Лазаровден
Лазаровден

Народното вярване утвърждава, че този ден се празнува в чест на нивите, пасбищата и гората. Лазаровден или Лазарница е християнски празник, посветен на Възкресението на Лазара. Същевременно с това се изпълнява народен обреден обичай – Лазаруване. Празникът се отбелязва в съботата на шестата седмица от Великия пост и осем дни преди Великден. 

 Произход на името

Народна повеля гласи, че Лазар е заповедник на горите и шумаците. Той чисти и треби горите, за да правят хората ниви. Лазар има в ръцете си балтия (брадва), с която сече гората, шумака и прави орници. Ето защо този ден се казва още и Лазар.

Лазар от древноеврейски произход означава “Бог помага”. Името е символ на здраве и дълголетие.

Обичаят

Този ден се празнува в чест на Лазар. Обичаят е широко разпространен из цяла България.

През целия ден ходят лазарки, които пеят песни. Лазаруването е голям религиозен и народен обред. Смятало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се момее (да се омъжи).

Лазарките не са просто неженени жени, а са девойки, които встъпват в моминство. Прието е, че една мома ходи само веднъж да лазарува.

Бъдещите лазарки, се събират по-отрано, още преди постите, и започват да се приготвят за лазаруването, т.е. учат песните, които трябва да пеят. Тези песни ги учат от по-старите, било моми или вече булки, които са ходили “на Лазар”.

Броят на лазарките не е ограничен, но ако в селото броят им е голям, те се делят по махали. Всяка група ходи в отредена махала, защото в една къща два пъти не трябва да се лазарува.

В деня на празника две моми носят кошници за яйца, защото лазарките се даряват само с бели яйца. Други две носят криваци (дебели тояги) – символично по този начин играят мъжка роля. Случва се едната да носи кривак, а другата балтия (брадва) и тя се нарича Лазарова булка.

Като влязат в някой двор на къща, двете моми с криваците застават и издигат тоягите, а другите моми ги заобикалят в кръг. В този кръг влизат други четири лазарки (условно казано), забулени с превес над очите. Без да се хващат за ръце, те танцуват около момите с криваците.

Докато лазарките играят, около тях наредените в кръг моми пеят лазарски песни. Както коледните, така и лазарските песни са нагласени за всеки член в семейството и за всяко обществено положение. Има песни за мома, момък, за момче, за момиче, за дете, за булка, за домакин, за домакиня, за овчар, за орач и пр. Още има и песни за кмет, за свещеник, за първенец и пр. – все отлични в обществото селяни.

Лазарските песни

Лазарките имат различни песни. Когато се събират в една от лазарките за тръгване, изпяват една песен. Тръгвайки по къщите, пеят друга, а вече, спрямо домакина и социалното му положение, избират трета песен от многото варианти.

Във всяко село има мома, която всички хора признават за най-хубавата. На такава мома лазарките пеят особена песен, с която възхваляват красотата й. А в лазарските песни за някой момък се пее за неговата чиста любов и хубост, за разлика от коледните песни, в които се възпява неговото юначество.

Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена.

След като лазарките обиколят всички къщи, се връщат в къщата, откъдето са тръгнали. Последно изпяват една песен, придружена с хоро. Вечерта, преди да се разделят, се уговарят къде ще се съберат на следващия ден за следващия празник – Връбница и обреда Кумичене.

Лазарова молитва за дъжд

Лазар се вози

на златни колца,

низ село ходи,

богу се моли:

– Я дай ми, боже,

ситен ми дъждец,

ситен ми дъждец,

роса да роси;

роса да роси,

трева да никне,

паун да пасе,

паун да пасе,

пера да хвърга,

пера да хвърга,

моми да берат,

моми и невести,

венци да вият…

Песента е публикувана от Атанас Илиев в “Сборник за народни умотворения и обичаи” от 1889 година. Записана е в гр. Пирдоп. Снимката е от Етнографски музей на открито “Етър”, гр. Габрово.

Лазарова песен на орача

Всичко е мило и драго,

като се е пролет пукнала,

всичко излезло на поле:

Сиви говеда в гората,

врани коньеве в полето,

на хилядници овчици

и на стотини козици.

Всичко е живо и здраво,

всичко на паша тръгнало.

Орачът ми оре в полето

полските черни угари,

полските цели целини.

Оратни му вола ангели,

ралото му стратурково,

жеглите му босилково.

Босилек много мирише,

та всичко живо събуди.

Всичките божи гадинки,

всичките по него тръгнали,

всичките се Богу молеха:

– Я чуй ни, Боже, молбата,

Я дай ни, Боже, подари:

на всички здраве и живот,

орачу добър берекет!

Песента е слушана от баба Вълкана Пейовица, село Литаково, Срв. вариация в Сборник за народни умотворения, 1, 23
Религиозно значение

Свети Лазар е ученик на Исус Христос. Четири дни след смъртта на Лазар, той е възкресен. Бог казва „Лазаре, излез вън!“. Лазар се съживява и излиза от гробницата си. Чудото на Лазаровото възкресение предизвиква непоносимо негодувание в първосвещениците и фарисеите.

Така Лазаровото възкресение става непосредствен повод за смъртната присъда на Исус Христос. Затова именно от този ден започва Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви