Какво е да станеш от актьор – политик и какво може да промени един артист в политиката и обществения живот!? Какви са приликите и разликите между политиците и артистите, какво може да свърши един актьор, което политика не може. За ролите на актьорите в политиката и на политиците, като актьори, от BurgasNews разговаряме с артиста – политик Евгени Будинов.
Талантливия Будинов, е роден на 20 юни 1981 година в София. През 2004 г. Завършва НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов и Илия Добрев. От 2005 до 2007 година работи в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас.
От 2007 г. играе на сцената на малък градски театър „Зад канала“. Играе в представления в театър „Сълза и Смях“, Народен театър „Иван Вазов“ и всички театрални сцени на България. Зад гърба си има повече от 45 театрални роли. Работил е като автор и водещ в телевизионните предавания Полет на нощта (2009), Преди обед (2014 – 2015), Мармалад (2016).
Познат е на зрителите от ТВ сериалите „Под прикритие“ в ролята на Явор, „Дървото на живота“, като Георги Димитров, „Етажна собственост“, в която разсмива зрителите, в образа на Кирчо и „Откраднат живот“, където се превъплъщава, като д-р Петмезов.
От 13 октомври 2017 година Будинов сменя амплоато, влизайки в нова роля, тази на действащ депутат от 44 народно събрание. Избира редиците на ГЕРБ, заемайки мястото на подалия оставка Антон Тодоров. Член е на Комисията по културата и медиите, както и на Комисията по политиките за българите в чужбина. От 12 декември 2019 до 04 април 2021 година, е земестник-председател на Комисия по културата и медиите в 44 НС.
Пред BurgasNews актьорът – политик говори по културни и политически теми на наболели обществени проблеми.
Г-н Будинов, Вие сте актьор и в един момент станахте политик. Хареса ли Ви? С кое се гордеете и какво не успяхте да направите?
Гордея се с много инициативи, които направих. Един народен представител трябва да отговаря за няколко неща. Първо – за района, от който е избран. Какво може да направи за него? Аз бях избран от 25 -ти район София – Банкя. Направих за своя район лятно кино. Всяка година гражданите гледат безплатно кино. Гордея се с фестивала на уличните артисти, който успях да направя.
Направил съм много благотворителни каузи в местния парк, организирайки състезания по шахмат. Много добре работехме с общината в областта на културата, с децата, с библиотеките. Вижте, аз съм се стремял да работя в своята си област. На ниво законодателство за хората и за всички от гилдията смятам, че успяхме да мобилизираме и реанимираме стария закон за киното…
Точно с този закон се беляза и краят на мандата Ви, който приключи със скандал. А именно протестът на кинодейците срещу промените в закона за филмовата индустрия, наградите на музиканти по случай 55-годишния юбилей на фестивала „Златния Орфей“. Смятате ли, че сбъркахте някъде?
Този закон не беше пипан от 20 години. И вътре има мои предложения, които са много важни. Смятам, че направихме този закон много добър. И това, че сега в момента има по-голямо финансиране на българското кино не идва от новото правителство или от сегашните управляващи, а идва от тези усилия , които положих аз, Вежди Рашидов и Тома Биков.
Въобще моите колеги от партията. Получи се нещо уникално, което не знам дали скоро ще се случи друго такова. Аз смятам, че имам пръст в тази работа, да се обединят всички партии около този закон за кино.
Но стана скандал?
Да, за съжаление излязоха много негативи от гилдията, защото старите продуценти и режисьори, които са се окопали, не им стана приятно да си развалят къщичката или там, в което се намират в момента. Но младите тайно ми се радват. И сега се радвам, че ситуацията с киното се подобрява, защото добри режисьор , като Виктор Божинов, имат поле за действие.
Какво друго направихте лично Вие? Лично с Ваше участие и инициатива?
Може сега много да ни плюят, но по време на нашето управление, през тези 12 години, пари за култура винаги е имало. Надявам се тази тенденция да продължи и сега. Въпреки, че като го гледам сегашния министър, мога да му кажа само да си наляга парцалите, да работи или да си ходи!
Много инициативи и хора, на които съм помагал в областта на културата, имам зад гърба си. Обидно ми е, когато някой каже, че съм бил там, в парламента 3 години и нищо не съм направил. Това е много болно, защото не е вярно. Аз много исках да съм деен, а и бях. Исках да направя и много още неща. Но времето винаги не стига.
