Августина-Калина Пламенова Петкова е българска театрална, озвучаваща актриса и певица.
Родена е на 19 ноември 1991 година в София. През 2010 година е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ при проф. Маргарита Младенова .
Играла е на сцените в Театър „Азарян“, Драматичен-куклен театър „Константин Величков“ в Пазарджик, Театрална работилница „Сфумато“ и „Младежкия театър „Николай Бинев“.
Младата актриса е известна с участията си в представленията „Кралят Елен“, „Островът на съкровищата“, „Зарови ме на небето“, „Ромео и Жулиета“, „Радован III“, „Актьори срещу Поети“, „Майстора и Маргарита“ и много други постановки.
Петкова е част от „Клонираните“ – трупа за импровизационния театър към „ХаХаХа ИмПро театър“. Тя често работи с най-добрата си приятелка – Анастасия Събева, която е режисьор на различни постановки. През 2016 г. участва в концерт-спектакъла „Нашето време“, където си партнира с Весела Бонева. През 2021 година се появява в малка роля, в единадесети сезон на сериала „Откраднат живот“, където участва състудентката ѝ Неда Спасова.
Тази година ще се появи в документалния спектакъл „Ембриони“ на Йордан Славейков, с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
В интервю за BurgasNews с младата актриса разговаряме за голямото предизвикателство да избереш професията актьор.
Августина, какво Ви повлия да изберете актьорската кариера? С какво Ви привлече артистичния свят?
Баща ми е актьор, той е човекът заради когото влязох за първи път в театър и зад кулисите. И съм му благодарна за това.
Какви качества трябва да притежава артистът за да е харесван от публиките? Кои са най- важните според Вас?
Не мисля, че за артиста трябва да бъде определящо това да се харесва на някого. Мисля, че трябва да работи. Упорито, ежедневно, неуморно. И да се опитва да се развива. Да трупа нови умения и знания. И да подхожда с чувство за хумор, най-вече към себе си.
Какво е нивото на българските актьори днес? Какво липсва? Какво трябва да се направи според Вас и от кого?
Далеч съм от мисълта да давам оценка на колегите си, нямам такава потребност. Знам, че имам страхотни колеги на и зад сцената. Защото нашата работа е екипна, зависим непрекъснато един от друг и това ни прави всички ни непрестанно свързани.
Нашата професия, поне за мен е работа, непрестанен труд. И желанието да трупаш нови познания – било то да се научиш да свириш на инструмент, да жонглираш, да ходиш на кокили или да говориш чужд език. Възможностите са безкрайни. А когато обичаш това което правиш си готов да изтърпиш и много трудности. Но удоволствието, когато успееш да постигнеш нещо пък е несравнимо. Човек е там където трябва да бъде. Всеки има своята мисия.
Кои са Ви любимите роли, които играете с удоволствие? И кои не бихте изиграли за нищо на света? Кои роли са по-лесни за изиграване – на съвременни герои или на класическите от средновековието?
Няма любими роли, още по-малко нелюбими. Обичам да играя както за деца, така и за възрастни.
Вие сте и актриса в дублажа. Любим герой?
Забавлявам се на по-странните, както казваме ние „криви“ персонажи. Те са ми по- любопитни и интересни за работа.
Играла ли сте пред бургаска публика? Какво мислите за нея?
Без да звучи нарочно, въпреки че ще, аз много обичам Бургас. Играла съм няколко пъти. Всяко излизане пред публика е удоволствие и чест. А когато пътуваме на турне и гостуваме някъде, има едно особено настроение, защото знаем че сме тук и сега само тази вечер. Много е хубаво.
С кои ваши герои се асоциирате?
Актьорът съдържа всеки един от персонажите, над които работи, в себе си. Няма как да си измислиш нещо, което никак не съществува в теб.
Бихте ли споделили за BurgasNews, по какви проекти, роли, работите в момента?
Сега работим над улично представление, което ще се играе на открито, с премиера през май. Режисьор е Анастасия Събева, а аз имам удоволствието да си партнирам с Венцеслав Димитров и Николай Николаев. След това е ред на ;Ембриони ;, документален спектакъл с автор, режисьор и мой партньор Йордан Славейков.
Намалява ли според Вас интереса към театралното изкуство?
Театър винаги е имало и ще има. Както ми казаха преди време ; „Докато има един човек, който иска да каже стихотворение и един който да иска да го слуша, театърът няма да изчезнe”.
Кои български театрали са за вас емблематични?
Като ученичка се влюбих в спектаклите на проф. Крикор Азарян и Александър Морфов. Заради тези спектакли се занимавам с театър. И мисля далеч не само аз съм била повлияна от тях по този начин.
Случвало ли Ви се е да си забравите репликите и да импровизирате?
О, да, разбира се. Мисля , че на всеки актьор се е случвало.
Вие сте и певица. Изнасяте музикални спектакли, а това е много трудно предполагам.
Не мога да се нарека певица. Когато по драматургия или по режисьорско решение персонажът пее не сцената, актьорът трябва да свърши тази работа. Аз лично обичам да пея, макар не винаги околните да споделят моята радост. Подготовката на конкретен спектакъл трае обикновено няколко месеца. Спомените и най-вече обичта към някои спектакли, трае цял живот.
Интервю на Янчо Николов
