През 490 г. пр. Хр. в равнините на Маратон се случва немислимото – по-малобройната армия на Атина нанася съкрушително поражение на войските на Персийската империя. Подобно унижение изисква мъст. През 480 г. пр. Хр. синът на Дарий – Ксеркс събира най-голямата армия, стъпвала в Европа. И се заема да накаже гърците за позора, с който са опетнили името на великият му баща Дарий. Предстои битката при Платея.
Над 120 000 персийски войници пресичат Дарданелите. Повечето гръцки полиси приемат да преклонят глава пред царя на царете. Опълчват се само два – Атина и Спарта. В битката при Термопилите малочислената спартанска армия е удавена от персийския потоп, а атиняните се спасяват на косъм скрити на о. Саламин.
В най-мрачният час дръзкият стратег Темистокъл успява да измъкне победа от персийския флот в битката при Саламин. Атиняните са спасени, а персийската армия остава без поддръжка по море. Но нейният грамаден размер я прави неуязвима за кой да е отделен полис. Спокоен че е изпълнил всичките си планове в Гърция Ксеркс напуска Европа и се завръща в своята империя.
Ксеркс оставя след себе си пълководеца Мардоний. Армията на Мардоний е изтощена от дългия поход и тежките сражения. Припасите са ограничени, а разгрома на флота при Саламин означава, че Персия не може да изпрати допълнителни войски и продоволствия през пролетта. Въпреки това, под негово командване остават около 100 000 боеспособни мъже – сила, способна да съкруши всеки опонент в Европа.
От другата страна на барикадата, елините се намират на стратегически кръстопът. От една страна, победата при Саламин е дала глътка въздух. От друга страна персите са подчинили цяла Северна и Централна Елада. Оцелели са само пелопонеските градове. Атина запазва своето население и флот, но самият град е разрушен.
Междувременно, Мардоний прави опит да подпише с тях сепаративен мир.
За да спечелят морално предимство, атиняните канят пелопонеска делегация на преговорите и пред нея отхвърлят персийските предложения.
Отказът провокира ново персийско нашествие в Атика и повторно разорение на Атина. В тази ситуация, Спарта е изправена пред откровен позор ако не успее да се притече на помощ на атиняните.
Старейшините на града правят избор – мобилизирана е половината армия на лакадемонците, към които са добавени същия брой войски от васалните градове на Лакония. И още няколко хиляди илоти, мобилизирани като пажове на спартанските тежки хоплити. Историците и до днес спорят точно колко бойци събира Спарта – цифрите варират между 10 000 и 30 000 души. Така или иначе, това е най-голямата армия, която спартанците някога са събирали на едно място.
Следвайки техния, голяма част от останалите градове на полуострова изпращат своите контингенти в посока Коринт. Армията, което се концентрира в Коринтския провлак през лятото на 479 г. пр. Хр. е най-голямата, събирала се от времето на Троянската война. Общата й численост е неясна. Предположенията варират от 60 000 до 110 000.
Мардоний подхожда изключително предпазливо и разумно към ситуацията. Той преценява, че основното предимство на армията му е конницата – около 20 000 души. Гърците от своя страна нямат кавалерия.
Същевременно, Мардоний е наясно, че по-голямата част от армията му не може да се сравнява като качества с елинските хоплити. Персийската пехота отстъпва на гърците и като качество на нападателните оръжия и като ниво на защитната екипировка. Мардоний решава да изчака враговете си и да им даде сражение на терен и при условия, които той диктува.
Водените от спартанския генерал Павзаний съюзни войски достигат хълмовете над градчето Платея. На първо време, съзнавайки че армията му е по-малка, Павзаний заема отбранителна позиция по височините. За да провокира елините да напуснат своята добре защитена позиция, Мардоний изпраща срещу тях кавалерийски отряди.
Започва битката при Платея
Атаките на конницата срещу елинската фаланга е доста неефективна. При един от набезите умира Масистас – основният командир на конницата. В разгрома си обаче персите успяват там, където в нападение се провалят. Окрилени от победата, гърците решават да преследват вражеската войска, спускайки се долината на р. Есоп.
Мардоний се възползва от новата ситуация и изпраща кавалерията си в атаки по фланговете и тила на елините. Те прекъсват линиите за снабдяване и комуникация на Павзаний. Гърците започват отстъпление към по-лесно защитима позиция. Операцията е зле координирана и елинската линия се разкъсва на фрагменти. Атиняните заемат левия фланг, а спартанците се строяват най-в дясно. Останалите гръцки контингенти се разпръскват в центъра, без да сформират компактен фронт.
Съзирайки шанс да вклини силите си между частите на врага и да ги обкръжи, Мардоний заповядва атака с цялата армия. Част от командирите му, водени от Артабазд, не се съгласяват със заповедта за атака. И около 1/3 от персийските войски така и не влиза в битката. Основните сили на Мардоний нападат разединените гръцки части. На левия елински фланг се разиграва кърваво меле – атинския контингент се сблъсква със своите стари врагове – тиванците, които минават на персийска страна.
В центъра гръцките части са приковани от вражеската атака, а запазването на фронта им виси на косъм. В дясно Мардоний лично повежда личния си отряд, заедно с най-тежката персийска пехота (т.нар. спарабара – щитоносци) срещу легендарната лакадемонска пехота.
Персите се сражават като пустинни лъвове. Мардоний се бие, давайки личен пример
така, както го прави тринадесет години по-рано в сражения срещу страховитите тракийски бойци в Беломорието. Персите се бият дръзко и достойно, но това, оказва е, не е достатъчно.
Мълчаливи, прикрити зад своите щитове, спартанските хоплити приемат една след друга вражеските вълни и ги разбиват. Лакадемонците започват да изтласкват вражеската пехота, прегазвайки телата на падналите перси. В ключовия момент от битката, разказва ни Херодот, един спартански войник на име Аеймнестос грабва голям камък и го запраща срещу Мардоний, открояващ се на своя жребец.
Камъкът попада в главата на персийския пълководец и го убива на място. С рухването на тялото на Мардоний на бойното поле, рухва и морала на персийската войска. Надавайки страховит рев, спартанците се хвърлят в атака и буквално прегазват своите опоненти, които започват да бягат панически.
Колапсът на персийския ляв фланг увлича и останалата част от армията им. Нашествениците бягат към лагера си, където около 1/3 от войските се опитва да се укрие. Междувременно, Артабазд, съзирайки развоя на битката, изтегля своя контингент и започва да отстъпва на север към васалната на персите Тесалия с идеята да избегне обкръжение. На елинското ляво, тиванците отхвърлят още няколко атински атаки, след което в добър ред, запазвайки своята фаланга, се изтеглят на запад, с цел да се разграничат от основните персийски сили.
Затварянето на персите в лагера им се оказва груба грешка, тъй като отнема предимството на тяхната кавалерия. Ако сред персийците бе останал някой решителен командир, който да реорганизира конницата и да удари във фланг разтеглените и увлечени в атаката вражески хоплити, Платея би завършила по различен начин. Останали без върховен командир, персите се превръщат в стадо за заколение.
Елините атакуват безпощадно и ги избиват поголовно. Според Херодот, в битката оцелели не повече от 3 000 души. Разгромът на персийските войски е пълен.
Битката при Платея се явява последния случай в историята, в който голяма персийска армия навлиза в сърцето на елинските земи. Победата окончателно пренася войната извън пределите на Елада и позволява настъпление срещу персите на техен терен.