Имам пръст в прокарването на закона за глухите хора. Заедно с Вежди Рашидов успяхме да въведем законопроект, който установява, че 10% от хазартните приходите отиват за култура! Увеличението на бюджета за култура през следващата година е изключително сериозно! Срещите с избиратели са не само формално задължение на депутатите, а морален дълг! Като народен представител съм провел над 200 срещи с избиратели от 25 МИР като винаги съм се опитвал да им помогна по някакъв начин, дори и със съвет!
Знаете, че мисията ми е свързана с развитието на българската култура! Една от моите мечти е създаването на Универсален Център на Изкуствата за Деца и Подрастващи в гр. Банкя! Това ще позволи на много деца да се занимават с изкуства, да посещават концерти, театър, изложби, кино (както лятно, така и зимно).
Този център ще способства творческото развитие и личностно израстване чрез музика, театър, танци, изобразителни и приложни изкуства, младежки дейности и ще бъде притегателно място за стотици деца и младежи. Центърът ще е място за общуване, развитие и изява, като ще позволява на всяко дете да покаже своя талант, идеи, да опита от всичко, което го вълнува. В този център децата ни ще правят своите първи опити за летене към големите мечти и към големите сцени!
Освен това, центърът ще се използва от гражданите и гостите на града за различни културни прояви като кино, театър, концерти, изложби и други. Прекалено малко внимание се обръща на културата. Много ми е мъчно за това.
Какво ще кажете за новата youtube и Facebook култура?
Тя не може да замести истинската култура по никакъв начин. Това са социални мрежи за забавления, но много се изкривиха в последните години. Не се обръща внимание на културните събития, носещи добри, позитивни и възпитателни послания. Качват се разни пошли клипчета, кой какво направил, каква простотия извършил.
Просто нелепости, които не могат да се причислят към културата, изобщо. Кой къде се спънал, кой кого набил. Вярно е, коментират се новини от ежедневието, които интересуват хората – ток, вода, инфлация, но те изместват изцяло тези за култура. А културата не бива да се подценява. Тя е много важна за нас.
Съжалявате ли, че въобще се захванахте с политика?
Не, не съжалявам. Пак бих се занимавал. Имам вече повече опит. Знам, как работят механизмите в тази държава. Особено в областта на културата и мога да бъда полезен. Най-тъжното е, че хората когато добият някакъв опит, биват отлюспвани, измествани и опита им отива по дяволите. Идват нови на тяхно място, които тепърва започват да се учат. И това е заради Его, пък и системата е такава. Опитни си тръгват, идват неопитни – връщат ни в първи клас и така до без край.
Има нужда от Велико народно събрание, което да смени конституцията, за да може хората, когато тръгнат по един път, да го извървят до края и да има резултат. А сега само се сменят определени лица и всичко е един порочен кръговъртеж. Това е пагубно за всички хора. Културно и финансово – пагубно!
Къде тогава се чувствате в свои води? На сцената? В политиката? Или на двете места?
Най-много в свои води се чувствам на сцената. Пред камерата също, но за съжаление напоследък нямам много предложения за снимки. И това се дължи на това, че „разбарабучих“ този закон за киното. Надявам се това да се промени в скоро време и да имам ангажименти. Смятам, че съм добър в това, което правя.
Политиката е много особена работа. Колкото повече се занимаваш с нея, толкова повече те увлича. И на двете места се чувствам добре, но предпочитам професията си. В момента ми се занимава с актьорство.
Защо избрахте ГЕРБ, като партия? Съжалявате ли за това, че сте бил част от заклейменото статукво?
Не, не съжалявам. И никога не бих съжалявал. Станах част от ГЕРБ, защото много харесвам Бойко Борисов. Харесвам структурата на ГЕРБ и виждам, че само те работят реално за България. Съжалявам, че го казвам и пак ще си понеса негативите за това изказване, но това е самата реалност. Според мен.
Аз, когато ГЕРБ беше на власт се чувствах спокоен. За финансите си, за развитието си, за всичко бях спокоен. Нямаше лашкане в страсти. Имаше предвидимост, а според мен политиката на една партия трябва да е предвидима. Да се спазват принципи и обещания. Хората трябва да са сигурни, че това което се обещава ще се случи.
Дори това да е след 1-2-5 години, но ще се случи. Имаше Ковид, имаше и война, но ГЕРБ се справя добре с кризи. Освен това съм голям фен на Бойко Борисов и не се срамувам да го обява на едно ниво със Стефан Стамболов. Той е голям държавник. Съжалявам само за неща, които не успях да направя. И това точно, когато придобих необходимия опит. За друго не съжалявам.
Каква е разликата между артиста и политика, според Вас? Не мислите ли, че имат нещо общо? Политиците също играят роли пред избирателите си. Правят се на много загрижени, а много малка част от тях запазват истинската си същност? Какво мислите?
Първо аз не се чувствам политик, а актьор. Не смятам, че съм политик. Политиците също са актьори. За голямо съжаление, това е факт! Докато ние актьорите гледаме да играем на сцената и пред камерата, за съжаление, политиците играят в живота си. И то много яко. И това се отразява върху всички хора. Мога да пожелая на политиците, защото аз не се чувствам такъв, да бъдат по-искрени.
Има ли нужда от промени в законите за журналистиката? Какви? Какъв е погледът Ви върху журналистиката в България? Има ли свобода на словото?
Според мен има свобода на словото, даже свободия на словото. Аз съм от другата страна и има много хора, за които се пишат неверни неща. Много фалшиви сайтове, които бълват фалшиви новини. Смята, че не е много регулирано и хората трябва да слушат и четат медии проверени.
Имаше един такъв закон от 44 -тото Народно събрание, който гласи, че медиите трябва да са с ясен собственик и той да носи персонална отговорност, ако се пише нещо, което не е вярно. Защото мои колеги артисти, публични личности, страдат от жълти издания, пишещи откровени неистини за тях. И никой не може да им потърси отговорност.
Друг е въпросът, колко определени журналисти имат зависимост от определени кръгове хора. Няма безпристрастна информация. Смята, че в България има много качествени и добри журналисти. Но има много журналисти, които не са много почтени. Има и такива, които преписват и копипействат. Това не е О.К. От времето на ГЕРБ имахме идеи, как и кое трябва да се промени. Но тези неща си останаха във въздуха.
Две години на бургаската сцена? Какво Ви е мнението за бургаската публика, града и неговите хора?
Тя ми е от любимите, която винаги ще остане в сърцето ми. Бургаската публика е много интелигентна, чувствителна. Имаше случай след представление, когато бургаската публика ни се поклони и това остава за цял живот в сърцето и душата ми.
През 2004 година завърших НАТФИЗ и две години и половина бях в бургаския театър. Никога няма да забравя тези години. Те бяха най-свободните ми, бурните и щастливи млади години. Работех в театъра, живеех в театъра, защото квартирата ми беше там. Не мислех за нищо друго освен за театър и гаджета в тия години. Там имате страхотни режисьори, правят се невероятни репетиции, много, много научих за театъра от Бургас.
И много опит добих във вашия театър, Това се дължи и на Борислав Чакринов, който е един от най-страхотните директори, дори най-добрия в цялата страна. Прекрасен режисьор и човек. Мой приятел е, гордея се с това. И въобще много обичам Бургас. В Бургас хората са много топли, добри и отворени, гостоприемни. Това са най-добрите и весели хора. А бургаските жени са най-красивите в България.
Какви са предстоящите Ви проекти?
На 15 март изиграхме едно представление, което се казва „Актьорска вечер“ и се получи много приятно. Сега ще премине в едно лятно турне из страната. Има предвидени представления за Бургас, Добрич, Варна, Пловдив и други градове. Имаме представления и с Христо Гърбов, Албена Михова, Стела Карчева, Христо Благоев и аз. „На живо от оня свят“ с Кирил Ефремов и Албена Михова.
Има и други неща, които правя, но не обичам предварително да говоря за тях, защото съм суеверен и докато не станат, просто не искам да ги обявявам.
Нужна ли ни е нова стратегия за българската култура? И нов закон за меценатството?
Да, трябва да има стратегия, която да не е толкова дългосрочна, защото виждате в какви динамични времена живеем. Не знаем следващата година какво ще стане, но трябва да има ясна посока за всички сфери в културата. Министерството на културата трябва да се управлява по-добре.
А що се отнася за закона за меценатството, това се говори от много време. И това трябва да се случи, но много внимателно трябва да е прецизирано, за да се избегнат данъчни измами. И парите, които се усвояват, наистина да отиват при хората на изкуството и творците. Трябва да се пипа много внимателно, с бели ръкавици, но има нужда от такъв закон.
Интервю на Янчо Николов
