметка и двамата извършват предателство спрямо другия.

Проблемът е, че хората не могат напълно да се доверят един на друг. Ето защо в дилемата на затворника предателството доминира над сътрудничеството.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви